На паметната плоча на котленските опълченци, участвали в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) е изписано „13 Нарвски хусарски полк“. Командир на полка е Александър Александрович Пушкин – синът на великия руски поет Пушкин.
Александър А. Пушкин е второто дете и първият син в семейството на поета. Той е роден на 19 юли 1833 г. в Петербург. Саша няма навършени четири години, когато фаталният изстрел на Дантес прекъсва живота на баща му… Майка му – Наталия Николаевна Гончарова прави всичко възможно Александър да получи добро образование.
Домашните учители го учат на френски и немски език, преподават му руска история и литература. През 1848 година, когато Александър навършва15 години, по заповед на император Николай I, той постъпва в Пажеския корпус – привилегировано дворянско учебно заведение. Завършва го с отличие и получава званието корнет, с който започва военната си служба в Леб-гвардейския конен полк, чийто командир е неговият втори баща – генерал адютант Пьотър. П. Лански.
Почти седем години Александър Александрович посвещава на крепостната реформа, а през 1867 година се завръща в Армията. Отначало служи в 14-и Драгунски полк, а през 1870 година е назначен за командир на 13-и Нарвски хусарски полк. Тази войскова част е била формирана по времето на Петър I и е запазила славните бойни традиции. Летописецът на този полк – А.Н. Тихановски пише: „Назначаването на полковник Александър Александрович Пушкин за командир допълни един от най-щастливите периоди в живота на полка. Син на известния поет, с името на когото се гордее Русия, полковник Пушкин, е идеал за командир- джентълмен, оглавяващ най-стария хусарски полк„.
Действително А. А. Пушкин не само се ползвал с неоспорим авторитет сред личния състав на нарвците, но и винаги проявявал към тях бащински грижи…
На 12 (24) април 1877 г. Русия влиза във война с Турция. В състава на 13-та кавалерийска дивизия във войната участва и Нарвският хусарски полк…
13-и хусарски Нарвски полк и неговия командир А.А. Пушкин.
На 5 юни 1877 г. Нарвският полк преминава границата, а на 29 юни стъпва на българска територия. Преди да се прехвърлят на другия бряг на Дунава, полковник А. А. Пушкин се обръща към своите хусари с кратка реч: “Кавалеристы, посмотрите, перед вами Болгария, священная слявянская земля! Там гибнут наши сестры и братья! Они ждут нашей помощи!”
Същата нощ Тринайсети Нарвски хусарски полк преминава по понтонния мост Дунава и при Свищов стъпва на българска земя. Полковник Пушкин е обкичен с цветя, а войниците му – често спирани от сияещи посрещачи. Без да се бави, полкът се устремява към Търново. Първото сражение се води край село Павел. Селяните от околността преживяват наравно с войниците първата победа. Александър Пушкин по-късно пише и разказва как местното население посреща руските воини: „мъжете се кланяха, а жените ги кичеха с цветя. По всички кръстопътища се развяваха руски флагове. Навсякъде се чуваха приветствени възгласи и възторжени викове:„Ура!“, „Браво!“, „Добре дошли!“
Нарвският хусарски полк отначало влиза в състава на челния Русчукски отряд, който трябва да задържи настъплението на стохилядна турска армия, без да се намесва в решаващо сражение. Ето защо нарвските хусари на А. А. Пушкин в първите месеци от кампанията изпълняват разузнавателни операции, а след това настъпва времето на сериозни сблъсквания с неприятеля… Нарвският хусарски полк участва в много сражения, унищожава голям турски отряд. Прославя се в сраженията край Кесарево, Константин, Ново село. В боевете под командването на полковник Пушкин се сражават и две роти от 43-ти пехотен охотски полк и придадените им 4 оръдия.
След това започват най-упоритите боеве за завземането на селищата Марян и Елена, подстъпите към които турските войски защитават с фанатична упоритост. Но виждайки, че не могат да задържат град Елена, те го подпалват. Един от първите, който прониква по улиците на Елена, е Нарвският хусарски полк. Нарвците веднага се втурват да гасят огъня и да спасяват мирните жители. С голям труд им се удава да спасят града от пожара.
