Битката за Егейското небе

Битката за Егейското небе

Публикувано от:

Необявената гръцко-турска война

Гърция съобщи, че на 16 февруари турски самолети са навлезли в нейното въздушно пространство. Шест турски изтребителя, два от които въоръжени с ракети, са нарушили границата и са излезли от нея след като след тях са изпратени изтребители от ВМС на Гърция. Тогава стана известно, че гръцки спасители са намерили тялото на последния от тримата пилоти на хеликоптера Agusta-Bell AB.212, разбил се по време на учения за търсене на малък плавателен съд върху морска повърхност. Тези два инцидента са само епизоди от необявена война, продължаваща десетилетия наред, пише журналистът Алексей Куприянов за руското онлайн издание “Лента”, предаде fbr.bg.

Стотици години на омраза

Турско-гръцките отношения далеч не са идеални. От 1453 година, когато османските турци превземат Константинопол и чак до провъзгласяването на независимостта на Гърция през 1830 година страната живее под управлението на султани. А след това нееднократно и с променлив успех воюва с Турция. В резултат на тези конфликти между двете страни се образува сложна морска граница. Редица острови попадат в гръцки ръце от италианците, а принадлежността на някои територии остава неопределена.

Бавно протичащият териториален спор не попречи на двете страни да встъпят в НАТО. Отношенията им уж се подобриха, но кипърския въпрос развали всичко. Кипърски гърци искаха  островът да се присъедини към Гърция, в отговор на което турци организираха гръцки погроми в Истанбул. През 1974 година Турция, използвайки като предлог националистичния преврат в Кипър, окупира северната част на острова и създаде непризнатата държава Турска република Северен Кипър (TRNC).

Върху политическите спорове се отразиха и икономическите разногласия. След като в Егейско море откриха петрол, въпросите за принадлежност на определени територии станаха необичайно значими. И Гърция, и Турция разрешаваха на компаниите си да добиват нефт в спорни води и изпращаха там изследователски кораби, обвинявайки се една друга в опити да се контролира по-голяма част от петролодобивната територия. Нито НАТО, нито Международният арбитражен съд, нито Съветът за сигурност на ООН не успяха да убедят Атина и Анкара да се съгласят на компромис. Конфликтът никога не е достигал до гореща фаза: в най-критичните моменти ръководството на Северноатлантическия алианс се намесваше.

В Республике Северного Кипра

В Република Северен Кипър

Въздушни игри

Така главен начин на демонстрация на териториални претенции станаха имитациите на въздушни схватки “дог файт” (кучешки боеве). С тези думи още от времената на Първата световна война се обозначава близък маневрен въздушен бой. F-16 и “Миражите” на гръцките ВВС спират турски изтребител, след което пилотите извършват опасни маневри, опитвайки се да се „закачат” за опашката на противника и да го изкарат от спорното пространство. Понякога пилотите се държат под прицел в продължение на няколко минути. Особена “пикантност” на ситуацията придава фактът, че самолетите от двете страни са въоръжени, пише авторът.

Това се случва главно над островите Лесбос, Хиос, Самос и архипелага Додеканези. Чуждестранните туристи, почиващи по гръцки курорти, можели да се полюбуват на имитациите на въздушни боеве над главите си. Основно границата нарушават турски пилоти, но понякога и гърци навлизат в съседското въздушно пространство, обикновено при обръщане след изгонване на турците от гръцкото небе. Нито Атина, нито Анкара не признават нарушенията на чуждите граници, въпреки че след пореден инцидент генералният щаб на пострадалата страна по традиция прави заявление, в което публично порицава, гневно осъжда и недоволства.

Понякога тези имитации на въздушни схватки довеждат до трагедии. На 18 юни 1992 година гръцки “Мираж”, започва “кучешки бой” с два турски F-16 на пределно малка височина над остров Айос-Ефстратиос и катастрофира, в резултат но което загива пилотът Николаос Сиалмас.

Скали в океана

До определен момент световната общност бе в блажено неведение относно гръцко-турския спор: малцина се интересуваха от странните въздушни игри над Егейско море и взаимните упреци на двата генерални щаба. Но през 1996 година всичко се променя: двете страни членки на НАТО се оказаха на границата на война.

Кризата бе предизвикана от навигационна грешка на капитан на турския товарен кораб Figen Akat, в  резултат на което на 25 декември 1995 година той пристига на брега на един от двата острова Имиа, обозначени на турските карти под името Кардак. Просто две необитаеми парчета земя в морето, гръцкият суверенитет над които до тогава не се оспорваше сериозно. Капитанът на кораба отказва предложената от гърците помощ, твърдейки, че се намира в турски териториални води и се обръща към спасителните служби на Турция.

След четири дни Турция официално обявява Кардак за своя територия, следва размяна на гневни думи. В гръцката преса започва патриотична кампания, заедно с която кметът на съседния остров Калимнос, съпроводен от още трима гръцки граждани, включително свещеник, издигат гръцки флаг над Имиа на 26 януари.

Но той не се развява задълго, пише Куприянов. На следващия ден на островите пристигат турски журналисти от вестник “Хюриет” (Hurriyet), които свалят гръцкото знаме и издигат турско. Цялата церемония се излъчва по турската телевизия на живо и предизвиква нова вълна на патриотизъм, този път сред турското население. След един ден група гръцки командоси, пристигнали тайно на острова, отново сменят флага с гръцки.

Турецкие журналисты поднимают турецкий флаг на острове Имиа

Турски журналисти издигат турски флаг на остров Имиа

Премиерите на Турция и Гърция, Тансу Чилер и Костас Симитис си разменят резки заявления. Двете страни бързат да разположат до спорните острови бойни кораби. След като на 30 януари турска фрегата нарушава гръцки териториални води, насочвайки оръжия към гръцки катер, а хеликоптер на ВМС на Турция минава на ниска височина над спорните острови, целият гръцки флот напуска пристанището в Пирея и навлиза в Егейско море.

