Автор: Проф. Валентин Катасонов, m.fondsk.ru.
Осветяването на украинския 3-милиарден дълг към Русия очертава ясно проблема с новия Бермудски триъгълник.
На 29 октомври украинското Министерство на финансите направи изявление, състоящо се, най-общо, от две точки.
Точка първа. В Лондон се проведе среща с представители на Киев, на която бе взето окончателно решение за преструктуриране на независимия дълг на Украйна към частни кредитори. Преструктурирането се извършва във вид на размяна на стари емисии на еврооблигации и нови украински облигации с номинал, съставляващ 80% от стария номинал.
Променят се дори процентните ставки по заема и се удължават сроковете за погасяване на заема. Съгласие за преструктурирането са дали собственици на ценни книжа на обща стойност 15 млн. долара. Намаляването на общата сума на дълга възлиза на 3 млрд. долара.
Точка втора. Украйна приспада сумата от 3 млрд. долара от дълговите си задължения към Русия, защото като притежател на еврооблигации на същата тази стойност тя отказа да участва в преструктурирането.
Излиза, че с един удар на 29 октомври Киев е намалил международните си дългови задължения с 6 милиарда долара. Поне така изтълкуваха новината някои украински медии.
Украинският президент Петър Порошенко и шефът на МВФ Кристин Лагард
Ще припомня някои детайли. Украйна върви към пълномащабен дефолт. Техническият дефолт се състоя още в края на септември, когато Киев не издължи 500 млн. долара на частните си кредитори. Според графика на разплащанията следващото изпитание за Киев ще бъде плащането на основната сума от дълга към Русия по еврооблигациите, придобити на 20 декември 2013 година.
20 декември 2015 г. е крайният срок за погасяването на дълга. Киев реши да предотврати настъпващия дефолт и да направи това по крайно екстравагантен начин – едностранно да се откаже от задълженията си. Порошенко, Яценюк и Яреско вървят по стъпките на болшевиките: след като през октомври 1917 г. те взимат властта, през януари 1918 г. Всеруският централен изпълнителен комитет (ВЦИК) вече приема постановление за отказ от изплащане на дълговете на царското и временното правителства. Цялата тази история разкрива какво се твори в МВФ в цялата му грозота.
Американският президент Барак Обама и шефът на МВФ Кристин Лагард
В навечерието на срещата на Украйна с кредиторите в Лондон медиите, позовавайки се на публикация в The Wall Street Journal съобщиха, че САЩ и другите западни държави възнамеряват да пристъпят към промени в политиката на МВФ, за да му дадат възможност да продължи да кредитира Украйна в случай на дефолт по отношение на руския заем.
След февруарския преврат в Киев през 2014 г. Вашингтон започна регулярно да притиска МВФ, използвайки го за постигане на своите цели в Украйна. Така през април миналата година Фондът взе решение за даването на кредит на Украйна в размер на 15 млрд. долара. Част от средствата по него бе преизчислена, след което не се случи нищо.
Киев не изпълни нито една от програмните точки за реформиране на икономиката, приложени към кредитния договор. Вместо това започнаха нови преговори. През март 2015 г. бе сключен нов кредитен договор между МВФ и Украйна на стойност над 17 млрд. долара.
Освен това според новия договор условията на кредита бяха още по-облекчени. За година работа с Украйна МВФ допусна неизброимо количество нарушения на собствените си правила.
Преди всичко е нарушено правилото за забрана да се дават кредити на държава, на чиято територия се води война. Приетото от Фонда решение за нов кредит след провала на предходната кредитна програма също е скандал, петно, несъвместимо с репутацията на МВФ.
За това, че в случая с Украйна бяха пренебрегнати финансово-икономически ограничения и нормативи, вече не говоря. Например стойността на кредитите, обещани на Киев, са рекордни за цялата 70-годишна история на МВФ (по отношение на БВП на страната получателка).
Факт е, че разпорежданията към МВФ, чийто щаб се намира във Вашингтон, идват от най-близките улици на същия този Вашингтон. На първо място – от Пенсилвания Авеню 1500, където е седалището на Министерството на финансите на САЩ, а то е свикнало да гледа на Фонда като на своя дъщерна структура. Това не е образно сравнение, това е юридически факт, който произтича от това, че делът на САЩ в капитала и гласовете на МВФ, съставляващи около 17%, позволяват на Вашингтон да налага вето на всички рушения на световната финансова институция (блокиращата квота е 15%).
