Началните училища в България използвали читанките на Никола Саранов
Никола Саранов е един от първите българи, който създават у нас читанки за най-малките. Той е автор на стихотворения и критични статии. Подписвал се е често с една буква – N. Учител, който прави всичко по силите си, за да въведе звучната метода в българското училище, водел е също първите педагогически курсове. Бил добър оратор, който от името на ученическото дружество приветствал търновския митрополит Иларион Макариополски при посещението му в Габрово през декември 1872 г.
За съжаление целият му архив е унищожен след смъртта му. Останали са няколко снимки сред ученици и учители и негово писмо до Райчо Каролев, които днес се съхраняват в Националния музей на образованието в Габрово.
Роден е в Габрово през 1854 г. Баща му се занимавал с бакърджийство. Хлапакът завършва трети клас на Главното мъжко класно училище в родния си град.
В началото на учебната 1868/69 г. четвърти клас, открит предходната година от изпратения от душеприказчиците на Васил Априлов в Одеса млад учител Йосиф Ковачев да преподава по новата „звучна“ метода, е закрит поради арестуване на няколко учители от турската власт в Габрово.
По това време Никола Саранов остава сирак, от света си отива баща му. Със закриване на четвърти клас той няма къде да продължи да учи. Постъпва чирак при един габровски майстор панталонджия.
От началото на учебната 1869/70 година Йосиф Ковачев вече е интерниран в родния си Щип, Македония, по нареждане на Мидхат паша. Открива в града първото българско мъжко педагогическо училище, което да подготвя учители, които да се заемат с разпространяване на „звучната“ метода при обучение в четене и писане. За разлика от старото изучаване на буквите по тяхното наименование (аз, буки, веди и т. н.) сега заучавали звуковете, които след това били сливани в срички и думи. С този метод ограмотяването ставало бързо и давало резултат.
Йосиф Ковачев предлага на Габровската община да избере и изпрати подходящ млад мъж от Габрово в Щип, за да се учи в неговото училище и да изучи звучната метода.
Габровската община избира способния ученик Никола Саранов. През лятото на 1869 г. младият мъж заминава за Щип с някакъв непознат кираджия от Панагюрище. Йосиф Ковачев го приема топло, настанява го да живее в дома си.
В училището в Щип Никола Саранов учи две години в педагогическия курс. Още с пристигането си в Македония пише писма на съучениците си в Габрово – Георги Бочаров и Н. Бояджиев, описва учебния план на педагогическото училище и прави сравнение с предметите в Габровското училище. Завръща се в Габрово на 1 август 1871 г. Носи със себе си записки и бележки, които си е водил.
Назначен е за учител в Даскал-Цвятковото школо, първото новобългарско училище. Той е твърде млад – само на 17 години. Но води обучението на децата от второ отделение по „звучната“ метода.
Наред с това става член на създадения от Васил Левски Габровски таен революционен комитет. Ученическото дружество в Главното (класно) мъжко училище се превръща в „легално прикритие“ на революционния комитет.
През 1872 г. с трима свои приятели Никола Саранов издава ръкописния сатиричен вестник „Рак“, който е насочен срещу чорбаджиите, които са единомишленици с официалната турска власт и българското сякаш никак не им е свидно. Набеждават Саранов, че е отпечатал стихотворение срещу местните първенци.
Прекъсва за известно време връзките си с ученическото дружество поради конфликт. Натискът върху Саранов става все по-голям. Викат го в общината, съдят го, излиза чист. Става секретар на училищното настоятелство, но е уволнен и на негово място е назначен Райчо Каролев.
Никола Саранов е секретар на Габровския каазалийски (околийски) съвет и по указание на революционния комитет на 30 декември 1875 г. свиква градско събрание с представители на всички махали в града. Произнася реч. С приетото след това прошение се отправя искане – турската власт да осъществи на практика обявеното от султанските фермани равенство на поданиците в империята, като българите се приемат за войници в турската армия и се премахне военния данък „бедел“ и българкият език да се признае за официален наред с турския. Избрана е комисия, която изпраща до султан Абдул Азис прошение от жителите на Габровската кааза с двете предложения.
