Общи загуби на Червената армия – около 480 хиляди убити и безследно изчезнали, над 650 хиляди ранени, десетки хиляди загинали цивилни.
Загинали, безследно изчезнали и ранени германци и техни съюзници – почти 850 хиляди. От тях 107 хиляди са пленени, 75 000 умират по пътя или в плен в първите 3 месеца, а у дома от съветските лагери до 1955г. се прибират едва 5-6 хиляди.
Велика битка във велика война. Огромна разруха и травма за поколения наред.
Това е само сухата и приблизителна статистика от битката за Сталинград, приключила на преди 71 години.
В кампанията, започнала с нацисткото настъпление на 17 юли 1942г., загиват и са ранени между 1.7 и 2 милиона души от двете страни. В един момент сраженията са толкова ожесточени, че според историците бойците на съветската армия, хвърлени в боя, не оцеляват до края на деня, а офицерите доживяват на фронта средно 72 часа.
На 2 февруари 1943г. командващият 6-а армия на Вермахта фелдмаршал Фридрих Паулус капитулира. По това време той вече е от два дни в щаба на съветската 64-а армия и е разпитван от руските офицери. Съпротивата на отделни групи продължава до 15-20 февруари.
Съветски войници по време на сражение в руините на града. Участници описват по-късно, че битката се е водила етаж по етаж – образно казано, превзел си кухнята, но не успяваш да стигнеш до спалнята.
Първото голямо поражение
За пръв път нацистка Германия претърпява толкова голяма загуба и за пръв път тя е официално съобщена в страната, а поражението започва да изглежда като възможен вариант. За пръв път загубите на германците и съюзниците им са колкото на противника – дотогава съотношението е било приблизително едно към три. За пръв път в историята на германската армия е пленен фелдмаршал.
Във военната история се спори дали това е битка или обсада, но няма спор, че е една от най-кървавите за всички времена. Вероятно никога няма да бъде изяснен броят на хората, изгубили живота си в тези малко повече от 6 месеца от историята на Втората световна война.
Пленени германски войници край Сталинград.
Сталинградската битка е спечелена в момент, когато нацистка Германия е в пика на своето могъщество. Тя е тежък удар за нашествениците, защото относително техния човешки и технически потенциал загубите са много по-сериозни в сравнение с тези на СССР. Въпреки това германската армия не губи възможността си да организира силни тактически операции през следващите месеци на 1943г.
Поради това се спори дали това е повратният момент във войната. Някои специалисти сочат като ключова битката при Курската дъга. Трети твърдят, че дори това танково сражение през лятото на 1943г. е било само тактическа операция за изправяне на фронтовата линия, а не опит на Адолф Хитлер за спечелване на стратегическата инициатива.
Безспорен факт е обаче, че при Сталинград Вермахтът губи голяма част от най-добрите си войници и бронирата техника, както и значителен дял от най-силната по това време в света въздушна бойна сила – Luftflotte 4. Слабото място на германците се оказват фланговете им, поверени на по-слабо въоръжените и неопитни румънски и унгарски съюзници. На 19 ноември Червената армия пробива фланговете и на 23 ноември затваря в обкръжение четвърт милион души под командването на Паулус. Хитлер се опитва да снабдява частите си по въздуха, но това не е достатъчно ефективно. Въпреки загубите, студа и глада, до последно германската армия запазва дисциплина.
Фелдмаршал Паулус на разпитите в съветското командване през март 1943г.Твърде амбициозен план
Най-вероятната причина за германското поражение е, че Хитлер се опитва да постигне твърде много цели с офанзивата от лятото на 1942г. и че е проявена престъпна самоувереност след като в операция „Барбароса“ (която така и не постига крайните си цели) са ликвидирани 59% от първоначалната сила на Червената армия.
Сталинград интересувал нацистите най-вече като опорен пункт за летните кампании от 1943г. и използване на индустриалното пристанище на Волга за логистични цели. Армейска група „Юг“ е разделена на две, като Паулус е изпратен към Сталинград, а Евалд фон Клайст трябва бързо да се придвижи на юг до каспийските петролни полета на Баку. Кавказката група армии почти няма проблеми в напредването си и към ноември вече е на 60 км от Владикавказ (днешна Северна Осетия) в подножието на Кавказ.
Но съдбата на тази кампания се решава на север, където в Сталинград събитията не се развиват по германския сценарий. Армиите на Паулус и фон Клайст се толкова раздалечени, че трябва да действат сами.
Бронираната техника – едно от предимствата на нацистите, не може да се използва ефективно по улиците на град, затрупан от руини.
От гледна точка на съветското командване нещата никак не са обнадеждаващи. Настъплението на врага е спряно пред Москва, но в късната пролет на 1942г. следват две сериозни поражения. Провалена е офанзивата при Харков, предприета от Йосиф Сталин въпреки несъгласието на генералите му – за 16 дни през май са изгубени близо 280 хиляди души убити, безследно изчезнали или пленени. На 6 юни пада Севастопол и това развързва ръцете на германците да тръгнат на изток и юг.
Какво точно са очаквали германците да се случи в Сталинград се спори и до днес – според едни те са допускали сериозна съпротива на съветските войски, според други атаката е била продиктувана именно от отсъствието на сериозни отбранителни съоръжения. Действително, защитаващата града 62-а армия на ген. Василий Чуйков не може да спре германския щурм пред Сталинград. Армията на Паулус стига до центъра му и в един момент контролира 90% от града, силно разрастнал се през 30-те години във времената на сталинската индустриализация.