До демонтажа на Бретънудската финансова система в края на 70-те години на миналия век функциите на МВФ бяха съвсем конкретни: да предоставя на страните-членки кредити за изравняване на платежните им баланси. Което от своя страна спомагаше за обезпечаването на стабилни (фиксирани) валутни курсове.
С преминаването към новата Ямайска валутна система бяха легализирани плаващите валутни курсове и по-нататъшното съществуване на МВФ бе поставено под въпрос. Вашингтон обаче успя да го запази и от този момент нататък започна да го използва като оръжие на американската външна политика. Най-важният инструмент на това използване на Фонда стана Вашингтонският консенсус – редица правила в духа на икономическия либерализъм за страните кредитополучателки на МВФ.
За Фонда острата фаза на кризата започна преди пет години. В края на 2010 г. Съветът на директорите на МВФ гласува за 14-тата корекция на квотите на странете членки, осигуряваща повишение на дела на развиващите се страни и страните от БРИКС при съответното понижаване на квотите на САЩ и техните европейски съюзници.
14-та корекция приближи Вашингтон до „червената линия“ на 15-те процента, с чието преминаване Вашингтон би загубил ефективния контрол над Фонда. Така през 2010 г. бе взето още едно решение – за удвояване на капитала на МВФ.
Всички страни с изключение на САЩ отдавна ратифицираха тези две решения отпреди 5 години, а Вашингтон протака. Защо да прехвърля в МВФ 60 млрд. долара (задължението на Съединените щати според решението за удвояване на капитала), ако е възможно съвсем скоро САЩ да загубят контрола си? За много американски политици и чиновници МВФ стана нещо като куфар без дръжка – хем е неудобен за носене, хем ти е жал да го изхвърлиш.
Впрочем в САЩ има достатъчно много експерти, които считат, че „куфарът“ трябва да бъде изхвърлен, тъй като няма как на международните форуми до безкрайност да се увърта отговорът на въпроса кога Америка ще ратифицира решенията за МВФ.
Допуснатите от Фонда нарушения могат да бъдат обяснени единствено с факта, че САЩ вече не се интересуват от бъдещето му. Само че преди да захвърлят „куфара без дръжка“ те се опитват да извлекат от него последни изгоди. Всичките тези опити изглеждат глупави и дори опасни.
Последният от тях е САЩ да сервират със „внесените изменения“ в правилата на МВФ в навечерието на погасяването на дълга на Украйна пред Русия. Спешното и пазено в тайна „внасяне на изменения“ в съществуващите правила прилича повече на подправяне на документи.
Какви са възможностите за „изменения“? Аз виждам само два варианта:
- Прочистване на правилата по такъв начин, че те да позволяват дългът на Украйна пред Русия да се тълкува като комерсиален.
- Да се промени правилото, позволяващо забраната Фондът да бъде кредитиран от страни, които нарушават своите ангажименти по който и да е заем със статут „суверенен“.
Ангела Меркел и Петър Порошенко
И двата варианта са удобни за Украйна, но пагубни за МВФ. На Фонда се предлага да извърши самоубийство, създавайки прецедент, от който ще побързат да се възползват други страни.
Отделно, всяка страна, дори обявявайки дефолт по дълговете си, има право да иска кредити от Фонда. Логиката е елементарна: ако може за Киев, защо да не може за нас?
Що се отнася до Киев МВФ не бива да има никакви илюзии. Апетитът идва с яденето. Ако МВФ се съгласи, че украинският дълг към Русия подлежи на преструктуриране, утре Киев ще започне да настоява за преструктуриране на дълга си към…самия Фонд.
Президентът Владимир Путин и държавният глава на Украйна Петър Порошенко
А ако Международният валутен фонд откаже на Киев, то украинските „дейци“ ще отправят ултиматум към него, разчитайки на подкрепата на чичо Сам. Всичко ще се случи според поговорката: „Ти го пускаш под одъра, той се качва на него“.
Ако Вашингтон наистина искаше да помогне на Украйна, би се вслушал в съвета на руския президент: Нека МВФ даде дължимите 3 милиарда на Киев, за да може той на свой ред да ги върне на Русия. И тогава на 20 декември няма да има никакъв дефолт.
В противен случай в навечерието на новата година ще се създаде скандална ситуация с възможни опасни последици з авсяка от трите страни на новия „Бермудски триъгълник“. А що се отнася до МВФ, достигайки през декември своя 70-годишен юбилей, този „куфар без дръжка“ благодарение на старанието на своите американски началници, е напълно възможно да се окаже паднал и никому ненужен.
Превод от руски: Елена Дюлгерова, „Гласове“.