Рано сутринта на 31 януари от гръцката фрегата “Наварино” се издига разузнавателен хеликоптер с трима пилоти на борда. Когато машината достига над западния остров, пилотите съобщават, че виждат въоръжени хора, издигащи турски флаг (турски специални сили, които слезли на острова през нощта). След това връзката с хеликоптера се губи.

Нервите на моряците от двете страни са опънати до краен предел. Политиците в Анкара и Атина осъзнават, че са стигнали до края на пропастта. Турските и гръцките власти решават да не разгласяват инцидента: ако за случилото се разбере пресата, ситуацията може да излезе от контрол.

В конфликта се намесват и САЩ: в Белия дом осъзнават, че остава малко преди два члена на НАТО, защитаващи на южния фланг на алианса, да започнат война един с друг. Планът за урегулиране се разработва с участието на тогавашния президент Бил Клинтън. Специалният посланик на президента Ричард Холбрук звъни ту в Анкара, ту в Атина, убеждавайки ги да се оттеглят. В крайна сметка Гърция и Турция се съгласяват да оттеглят войските си и да възстановят положението отпреди кризата. Обаче нито една от страните не се отказва от претенциите си да спорните острови.

В Гърция мнозина все още са убедени, че хеликоптерът е бил свален от турски специални сили, а официалната версия, според която машината е катастрофирала заради технически проблеми, била измислена, за да се успокои обществеността.

Загиналите пилоти на хеликоптера – Христодулос Каратанасис, Панагиотис Влахакос и Екторас Гиалопсос, са признати за национални герои в Гърция.

През януари 2016 година на остров Имиа пристига новият министър на отбраната и лидер на дясната партия “Независими гърци” Панос Каменос, за да отдаде почит на загиналите пилоти. Когато той полага цветя на надгробния им камък, над него прелетяват два турски изтребителя, демонстрирайки, че спорът за островите не е приключил.

Няма да ви разкажем за тях

Скриването на информация за инциденти се превърна в своеобразна отличителна черта на гръцко-турската криза. Най-добър пример за това е инцидентът, случил се на 8 октомври 1996 година, осем месеца след конфликта около Имиа. Турски F-16, който излита от военновъздушна база в провинция Баликесир с цел учебен полет, пада близо до остров Хиос на гръцка територия. Един от пилотите, подполковник Осман Чилекли, успява да катапултира. Той бива намерен от гръцки спасителен хеликоптер, който го предава на Турция. Вторият пилот, капитан Наил Ердоган, изчезва безследно. Тялото му е бе намерено.

Почти веднага след това роднините на Ердоган заявяват, че властите крият истината и че самолетът е бил свален от гръцки ВВС. Властите категорично опровергават тази информация. Обаче след 16 години подполковник Чилекли, който преди това отказвал да говори с пресата, потвърждава: изтребителят му е свален от гръцка ракета. ”Този инцидент бе позор за нашите въоръжени сили, затова мълчахме толкова дълго. Семейството на Ердоган получи тайна информация за случилото се. Но в тази, както и в много други ситуации, има много загадки”, признава Чилекли.

След това турските власти нарушават обещанието за мълчание: министърът на отбраната Исмет Йълмаз потвърждава, че през 1996 година  самолет F-16D е свален от гръцки изтребител “Мираж-2000” с ракета “въздух-въздух” R.550 Magic II. След две години това официално призна и турското правителство, пише журналистът.

Върху този инцидент можеха да хвърлят светлина документи от Министерството на отбраната на Гърция, но официалните данни на Атина все още категорично отричат, че F-16 е бил свален. След смъртта на Ердоган гръцки и турски самолети започват да патрулират без въоръжение. Но това също не помага.

Челна атака

На 23 май 2006 година два турски F-16 и разузнавателен F-4 влизат в международното пространство над южните Егейски острови на височина от 8200 метра без да предупредят за това гръцките диспечери. Два гръцки F-16 се опитват да ги спрат, настигайки ги над остров Карпатос. Започна традиционна “кучешка битка”, която завърши трагично: гръцката и една от турските машини се сблъскват. Грек Костас Илиакис загива, турчинът Халил Ибрахим Оздемир успява да катапултира.

F-16 ВВС Греции

F-16 на гръцките ВВС

Не е известно какво точно се случва в небето над Карпатос. Гръцки националисти твърдят, че пилотът Илиакис започнал челна атака и с цената на живота си ликвидирал агресора. Леви журналисти предполагат, че е било нещастен случай. Но след това гръцки и турски самолети отново започнаха да извършват въоръжени полети.

Необявената война за Егейско море води до нови жертви. След година турски пилот катастрофира по време на тренировъчен полет, а през 2010 година двама пилоти загиват заради грешни маневри.

Небето е в огън

Не е учудващо, че след като турците свалиха руския бомбардировач, по време на среща със Сергей Лавров гръцкият министър на външните работи. Никос Котзиас изказа съболезнования и солидарност на Москва. Котзис се оплака от постоянните нарушения на гръцкото въздушно пространство от турски самолети. До скоро гръцки диспечери ежегодно фиксираха средно 1,5 хиляди случая на навлизане на турски самолети, но от 2014 година насам този показател рязко нараства: само през януари 2014 година турците нарушават въздушната граница на Гърция 1017 пъти.

Ситуацията все повече напомня тази, която се случи през 1995 година: ежедневно гръцки изтребители се издигат в небето, за да спират турски нарушители, притежаващи ракети. Не се знае дали някога на пореден Танос Гривас няма да му трепне пръста, докато е на спусъка.