Бесарабски българи разказват историята си в снимки и документи

Бесарабски българи разказват историята си в снимки и документи

Публикувано от:

В Столичната библиотека в София от 1 до 5 декември се проведе съвместна изложба на стари снимки „Българите в Бесарабия, Таврия и Крим: хроника на XX век”. Организаторите на фотоизложбата са български младежки клуб „Актив”, обществената организация „Конгрес на българите в Украйна”, Център по българистика към мелитополския университет „Богдан Хмелницки”, мелитополското дружество за българска култура „Балкани”, по покана на сдруженията „Бащино огнище” и „Европа — дом за всички българи”. След откриването на изложбата бе прожектиран документален филм за българите от град Болград в Украйна. Жителите и гостите на София имаха възможност да разгледат автентични снимки и фотоси от архивите на българските семейства, живеещи на територията на Одеска, Запорожка област и Крим. Представителите на БМК „Актив” са събрали тези снимки от българските села на Болградски, Саратски, Измаилски, Тарутински и Арцизски райони. В този вид тя бе представена в редица украински градове, а в България изложбата стана съвместна, благодарение на Наталия Краско, която предостави снимки от Таврия и Крим.

Най-старите снимки са от първото десетилетие на миналия век, които показват раждането, детството, юношеството, брака на българите в Украйна — моменти от живота, свидетелства за които са взети произволно от различни политически епохи в Бесарабия, Таврия и Крим. Тези територии са били под различно влияние през годините, но въпреки това българите успяват да запазят духа си.

19-1Maksim

Максим Димитров

Един от организаторите на това събитие е Максим Димитров — българин от с. Голица, Одеска област, Украйна, който учи в България магистратура. Той разказа за изложбата и живота на бесарабските българи в Украйна:

– Идеята възникна през 2009 година, когато решихме да разкажем историята на едно семейство в Бесарабия. Ние, от български младежки клуб „Актив” в Одеса, искахме да представим чрез снимки една история, но се сблъскахме с проблема, че не можем да намерим достатъчно материали, защото по онова време не са правени много снимки. Тогава събрахме снимки от много семейства и в крайна сметка решихме да разкажем историята за нашите баби и дядовци, за да видим и себе си чрез тях. После дойде решението да докараме изложбата в България. Най-старата снимка от експозицията е правена през 1901 г. Тази фотоизложба показва, че българите винаги са били буден народ. Тя представя и нелегалната българска организация, която е била създадена тогава, за да работи срещу румънската власт. В Бесарабия българите са живели в царска Русия, Съветски съюз, Румъния, Украйна и Молдова, но винаги сме оставали българи и сме пазили българското, нашето самосъзнание и традициите.

– Кога показахте изложбата в България за първи път?

– На 14 февруари 2014 година в Сливен, след това в София, Ямбол, Радомир, Брезник, Смолян, а сега отново сме в София. Ще продължим да обикаляме цяла България, имаме покани от различни градове. Най-вероятно следващите ще са Благоевград и Банско, но вече през 2015 година.

– Какво е посланието на бесарабските българи към сънародниците в България?

– Най-главното послание към българите в България е да пазят и ценят мястото, където са, защото те никога не са губили България. Те не са били откъснати от родината си, както ние. Затова тя ни липсва. Другото е, че ние българите, които сме далеч, въпреки това сме силни. Българите трябва да вървят винаги само напред и да се борят за своето си!

– Отличават ли се по нещо бесарабските българи?

– Мисля, че да. Когато стане въпрос да развеем българското знаме, да облечем народните носии, за нас това е истински празник, нещо, което правим с голямо удоволствие. Всеки бесарабски българин мечтае да дойде в България, да я види. Различията се проявяват, когато се срещнем с някой от нашите приятели тук, в България. В Пловдив например, се възхищавахме на града, къщите, залеза, а местните ни приятели казват: „Е, какво толкова, една планина”. В този смисъл определено има различия, защото при нас отношението и уважението към България е по-различно.

– Как живеят бесарабските българи днес?

