Сергей Белокопитов произхожда от дворянски род от Архангелска губерния, роден на 21 юни 1822 г.
Получава образование във 2-ри кадетски корпус, където е произведен на 8 август 1839 г. в чин прапоршчик в лейбгвардейския финландски полк, където е повишен в чин лейтенант на 6 декември 1841 г.
В началото на 1842 г. Белокопитов е командирован в Отделния кавказки корпус. Пристигайки в Ставропол, в щаба на командващия войските на Кавказката линия и Черно море, той е разпределен в Кабардинския егерски полк, с който участва в Кавказката война.
Заедно с полка той се присъединява към чеченския отряд под командването на генерал-адютанта Граббе. Този отряд предприема експедиция в Ичкерия,
в непрестанна престрелка достига до Герзел-аул, а след това се присъединява към дагестанския отряд в Темир-Хан-Шур. Белокопитов е повишен в чин лейтенант за отличията си в чеченската операция.
Заемайки длъжността бригаден командир, при обявяването на Руско-турската война 1877 – 1878 г. Белокопитов се включва в редиците на действащата армия и за заслугите си при превземането на Никопол е награден с орден „Свети Владимир“ II степен с мечове.
След това той се отличава при второто щурмуване на Плевен. На 29 септември 1877 г. е назначен за командир на 2-ра пехотна дивизия, а при превземането на Плевен командва десния фланг на отбранителната линия, за което получава много рядка награда – орден „Белият орел“ с мечове.
На 1 януари 1878 г. Белокопитов е повишен в генерал-лейтенант и временно командва 4-ти армейски корпус.
На 20 октомври 1878 г. от името на генерал Белокопитов при Варненския и Преславски митрополит Симеон пристига делегация, която му носи скъп подарък – икона с образите на светите братя Методий и Кирил . Подаръкът е придружен с писмо, в което Белокопитов завещава: „Иконата да бъде осветена и се съхранява в черквата „Възнесение Господне“ в Шумен за вечното възпоменание на датата 6 юлий 1878 г.“ А към долния й край е прикована неръждаема пластинка с надпис:
„Тази икона посвещава за споменъ на Церквата Вознесение Господне Сергiй Димитрiевичь Белокопитовъ – Началникътъ на втората пехотна Дивизiя, която влезе въ Шуменъ на 6-и Юлiй 1878 г.“
Чрез този надпис и писмото иконата се превръща в един-единствен, оригинален веществен и писмен паметник, документ и символ за влизането на руските войски в Шумен и неговото освобождение от турско иго на 6 юлий 1878 г.
През 1887 г. Белокопитов е назначен за командир на 15-ти армейски корпус и заемайки тази длъжност, многократно командва войските на Казанския военен окръг.
Генерал Белокопитов умира на 2 декември1889 година в Санкт Петербург, погребан е в Николското гробище на Александро-Невската лавра.
На името на генерала е наречено село Белокопитово в Шуменска област
Кореспонденциата на генерал Белокопитов с Митрополит Симеон.
Източник:
https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=32572