Вревская, е медицинска сестра-доброволка в армията по време на Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 година. Със собствени средства от продаден имот създала медико-санитарен отряд от 22-ма лекари и сестри, с които в края на юни 1877 г. започнала работа в 45-та военно-полева болница в град Яш, Румъния. На 20 ноември пристига в 48-ма военновременна болница в Бяла, Русенско.
На следващия месец била командирована в превързочния пункт на XII армейски корпус в близкото село Обретеник. Връщайки се в Бяла, Юлия Вревская не след дълго заболява от петнист тиф и умира на 5 февруари 1878 година. Погребват я край черквата в Бяла в униформа на милосърдна сестра, заедно с друга жертва на коварната болест – сестра Мария Неелова.
Тленните им останки с оригиналния надгробен паметник са преместени през 1907 г. в парка на новооткрития музей „Александър III“. След време от признателното население на Бяла е поставен паметник, изработен от скулптора Джока Радивоевич.