Не мога да кажа, че много от стотиците български студенти, обучаващи се в края на 70-те години на ХХ в. в Ленинград (сега Санкт Петербург), се възползваха съзнателно от необятните възможности, които им даваше щедрата руска култура. Но онези, които разбираха, че вместо да пляскат карти по цяла нощ, могат да прочетат някоя рядка книга, взета от библиотеката на Пушкинския дом (Института за руска литература към академията на науките), бяха топло и сърдечно посрещани от акад. Дмитрий Лихачов. Той оглавяваше департамента за древноруска литература. Работейки над древноруските писмени паметници и над български ръкописи от средновековните архивите, беше прозрял онова, което Московската литературоведска школа в тези години приемаше неласкаво – че църковнославянският език, на който са писани руските паметници, е старобългарският език, дошъл в Русия със следовниците на Кирил и Методий. „Средновековна България влиза мощно в световната литература с един смел и много богат език. Старобългарският се съчетава много добре с говоримия руски и от тази среща се ражда богатството на руския литературен език“. И още: „Църковнославянският език, пренесен в Русия от България, не само чрез книгите, но и устно, чрез богослужението веднага става своеобразен индикатор на духовните ценности. България даде висшия слой на езика, полюса на духовността…“ Сетете се как се приемаше твърдението, че руската литература е продължение на старобългарската, във време, в което някои съветски „учени“ внушаваха, че славянската азбука е създадена… в Русия.
Дмитрий Лихачов имаше излъчване и поведение на мъдрец, но целият му жизнен път е битка за истината – в науката и в живота, битка срещу конформизма, битка със „злодеянията“, както той наричаше всичко, което е насочено срещу човека. На 22 години (1928 г.) за участие в неформален студентски кръжок за „весела наука“ и за неодобрението му за езиковата реформа от 20-те години е арестуван за контрареволюционна дейност и прекарва 4 години в Соловецкия лагер, в ГУЛАГ. След затвора се връща в Ленинград и се отдава на научна дейност. По време на нацистката блокада на града преживява най-страшната зима (1941-1942 г.), после е евакуиран със семейството си през Ладожкото езеро. Тогава издава и първата си книга – „Отбраната на древноруските градове“. Лихачов е един от групичката съветски учени, начело с П. Капица, които през 1973 г. предотвратяват изключването на Андрей Сахаров от Академията на науките на СССР. Лихачов спасява дори паметника на Патриарх Евтимий в София от щенията на някои наши дейци да бъде премахнат. Очевидно „непослушен“, той става академик едва през 1970 г., макар да е професор в Ленинградския университет още от 1951 г. По-късно е удостоен с най-висшите награди на СССР и Русия.
Приносът на България в европейската и световната култура чрез разпространението на славянската книжнина сред другите народи става достояние на световната наука чрез книгите и статиите на акад. Лихачов. Той гръмко заявява пред света: „Българската литература е една от най-древната в Европа – френската, английската и немската се появяват по-късно“.
Поколения български учени са работили заедно с акад. Лихачов. Член на множество академии на науките в цяла Европа и в САЩ, той е чуждестранен член на БАН от 1963 г., почетен доктор на Софийския университет от 1988 г. Чел е лекции в БАН, в Центъра по българистика и в СУ. На първия Международен конгрес по българистика през 1981 г. акад. Дмитрий Лихачов даде на България знаменитото определение „Държава на духа“, което обиколи света. Акад. Лихачов е награден с орден „Кирил и Методий“- I ст., с международната награда „Евтимий Търновски“, с Кирило-Методиевата награда на БАН, с почетен знак „Златно перо“ от СБЖ, с отличието „Никола Вапцаров“ на СБП, с ордените „Мадарски конник“ и „Стара планина“ (1996).
Днес в 13,30 в столичния кв. „Обеля“ ще бъде открит бюст на големия учен и приятел на България. Паметникът е създаден със средства на български русофилски организации. В близост до главната улица в квартала „Акад. Дмитрий Лихачов“, назована така в чест на 100-годишнината от рождението му през 2006 г. Специално за откриването на паметника пристигнаха писма от колеги на Лихачов и от двете му внучки – Вера, която живее във Великобритания, и Зинаида от Москва, съобщи за ДУМА журналистката изследователка Калина Канева, която дълги години е работила в сътрудничество с Лихачов. Ето част от тези топли думи:
Скъпи колеги, братя, приятели!
Ние сме безкрайно благодарни на гражданите на София да създаването на скулптурен паметник на нашия знаменит съотечественик Дмитрий Сергеевич Лихачов. Дмитрий Сергеевич вложи душата си в съхраняването на културната памет на нашите народи. Така се случи, че много свои мисли на тази тема той изказа за пръв път в България, а чак след това в Русия. Той обичаше България като люлка на славянската духовност. И България му се отплаща с ответна любов.
С чувство на огромна признателност
Ученици и колеги на Д.С. Лихачов, сътрудници на Отдела за древноруска литература на Пушкинския дом
***
България заемаше особено място в живота на Дмитрий Сергеевич. Той е бил във вашата страна много пъти, помнейки винаги хората, с които се е срещал там и с които си е сътрудничал, забележителната култура, исторически паметници и природа. Той много говореше вкъщи за това как в съветския период България успя да съхрани културата и историческата памет по-добре, отколкото Русия. Може да се каже, че България стана втора родина на Дмитрий Сергеевич. Приемете моята огромна благодарност за това, че поставяте паметник на моя дядо и го помните.
С благодарност и най-добри пожелания
Проф. Вера Толц
***
Откакто се помня, в нашето семейство най-любими и желани бяха гостите от вашата страна. На нашата маса винаги имаше традиционни български съдове, в първия ден на пролетта ние, както всички българи, подарявахме на приятелите си мартеници. Дядо ми разказваше за българските традиции. А на прозорците и на вилата ни цъфтеше български здравец. Български здравец и сега расте на гробовете на баба и дядо.
Кланям се на вашата земя и благодаря на всички, които са взели участие в поставянето на паметника.
Зинаида Курбатова, внучка на Лихачов
Източник: в. „Дума“