Ще победи ли силата на чувствата,
Вината за греха?
Ще отвори ли в нощ разбунена,
Фантазията на духа?
А няма ли да ме попитате,
За онзи листопад,
Дето търсех със свещи мъката,
По стария площад?
И за времената тук отминали,
С БЕЛОГВАРДЕЙЦИ НА ПАРАД!
До моят град са стигнали,
Да се спасят от своя ад!
Останали без Родина.
По куртки и шинел,
С руската хармоника,
Те веселят своя ден.
С царските си ордени,
За бойните дела,
Те са горди синове,
На своята страна!
А не стихва мъката,
По руската бреза.
За снега и вятъра,
Що носи песента?
Но тук утихва бурята,
В този пристан нов.
България е майката –
Приела ги с любов!
Валентин КАЧЕВ
София
07.04.2016
Стихотворението „Белогвардейците“ е най-новото стихотворение на белоградчишкия поет Валентин Качев. То е посветено на „нашите“ белогвардейци – войници и офицери от прочутия Марковски полк, намерили пристан в Белоградчик след като са загубили родината си в пламъците на Гражданската война в Русия.
Това стихотворение е в памет на „нашите“ белогвардейци – уважавани граждани, дали труд и здраве за развитието на нашия град: учителите Горяинов и Стратонович, д-р Ткаченко, техникът Новохатский, фотографът и виртуозен музикант Мирошниченко (Льонката), Торопинин, загубил всичко някъде около Самара и припознал хора от Белоградчик за свои най-близки хора, Николай Георгиевич Бутков, дивизионният свещеник, останал за свещеник в черквата „Св. Георги Победоносец“ в Белоградчик и обичан и уважаван от всички граждани. Когато правителството е решило да изгони от България командира на полка ген.-майор Михаил Алексеевич Пешня (1885-1938), целият град е отишъл на гарата с цветя, за да се сбогува с него.