– Животът им сега не е лесен, предвид събитията. Отново сме поставени на изпитание, като това, да избереш накъде и с кого. Но въпреки това бесарабските българи не се чувстват дискриминирани. Всеки, който има желанието и волята, се е уредил по някакъв начин в живота. Имаме много известни личности, които са постигнали върхове в своята сфера, в този смисъл — живеят добре. Ние сме българи и оставаме такива, без значение кой е на власт.

– Тези снимки показват, че бесарабските българи, макар и далеч от родината си (а някои от тях дори не са я виждали), са запазили традициите и духа. Кои от тях почитате най-много? 

– Много почитаме Игнажден. При нас той е на 2 януари. Традицията повелява на 2 януари в къщата да дойде младо момче, стопаните го настаняват в ъгъла, слагат около него слама и поръсват със зърно, за да е благодатна и богата годината. Това означава, че който влезе пръв в къщата ти на този ден, такава ще е годината. Затова баба ми винаги настояваше да идвам пръв на Игнажден, а когато един път не отидох, тя се разсърди и след това цяла година това й беше оправданието, защо нямала птици и добитък (смее се). Почитаме Коледата, Сурваки, ходим да сурвакаме със сурвакници, влизаме в дворовете на къщите, палим огън, скачаме с коньове, събираме се на хора (цитирам буквално този прекрасен стар български език, който са запазили бесарабските българи и който присъства в речника на Максим — бел авт.). Също така празнуваме Великден, осветяваме козунаци и яйца, ходим на църква. Много традиции и празници имаме. Нямаме обаче кукери. Някои елементи трябва да вземем от България. Иначе се движим по църковен календар, който е приет в Русия, но си спомням, че баба ми спазваше и двата календара — по стар и нов стил.

Наталия Петрова, като представител на сдружението „Европа — дом за всички българи” е съорганизатор на изложбата. Тя е бесарабка от Украйна. Завършила е Болградската гимназия — първата българска гимназия, създадена още преди Освобождението на България. Пристига в България като студентка по журналистика и вече 20 години живее в София и работи като журналист в информационна агенция.

19-1Nataliq

 Наталия Петрова

– Каква е вашата връзка с изложбата, госпожо Петрова? – Във фотоизложбата има снимки на моите прадеди, а също е показано родословното дърво на рода ми по линия на баба ми от с. Кубей. Фотоизложбата обиколи Украйна, като от самото начало мечтата беше да стигне до България. Благодарение на родолюбиви българи като Ивайло Шопски това стана факт.

– Разкажете, ако обичате, какво представлява движението „Европадом за всички българи”?

– Миналата година майка ми заедно с братята си преотстъпи бащината им къща в село Калчево в Украйна, за да се направи музей на българския бит и култура в Бесарабия. Това ме подтикна да се занимавам с обществена дейност в тая посока, така станах съучредител на сдружението „Европа — дом за всички българи”. Искам сънародниците ни в България да знаят за тези 300 000 българи в Бесарабия, Таврия и Крим, да знаят, че ги има, че макар да са далеч от родината си, цели български села говорят на български език, че младежите там играят български хора по сватби и празници… А на моите сънародници от Украйна и Крим да им разкажа и покажа, че българите в прародината им се интересуват от тях и споделят техните проблеми…

Относно бъдещите проекти, сега е моментът да споделя, че българският младежки клуб „Актив” всяка година организира сред бесарабските студенти КВН („Клуб веселых и находчивых”) — „Болгарская лига” в Одеса. Поканили сме ги в София, за да направят концерт, в който участниците се представят на бесарабски, всъщност — старобългарски език, на който се говори там и до днес. Много се надявам да успеем да организираме това гостуване.

19-1

– Изложбата се откри с български хора в изпълнение на танцов състав, в който участвате и вие. Има ли такива танцови формации в Бесарабия?

– Изложбата открихме с български хора в изпълнение на танцов състав „Фолклорна дискотека”. Надявам се, че ще имаме повод да го правим неведнъж и в бъдеще. Що се отнася лично до мен, като ученичка танцувах в танцов състав в Украйна, изпълнявахме украински, молдовски, руски и, разбира се, български народни танци. И до днес там се поддържат живи българският фолклор, традиции и обичаи.

19-1(1)