Наскоро нашият т.н. Президент реши да покаже за пореден път на обществото,че изобщо не кореспондира с високия пост,на който е издигнат. Конкретният повод е искането за референдум за въвеждане на задължително гласуване в РБ.
В нашата страна имаше много поводи за референдуми-и влизането на държавата ни в НАТО, и влизането в ЕС и пътят на раздържавяване на колективната собственост. За жалост по нито един от тези кардинални въпроси нашият елит не поиска мнението на избирателите си. Реши, че така трябва да бъде и начерта бъдещето на народа си за десетилетия напред в посоката която еднозначно определи за правилна.
Така ли е обаче всъщност. Сега, само няколко години по-късно започват да се рушат митовете.
Първият от тях е за неприкосвеността ни в структурите на НАТО. За никой информиран вече не е тайна, че НАТО е една измислена военна структура, която е могъща само на хартия. Тя може да се справи без проблем с нискотехнологични военни структури от рода на аборигените на Австралия. Когато обаче се наложи да води война с адекватни или по-добри от нейните технологични структури,то нейните начинания са обречени на неуспех. Следващият мит е количеството въоръжение. На хартия НАТО превъзхожда значително РФ по всички показатели-и по брой военнослужещи и по брой военна техника. Така ли е обаче на практика всъщност.
В списъците на НАТО влизат военнослужещите от България,Румъния,Естония,Литва,Латвия,Хърватия,Словения,Унгария, и редица други държави,които никога не са виждали реален противник в бой. В това число можем да прибавим дори и армиите на Испания, Белгия, Холандия и дори Франция и Обединеното кралство.
И какво се оказва на практика? В НАТО остават на практика военните контингенти на САЩ и отчасти на Турция/макар, че тяхното участие във военни действия срещу РФ подлежи на сериозни съмнения/
От казаното по-горе излиза, че НАТО е един огромен балон в който единствената тежест се нарича военен контингент на САЩ. Всичко останало е въздух под налягане. Как стои въпросът относно военната техника. В структурите на НАТО на хартия влизат цялата техника на гореспоменатите държави. За жалост тя е консервирана от десетилетия, морално остаряла и едва ли би могла да излезе на предна линия месеци след началото на военните действия. А дори и да успее да се включи на време, то тя ще се окаже пушечно месо за свръх модерните ракетни установки на РФ.
Как стои въпросът с авиационната техника. На хартия НАТО разполагат с двойно повече изтребители и бомбардировачи от РФ. Какво обаче биха могли да правят с тях. За НАТО най-добре е да ги държи на земя, защото вдигне ли ги във въздуха, перспективите за тях изобщо не са добри.
РФ разполага с най-високотехнологичната ПВО. По данни на западни военни експерти ако 1000 самолета нарушат въздушното пространство на РФ от тях 100 могат и да се завърнат в базите си. За жалост това изобщо не е сигурно…
Как стои въпросът за американската гордост-самолетоносачите. Те имаха огромен принос по време на Втората световна война. Полезни са и днес-срещу армиите на Ирак, Либия и Сърбия-там, където няма пак повтарям високотехнологични отбранителни съоражения. Самолетоносачите са само купчина метал срещу ракетните комплекси „Бастион“, „Искандер“или „Рубеж“.
Що се отнася до концепцията за глобален удар, там РФ е подготвила адекватен отговор с т.н „сателити убийци“. И ние с гордост се включихме в тази военна структура…В която почти целият огромен бюджет отива не за нови разработки /както е в РФ/, за поддържане на тромавите структури, пръснати по военните им бази по цялото земно кълбо.
Колкото до нашата сигурност, точно базите на НАТО на територията ни обезсмислят надеждите ни. Защото по данни от ген. щаб на РФ за първите 20 мин след глобалния конфликт руската армия трябва да унищожи всички ПВО установки на НАТО базирани на военни кораби и сухоземни установки /повече от 400 на брой/ около територията на РФ и едва след това да нанесе удар с балистическите си ракети. А в това число влизат и нашите натовски бази. Толкова за военната ни сигурност.
Вторият мит е бляскавото ни бъдеще в лоното на ЕС. Аз твърдя, че ЕС е структура със затихващи функции. Съвсем скоро тя ще се разпадне. Сигнали за това пристигат от Обединеното кралство, от Гърция, Испания и Португалия. В самия ЕС е назряла революционна ситуация-бедните не могат да продължават по старому, а богатите не искат да осигуряват стандарта на останалите. В този аспект, нашата бедна България пак е на никъде. Отрекохме се от един ментор, потърсихме друг, но той се оказа дважди ненадежден. Отново проблем на политиците ни.
Време е да си зададем въпроса: а защо ни са те, след като ни носят само несгоди…
Но да се върнем на нашия персонаж от комедия дел арте. За всеки що годе разсъждаващ българин е ясно, че той витае някъде във облаците. Иска му се да изключи веднъж завинаги РФ от българските сфери на влияние и да ни преориентира строго на запад. Този факт красноречиво говори, че той тотално не познава българската действителност и в контекста на активна „кукла на конци“ плюе на историческите връзки на собствения си народ. В услуга разбира се на чужди интереси. От друг ъгъл погледнато, никой уважаващ себе си българин не би трябвало да приема на сериозно такъв човек, който в деня на избирането си мълча като ……… когато изправения до него премиер каза, цитирам:“…аз и магаре да бях издигнал за кандидат-президент и то щеше да спечели…„. Какво повече можем да очакваме от такава мижитурка. И изведнъж с някакъв невероятен патос реши да прави в България референдум за някакъв си много важен въпрос-според мен делта х/в математика делта х е синоним на нещо крайно малко-практически равно на нула/
Това ли е най-важния въпрос на деня-вотът право ли е или задължение. За мен лично вотът е право и аз, като съвестен български гражданин съм гласувал на всички проведени досега избори. Но ако този президентски референдум мине и в България се произнесе със закон за задължително гласуване то аз, както и много други българи няма да гласуваме. Дори и само заради тава, че ни се отнема правото на избор. И ако някой се осмели да ни подведе под съдебна отговорноскт, то трябва да е наясно че ще дирим правата си не тук а в Страсбург.