© Регионален исторически музей – Габрово
Те дават възможност за известни изводи и заключения относно връзките на габровските търговци с Одеса. Чрез Васил Рашеев те извършват внос на кожи от Русия. Данните от документите предоставят обилен материал за закупуването и изпращането на този търговски артикул. За него Веселин Хаджиниколов пише, че е „един от първите пионери за развитието на руско-българските търговски връзки“.
Благодарение на Васил Рашеев, завоювал важни позиции на руския пазар и умението му да съчетава обема и интензивността на стоковото обръщение с формирането на търговската печалба, икономическите връзки на Габрово с Одеса се явяват важен момент от стопанското развитие на селището.
Участието на габровци в руско-българския стокооборот не само съдейства за развитието на местния пазар, допринася за разширяването на занаятчийското производство, но и за натрупването на парични средства, за укрепване на търговския капитал, който се използва за обществено-културния просперитет на Габрово.
Няколко писма, изпратени до Габровската училищна община, са свидетелство за неговите усилия и активност относно реализацията на Априловото завещание като един от неговите изпълнители.
Васил Рашеев, който е в постоянна връзка с габровци, подпомага развитието и укрепването и на образователното дело в Габровската възрожденска община. Като представител на почетните директори на Габровското училище – Васил Априлов и Н. Ст. Палаузов, впоследствие на изпълнителите на Априловото завещание – Н. Ст. Палаузов и Матей П. Милованов, Васил Н. Рашеев посещава заедно с Николай Хр. Палаузов Габрово през 1845 и 1848 г., за да ревизират как вървят училищните работи и да съставят правилник за управлението на училището.
През 1850 и 1851 г. той отново е в Габрово във връзка с подготовката строежа на новото училищно здание, като донася и план, изработен от архитект от Одеса по указания на Н. Хр. Палаузов. На 18 април 1851 г. в присъствието на пълномощника на одеските душеприказчици Васил Рашеев, габровци полагат основите на сградата, бъдещата Априловска гимназия.
Доказал своята акуратност и отговорност с делата си за развитие на българската национална просвета, Васил Рашеев е утвърден през 1866 г. за душеприказчик на духовното завещание на В. Е. Априлов. В следващите години до неговата смърт през януари 1907 г., В. Рaшeeв съвестно и честно стопанисва Априловия капитал и показва активна съпричастност към проблемите на Габровското училище.
Израз на неговите икономически възможности, на неговите разбирания за стойността и значението на книгите, както и проява на грижата на възрожденския българин за развитие на българската грамотност, е присъствието на името му в спомоществователските списъци на няколко издания възрожденска книжнина.
Източник: Дарикнюз