През същата година Никола Саранов става член на възстановения от Стефан Стамболов местен революционен комитет. Участва в подготовката на Априлското въстание – в набавянето на оръжие, привличане на млади мъже и занаятчии в святото дело. Няколко срещи стават в дома му. Участва в заседанията на комитета, както и при първата среща с бъдещия войвода на Габровската чета Цанко Дюстабанов.
На 12 май 1876 г. Никола Саранов е арестуван от хората на Фазлъ паша, който нахлува с голямата си войска в Габрово. Три дена по-късно е откаран в Търново. Осъден е на три години затвор. Оставят го да излежава присъдата в търновския затвор.
В писмо до сестра си от 23 ноември 1876 г. той пише: „Недейте моля ви се ни осъжда, ако ви сме се представили малко печални и повехнали. Нашите сърца са пълни пак с прежна енергия и с прежни чувства, обаче няма що да се стори“. Пише писмо, с което благодари от името на петнадесет свои другари на търновеца Димитър Генов, изпратил на затворниците 100 гроша.
Никола Саранов е освободен от затвора в Търново, когато в града пристигат руските войски на 25 юни 1877 г. За кратко е на служба в канцеларията на губернатора, а после се завръща в Габрово.
Става секретар на изградения в града Български благотворителен комитет „Единство“, който събира пари, оръжие и патрони, нужни за охраната на града и околностите.
През септември 1878 г. учебните часове са възстановени, Саранов отново е учител. На следващата година способният мъж води педагогически курсове в Габрово и Горна Оряховица с повече от 120 учители. Запознава ги със „звучната“ метода и организация на учебното дело в началното училище.
Намира време да подготви и издаде читанка „на нов бащин и майчин език“. По това време има нужда от учебници за първоначалните училища и методическа книжнина. Това го кара да се захване с усъвършенстване на читанката си. Създава методическо ръководство за нейното приложение.
През 1880 г. е отпечатана „Първа книжка за учене подир буквите“ (първа читанка) и „Изяснение върху „първа книжка“ за учение подир изучаване на азбуката или кратко ръководство за учителите и учителките от народните училища“. С методическото ръководство Никола Саранов има съществен принос за българската педагогическа литература. Той самият посочва, че „ние нямаме още никаква литература, а камо ли педагогическа“. Липсва педагогически журнал и „бедната ни журналистика“ не е помествала нищо по този въпрос.
Докато е учител в родния си град, Саранов полага големи усилия, за да бъдат подобрени материалните условия за учениците. По заръка на Градския общински съвет заедно с Иван Златин подготвя проект за изграждане на нови училища в града. Така са построени „Горнокрайското“, „Падалското“ и „Умниковото“, които днес не съществуват.
Никола Саранов е сред дейните хора на Либералната партия, продължава да разобличава първенците на града. На 3 август 1881 г. в Общината е внесена молба, която е с подписа на 105 човека консерватори. Те искат да не бъдат назначавани през новата учебна година Никола Саранов и още трима учители. Обидени мъжете напускат Габрово.
Никола Саранов става учител в Пловдив, а през 1882 г. е учител в Стара Загора, където остава три години. В Старозагорската девическа гимназия преподава история от 1 до 6 клас и педагогика от 4 до 6 клас. Наред с учителската си работа подготвя и отпечатва читанки за трето и четвърто отделение.
Читанките му непрестанно се преиздавали, защото били търсени по онова време. Във всяко издание Саранов првел поправки и подобрения. До 1897 г. читанките му за първо отделение преминават 14 издания, за второ отделение – 13, за трето отделение – 11, за четвърто – 9 издания. В продължение на 25 години началните училища в България използват читанките на Никола Саранов. Това е истинска негова заслуга в разпространяване на звучната метода, обяснителното четене и утвърждаването на класно-урочната система у нас.
През септември 1885 г. той вече е учител в Софийската държавна девическа гимназия. Там остава 24 години – до 1909 г. Преподава с особено усърдие български език в долните класове. Тетрадките на ученичките му са изписани тънко и дебело, с красив почерк, идеално чисти. Към тях се отнасял бащински и с внимание.
Никола Саранов си отива от света на 6 октомври 1915 г. Днес костите му почиват в парцел №48 на Централните гробища в София.
В неговия роден град Габрово днес няма дори паметна плоча, която да напомня за този голям учител, книжовник и революционер.
Автор: Мирела Костадинова
Източник: