Генерал-майор Симеон Ванков

Генерал-майор Симеон Ванков

Българинът, който преди 100 години спаси Русия от “снаряден глад”

Публикувано от:

В Деня на храбростта и Българската армия, отбелязващ предимно успехите на командири и саможертвата на войници и офицери, изд.”Дневник” се спря на малко познатата история за превратностите в живота на един български офицер, който обаче участва в първия (неуспешен) преврат в новата българска история. Съдбата му отрежда да изиграе важна роля в отбранителната индустрия на Руската империя по време на Първата световна война, когато тя воюва срещу България.

Тя е за Симеон Ванков и е разказана от московското издание на списание “Форбс”.

В статията “Как в Русия се появи модерен военнопромишлен комплекс по време на Първата световна война” авторът Максим Артемиев дава три примера как само за две години с грамотно управление, а не чрез страх и принуда, са създадени цели сектори на промишлеността и военнопромишления комплекс. При това без сталинските роби от ГУЛаг и във воюваща страна, която напълно се е изхранвала.

В частта за роденият през 1858 г. в Свищов Симеон Ванков, авторът разказва в началото за огромния проблем, с който се сблъскват още в началото на войната армиите на страните от Антантата. Той става известен като “снаряден глад” и представлява структурната неподготвеност на предприятията да осигурят достатъчно снаряди и патрони за голям и продължителен конфликт.
Генерал Деникин казва през май 1915 г. за злополучната операция в Галиция, че близо две седмици германската артилерия съсипва руските позиции, а руската артилерия няма снаряди и патрони да отвърне. Цитиран е и ген. Николай Головин да казва, че през лятото на 1915г. е имало моменти, в които е било разрешено на руските оръдия да стрелят с не повече от 10 снаряда на ден.
На 1 август 1914 г. руската армия е имала запаси от 7 милиона снаряда, реалността на бойните действия изисквала по 1.5 милиона снаряда на месец, а за цялата 1914 г. в Русия заводите произвели около 650 000 снаряда. Този проблем е преодолян по модел, предложен от Ванков.

Как българинът попада в Русия?

Симеон Ванков е роден в семейството на свищовски учител и на 9 години баща му го изпраща да учи в Одеса, а през 1878 г. завършва Артилерийското училище в Санкт Петербург. След Освобождението служи в Българската армия, завършва артилерийска академия в руската столица и през 1883 г. се завръща в родината. Две години по-късно основава и става първи председател на техническото дружество в Русе, а като началник на артилерийския арсенал в града и командващ Дунавската флотилия снабдява Северния отряд и защитата на Видинската крепост по време на Сръбско-българската война.

Съдбата му се променя драматично заради това, че е страстен русофил. Ванков участва в преврата от 9 август 1886 г. срещу княз Александър Батенберг и след провала му бяга в Русия, където през 1911 г. става генерал-майор Семьон Николаевич Ванков и началник и Брянския арсенал – едно от най-старите оръжейни предприятия на страната. Докато е началник на Хабаровския арсенал българинът, приел руско поданство, организира строежа на първата в далекоизточния район електростанция, работи за снабдяването на града с ток и осветление, изработва проект за водопровод, оглавява местните географски и технически дружества и финансира пътешествия.

В европейска Русия той се връща през 1913 г. и оглавява арсенала в Брянск на около 400 км от Москва. Когато изниква проблемът със “снарядния глад”, той предлага своя схема на Главното артилерийско управление, която е приета и влиза в историята с неговото име. Описана накратко, тя предвижда много бързо изграждане и усвояване на производството на 76.2-мимиметрови снаряди (основният калибър полева артилерия по това време) по предоставена от съюзниците френска технология, съществено отличаваща се от руската.

“Организацията на Ванков”

Специфичното е, че ще се използват цивилни заводи, които преди не са произвеждали боеприпаси, за да не се спира работата на руските предприятия от арсенала. По френски образец множество малки фирми създават компоненти, които се приемат от инженери и се сглобяват в големите заводи. Схемата е задвижена за по-малко от 3 месеца, а малко по-късно общо 442 държавни и частни завода произвеждат компоненти за снаряди. Някои цехове за сглобяване са поверени на хора с опит на бизнесмени, а не на военни специалисти, и са вдигнати за 5-6 седмици. Към края на 1916 г., т.е. около две години след старта на “организацията на Ванков”, се произвеждат по 783 000 снаряда на месец.

След като болшевиките идват на власт Симеон Ванков е уволнен от армията, но остава в Русия и започва да чете лекции като професор по цветна металургия и технология на металите в Московския университет “Ломоносов”. Умира на 21 юни 1937 г., като според Максим Артемиев от “Форбс” това вероятно е станало малко преди да бъде арестуван от НКВД по време на сталинските чистки.