Генералът- Полковник, Героят на Съветския Съюз, бившият командващ на Ограничения контингент на съветските войски в Афганистан разказва пред „Комсомольская Правда“ как преди 25 години, 40-а армия след 9-годишна война в Афганистан се завръща вкъщи. Нейното завръщане в Родината не е било лека разходка за войските, които са оставили своите гарнизони и по планинските пътища и проходи радостно са се втурнали към границата на СССР, – това е била сложна военна операция, която, за съжаление, също не е минала без човешки загуби. За това вече много е написано и разказано. Но историята на всяка война не завършва с последния изстрел на бойното поле. Това е дълбока драма, която и след четвърт век открива нови епизоди, дава един различен поглед върху далечните събития, и как те се отразяват днес в огледалото на нашето време. За всичко това военният коментатор на „Комсомольская Правда“ Виктор БАРАНЕЦ разговаря с бившия командир на 40-та армия (която се нарича Ограничения контингент на съветските войски в Афганистан – ОКСВ) генерал-полковник в оставка Борис ГРОМОВ.
СТИЛИСТКА И ПОЛИТИКА
КП: – Борис Всеволодович, много наши ветерани-афганистанци категорично са против това, връщането на 40-та армия в Родината през февруари 1989-та да се нарича «извеждане». Тъй като извеждане – това е вид отстъпление, принудително оттегляне…
Борис Громов (БГ): – А как биха искали те да се нарича това събитие?
КП: – Те вече са измислили названието. Вярно, звучи многословно – успешно завършване на бойните задачи в Афганистан… А думата „извеждане“ ги оскърбява… Какъв е смисълът на тези стилистични претенции? В накърнената гордост от това, че все пак е трябвало да си отидат ?
БГ: – Аз разбирам тези хора. За тях най-малките оттенъци на думите, означаващи някакво отстъпление, слабост, са неприемливи… Това название е влязло в Женевските споразумения, които са подписани от САЩ, СССР, Пакистан и Афганистан…
КП: – За тези изминали 25 години, измени ли се нещо във Вашата оценка за смисъла на тази война?
БГ: – Аз никога не съм си променял мнението и няма да го променя до края на дните си. Както тогава, така и сега смятам, че не трябваше да вкарваме нашите войски в Афганистан. Това е моята твърда позиция. На Афганистан трябваше да се помага. Преди всичко икономически, както, впрочем, беше преди войната. Трябваше да помагаме военно-технически. Защото прекратяването на тази наша помощ за Афганистан доведе до това, което имаме днес. Тоест доведе до бъркотията в тази страна, която не ни беше безразлична. Тя и сега не ни е безразлична.