Що е национален суверинитет и има ли той почва у нас?
Изглежда, че отговорът на въпроса от подзаглавието е ясен: суверенитет ни е нужен, за да поставяме нашите икономически интереси не по-лошо от Унгария или Турция, която в момента отстояват суверенитета си не винаги в полза на дългогодишните си военно-блокови и политически съюзници. Но на нас май ни е станало навик нерядко да се лишаваме от него заради чужди интереси.
Тази пролет някои българи на митинг в София скандираха „Спрете агресията срещу Донбас! САЩ вън от България и Европа! България – зона на мира! Европа – зона на мира! НАТО извън България! НАТО извън Европа! НАТО – нацистите, терористи в света „!.
Режисирано (от лошите руснаци, разбира се), хиперболизирано и платено? Но докато управляващи и опозиция (както и да се сменят те през последните 25 години) използват противостянията на „русофили“ и „русофоби“, ние намаляваме заедно лозунги, плакати, изборни резултати. Заедно с това намалява и нашата собственост върху „недвижимия имот България“.
А събитията в Украйна и сега в Македония не са научили нашите политици на едно – вътрешнополитически кризи и граждански войни се предизвикват за да може цената на „недвижимия имот-държава“ да падне драстично. Тогава вече може концерна на сина на Джон Байдън спокойно да изкупи газопреносната система на Украйна и находищата и на шистов газ. Сега предстои разклащането на гражданския и етнически мир в Македония, за да не може газовата тръба от Турция да продължи към средна и южна Европа. И….хоп – цената на украинската газопреносна система се вдига не в десетки, а стотици пъти. Или, ако щете…предлагаме ви втори вариант-купувайте нашия втечнен газ.Така се прави печеливш бизнес, нищо лично към тези които загинаха и ще гинат, биейки се срещу съседа си, далечния или по-близък кръвен родственик.
Затова в София се видяха и плакати :“ В Украйна крачи смъртта“. Необходимо е да се предприемат незабавни действия за репатрирането на украинските българи в България в случай на нужда. Те са нашата памет, съкровищница на България …Но нашите политици отдават предпочитанията си на други етноси в предстящите предизборни борби –вижте случая в Гърмен.
Украински тема, разбира се, изисква отделно обсъждане…, но ние отбелязваме два факта – на картата на Украйна без Крим, който публикува водещия американски вестник «USA Tuday»; и че телевизионният диктор от CNN неотдавна нарече наказателните команди на „Десен сектор“ в Украйна – „про-американските сили.“ Други малозначителни медийни „изяви“ на елкивасилеви и тяхната „слаба памет“относно Крим нямат нужда от коментар. Киев и Вашингтон напоследък мощно се дискредитират взаимно – каква наивност е нужна, за да останете „абонат“ на подобно медийно програмно облъчване.
И да се възмущавате от факта, че преди десет дни руски изтребител е прелетял на разстояние три метра от американски разузнавателен самолет. Къде? Над Черно море…да, да нашето море, не някое със същото име до Мексиканския залив (ха сега де, чий самолет не си е бил на мястото). Нека да оставим възмущението от този факт на нашия военен министър, който напоследък се състезава с някои от фолкпевиците и миските ни по брой медийни изяви, като при това съумява да се придържа към мисловното им ниво. Поведението му е обяснимо – министър е не на армия (такава няма отдавна), а на развлекателно-поддържаща организация тип софтпорно, обслужваща стратегическия ни съюзник. По нашите полигони се изпитват незнайко какви гранатомети, оръжейните ни складове гърмят за кой ли вече път незнайно защо, по медиите ходят хора да говорят че ние не продаваме наше оръжие и боеприпаси пряко на „ИДИЛ“….както не продавахме и на Украйна (усмивки сред слушателите). Е, засега руснаците си траят и не са ни показали трофеи с ясен български произход, както от войната през 2008 година с Грузия.
Кой и защо подготвя България за участие във военни действия?
Постоянни интереси или изменчиви съюзници?
Отговорът е – нуждаем се от партньори. Но първо от истинският суверенитет, дори в лицето на стандартите на НАТО и ЕС. Примерите са пресни, и близо до нас в много отношения – Унгария.
Нейният премиер Виктор Орбан, по време на неотдавнашното посещение в Будапеща на Путин замислено заключава: „Важно е, че Русия е отворена за унгарското производство на стоки и че Унгария получава енергия от Русия. Всеки, който мисли, че Европейската икономика ще бъде конкурентоспособна без сътрудничество с Русия, както и тези, които смятат, че Европа може да си гарантира енергийната сигурност без енергия, идваща от Русия – са пълни с илюзии “
Но, за разлика от същата Унгария, нашето правителство и президент не знаят какво искат. Поливат с вряла вода някои плахи филизи на суверенитет чрез прекалено зависими външнополитически изказвания. Да им припомним близката история в отношенията между здраво „споените“ съюзници Великобритания и САЩ.
В началото на 1980 г, Вашингтон срещу интересите на Лондон подкрепи неговия враг в Фолклендския конфликт –Аржентина.Британското правителство в лицето на желязна решителност на тогавашния премиер Маргарет Тачър отстоя своите си интереси, далеч от текущия стил „Брюксел“ , налаган на нас.
Тъй като по-късно британските вестници изразяваха недоволството на обществото от новия си премиер и неговите «поклони» към Буш, назоваваха го «Тоника Блерински» по обидна аналогия със случая Моника Люински и Клинтън. При което не са загубили в съда нито едно от многобройните дела за обида, повдигнати им заради тези публикации. Повод за размисъл на нашите политици с нежни и недотам нежни прякори…
Изглежда, че дори и Борис III при определени обстоятелства, е провеждал суверенна политика пред такъв диктатор като Хитлер, отколкото нашите политици сега пред глобалните «арбитри» за определенията «демократично и антидемократично».
Но понеже «България –недвижимия имот»- като основни отрасли на икономиката е отдавна продаден на същите тези «арбитри», то за продан ни остана една единствена ценна материална субстанция –нашата кръв. Цитирания по-горе цар въпреки небългарския си произход не я продаде тогава….а сега какво ще направят българските ни водачи !?
Автор: Марин Тенев