На кавалеристите от Нарвския полк се пада да воюват рамо до рамо със своите български братя. През януари 1878 г. Щабът на руската армия взема решение да прекъсне пътя на отстъпващата турска армия през Сливен. Тази отговорна бойна задача е възложена на отряда на генерал Столетов, в състава на който освен 13-ти хусарски Нарвски полк са и 7 български опълченски дружини.
Безчинствата и грабежите на башибозушките и черкезките отряди, започнали с потушаването на Априлското въстание през 1876 г. придобиват още по-големи размери с избухването на Руско-турската освободителна война. Селата Медвен, Жеравна и Градец са ограбени и опустошени. Пред същата участ е изправен и Котел. В това опасно положение котленското население моли за помощ и закрила руската армия.
Разузнаването донася, че селото Чатака, разположено северно от град Котел, е заето от турците…. Завземането на Чатака и спасяването на неговите жители се възлага на хусарите на А. А. Пушкин. В тяхна помощ са отделени две български дружини. Поръчението е изпълнено блестящо. Българските опълченци със стрелба привличат вниманието на противника към себе си, а в това време смелата кавалерийска атака на нарвците се увенчава с пълен успех. Селото е освободено, а населението – спасено от поголовно унищожение.
Последните боеве на Нарвския полк са около Котел. За инициативата, за умелото командване и за личната храброст полковник А. А. Пушкин е награден с ордена “Свети Владимир” IV степен. За лични бойни заслуги и за 35-годишна военна служба полковник Пушкин става кавалер на много руски и три чуждестранни ордени. Тези награди се прибавят към вече получената златна сабя с надпис „За храброст“ – награда за победни военни операции още в началото на войната.
На 17 април 1878 г. 13-тият Нарвски хусарски полк със специален царски указ получава наградата на честта – специален знак на шапката с надпис: „За отличие в Турецкую войну 1877-1878 г.“ А. А. Пушкин командва още две години този полк. През 1880 г. го напуска, тъй като е произведен в чин генерал-майор, а през 1890 г. – в чин генерал-лейтенант. През същата година той окончателно напуска военната служба, излизайки в оставка…
Александър Александрович умира в деня, когато започва войната на Русия с Германия /Първата световна война/ -19 юли (1 август) 1914 г., на възраст 81 години.
Александър Александрович Пушкин е бил погребан в гробището на църквата в село Маригино Тулска губерния. Но неговото желание е да бъде погребан до първата си съпруга София Александровна, в района на Анно-Зачатиевския храм в имението Лопасня-Зачатьевское. По време на войната и революцията това не е било изпълнимо, а през 1963 г. е решено да се изпълни последната воля на сина на поета.
Имението Лопасня-Зачатьевское е създадено през втората половина на 1770. През ХIХ век там е живял Александър Александрович Пушкин. Неговите 11 деца от два брака са израснали в това имение.
Според преданията, по време на посещенията в Лопасня след 1875 Александър Александрович е обичал да престоява в една от стаите, прозорците на която гледат към църквата «Зачатия Святой Праведной Анной». В близост до лявата част на църквата е погребана първата му съпруга – София Александровна Пушкина. Експозицията в тази стая има мемориален характер и е посветена на Александър Александрович Пушкин.
Приятно е да си спомним, че сред тези, които са освободили България, е и синът на великия руски поет, талантливият и талантлив военачалник – Александър Александрович Пушкин.
Използвани източници:
https://darik.bg/v-kotel-otbelazaha-143-godini-ot-osvobozdenieto-na-grada
https: //chekhovmuseum.com/
http://www.stoletie.ru/voyna_1914/aleksandr_pushkin_pervaja_zhertva_pervoj_mirovoj_442.htm
cl.bas.bg/about-central-library/bulletin-of-central-library…/13_2.pdf