Сталинград през лятото на 1942г. – за времето си бившият Царицин е бил един от най-проспериращите и модерни градове на СССР.
Мечешката прегръдка
На 23 август започват масирани въздушни бомбардировки на града, които днес са смятани за тактическа грешка на германците, защото го превръщат в огромна камара руини. На някои места купчините разруха стигат до 8 метра височина, а улиците са непроходими. В същото време на източния бряг на Волга Червената армия е оставена да се реорганизира и да изпраща непрекъснато подкрепления.
Руското командване решава да приложи тактиката на мечешката прегръдка – да приеме максимално близък бой в градска среда. Това отнема основното предимство на германците – високотехнологична за времето си координация на атакуващ брониран юмрук, зад който се движат мобилни моторизирани пехотни части при силна подкрепа от въздуха. Всичко това е абсолютно неприложимо по улиците на Сталингррад.
За пръв път на германците им се налага на няколко пъти на ден да превземат и губят едни и същи височини и да се сражават за всяка къща. Легендарни са битките за „височина 102“, известна като Мамаев курган, за четириетажната сграда на „Облпотребсоюз“, кръстена по-късно Домът на Павлов, за жп гарата и завода „Красный октябр“.
За татарското гробище Мамаев курган, на което днес се издига мемориал с най-голямата модерна нерелигиозна статуя в света (мечът на „Родината зове“ се извися на 82 метра), се водят сражения в 135 от общо 200 дни на битката за Сталинград. Накрая това парче земя е толкова съсипано и обгорено от бомбардировки, окопи и стрелба, че на всеки квадратен метър се падат между 500 и 1200 куршума и шрапнели, а през пролетта на 1943г. изобщо не пониква трева. За превземането на гарата и на височина 102 в средата на септември 1942г. е хвърлена 13-та гвардейска стрелкова дивизия, която за 24 часа губи една трета от своите 10 000 души. След три дни от тази част остават само 320 души. Загубите са шокиращи, включително защото през май същата година дивизията е изгубила половината си хора край Харков и пристига в Сталинград уморена, след продължителен преход и с недостатъчно въоръжение.
Отчасти роля за подобно хвърляне на хиляди хора в истинска касапница изиграва Указ №227 на Сталин от 28 юли 1942г., известен като „Нито крачка назад“. С него се нарежда никой командир да не отстъпва без разрешение от висшето командване, а който предприеме подобно действие или говори за него да се ликвидира на място. Създадени са и т.нар. заградителни отряди, посрещащи с огън всяка част от свои сънародници, която се оттегля от боя под натиска на превъзхождащ противник.
Месеци наред Сталинград е подложен на масирани бомбардировки – първо от германската авиация, а после – от съветската артилерия на източния бряг на Волга.
Адът на цивилните
Никой не знае колко цивилни е имало в града, когато нацистката авиация – практически без реална съпротива – започва да засипва града с бомби. Някои изследователи сочат, че през лятото на 1942г. Сталинград е имал около 612 хиляди коренни жители плюс 450-500 хиляди бежанци и евакуирани, включително 45 000 от обсадения Ленинград. Съветските военноначалници предпочитат да говорят за 200 хиляди души в окупираната от германците част на града.
Няма яснота и колко са успели да се евакуират – дори когато нацистите са на 60 км от града много жители смятат, че организираното напускане ще започне всеки момент и до последно работят заводи, магазини, училища, детски градини, театри… В действителност германската авиация превръща в ад всеки опит да се пресече Волга. До голямата бомбардировка от 23 август успяват да се измъкнат по-малко от 100 000 души. Около 300 000 се качват на фериботите и шлеповете, но около 40% от тях са избити в реката.
Константин Дуванов, който тогава е бил 19-годишен войник, споделя тези дни пред Би Би Си, че никога няма да забрави как водите на Волга горят заради изливащият се петрол от бомбардираните депа. „Всичко беше в пламъци. Брегът беше покрит с мъртва риба, смесена с човешки глави, крака и ръце… останките на хора, евакуиращи се през Волга, когато са били бомбардирани.“
Останалите в града цивилни прекарват няколко месеца в ада, докато едновременно се опитват да оцеляват, да работят за фронта и да се защитават. Продоволствието е изнесено или унищожено, за да не попадне в ръцете на германците. Очевидци разказват по-късно, че за повече от 5 месеца не са получили и коричка хляб от съветските граждански власти.
Колони от пленени при Сталинград германци и техни съюзници. От близо 110 хиляди души в първите три седмици по пътя загиват една трета, а 75 000 – в първите 100 дни.
Деца с посивели коси
Кошмарът е най-голям за децата, край които бушуват смърт и разруха. От преживяното косите на някои от тях посивяват още докато са на 10-11 години.
Валентина Савелиева, която тогава е била на 5 години, разказва в спомените си как през ноември се укриват с майка си в дере, спускащо се към Волга. „Изкопахме си дупки за живеене в калта – не окопи, а дупки, като бърлога на животни. Скоро около нас всичко започна да се тресе – минаваха германски танкове, а съветски самолети пускаха бомби по тях, а значи и по нас. Нямаше храна, само кал, която се оказа сладка. Ядяхме кал, само кал. Пиехме вода от Волга. Майка ми разчистваше горния пласт кал, покрит човешка кръв, и прецеждаше останалото през парцал.“
Така малката Валя оцелява, но брат й умира от студ и глад.