Недьо Жеков е български възрожденец, участник в борбата за независима Българска църква, един от първите български журналисти, основател на Лясковската гимназия, първи ректор на Петропавловската семинария.
Роден е в Лясковец през 1841г., син на свещеник Жеко.
Недьо Жеков е учил в килийното училище, в което са били в сила строги правила:
При записването си в килийното училище всеки ученик занасял 20 пари. С тях се купували рогозки и постилки, за да сядат децата върху тях. Детето се придружавало от баща си или майка си. За учебната работа носели още една бяла книга, на която даскалът рисувал кръг под който изписвал: „Кръсте Божий, помози“. А надолу азбуката – ази, буке, веди и т. н. За да не се скъса тази книга детето я носело върху една цепната пръчка, а за да не я зацапа, имало една пръчица – показалка. Тя била продупчена на единия край, навървена с бял конец или канап, а ако детето е на заможни родители – с ибришимен конец. Тази показалка висяла винаги закачена на врата му и ученикът показвал с нея буквите без да пипа с пръсти.
След като децата изучели печатните букви, даскалът захващал да ги учи на сричане. В края на буквара имало отпечатани молитви. Тях учениците започвали да изучават чрез сричане, а после наизуст.
Писането било по-трудно от четенето. Пишело се на „шкедра“ (дъска), на която от двете страни има обтегната кожа, на която изписвали буквите с мастило, направено от сажди. Вместо с писалка си служели с пуйчо или паче перо. След като изпишели цялата шкедра, изтривали я с мокро парцалче и започвали отново.
Всяка събота учениците преговаряли всички уроци, които изучавали през седмицата. Преговарянето траело до вечернята в черква. От училище децата отивали в храма подредени по следния начин: първи вървели учещите Апостола, втори – псалтира, трети – наустницата, четвърти – буквара, накрая новопостъпилите в училището. Двама по двама се нареждали покрай стената в църквата. Когато дойдел ред да се чете молитва учителят извиквал „Светий Боже“ или „Сподоби Господи“. Определеният за нея ученик излизал от реда и я казвал наизуст.
В килийното училище боят бил част от възпитанието. В яда си един от учителите ударил с тояга по босия крак Недьо Жеков, вместо друг ученик. Счупил му костта. Поради това цял живот страдал от болки в крака си. Но въпреки неприятната случка много години от живота му преминават като учител.
Жеков имал мелодичен глас и като ученик помагал на свещениците в черковните служби. Той бил любознателен и скоро отишъл в метоха на Рилския манастир в Горна Оряховица, за да чете ценни книги от Неофит Рилски. Едва навършил шестнадесет го повикали за учител в село Долна Оряховица. Останал там две години със заплата от 700 гроша.
Лясковчани го поканили за свой учител в школото на махалата „Св. Георги“ като му дали годишна заплата от 1800 гроша, скоро я вдигнали на 3 000. Недьо Жеков въвел редица новости. По негова воля подредили чиновете, въвел четенето и писането да стават едновременно. При четенето си служил с таблиците на Неофит Рилски, както и с буквара на опитния учител Тодор Хрулев. Писането ставало вече на пясъчници, а методата е буквена. Често го съветвал в работата самият Тодор Хрулев, ученик на Павлович в Свищов. Чрез него си е набавял книги и помагала, но и по негово упътване въвел в Лясковец Белланкастерската (взаимно-учителната) метода, както и взаимно-учтелните таблици на Неофит Рилски. След тригодишно даскалуване първенците на махалата „Св. Атанасий“ го повикали в тяхното школо. Жеков събрал 70 момчета в училището и започнал да ги учи. Докато във взаимното училище при черквата „Св. Георги“ обучението е смесено, за момчета и за момичета, в махалата „Св. Атанас“ населението се отказало да изпраща момичета в школото. Някои недоволствали за това, че на нови учители се дава по-голяма заплата, когато старите учители можело да служат с по-малка. Това наскърбило Недьо Жеков и той напуснал.
През есента на 1863 г. постъпил в Белградското Православно Богословско училище. През 1867 г. завършил с отличен успех курса му. Същата година постъпил в Княжевско- Сръбската Велика Школа като студент по философия. Завършил науките през 1870 г. По време на следването си ръководел наскоро основано дружество – Българска ученическа дружина „Добра надежда“, което поставя на предварителна критика и рецензия всичко, което се печата в Сърбия за българския народ. Дружеството препоръчвало и давало полезни книги на българите там. Жеков си кореспондирал с наши учени, между които и Марин Дринов.
Сътрудничил в сръбските и българските вестници, той е един от редакторите на вестник „Въсток“.
Като студент Жеков е добър оратор, приветства с импровизирана реч самия княз Михаил Обренович. Очарован от думите му, князът го взел под свое покровителство. Помогнал му финансово и го назначил за преводач от руски в министерството на външните работи.
Още от времето на образованието и престоя си в Сърбия Недьо Жеков има амбициозни проекти за радикални преобразувания в системата на образованието в българските школа в посока към европейските нови педагогически системи. Някои от тези преобразувания се опитва да въведе по време на четиригодишното си учителстване в родния Лясковец.
Жеков произнесъл реч в Русе при заминаването на дядо Антим, за да стане български екзарх. За това пише вестник „Право“ през 1872 г.
Българския екзарх Антим с писмо от 16 февруари 1872г. го кани за секретар на Светия синод в Цариград.
Жеков сключва договор с Търновския епархийски смесен съвет, за да открие ново Православно Богословско училище в Петропавловския манастир над Лясковец. Първата българска семинария отваря врати на 12 май 1874 г. Епископ Климент Браницки (Васил Друмев), митрополит Търновски, отслужил тържествена литургия и молебен. Жеков става първия ректор. По време на тържеството говори за значението на духовното училище за всички българи. Той знаел почти цялата Библия наизуст, цитирал текстове от светото писание. В училището имало два курса – общообразователен и богословски. Подготвяни са свещеници и учители в духа на Светата православна църква.
След края на Руско-турската война 1877 – 1878г. Недьо Жеков напуска Петропавловския манастир като му завещава своята богата лична библиотека, която включва около 170 книги, едно завидно за времето си количество. Най-голям сред тях е броят на руските книги – 67, следвани от българските – 40, а останалите са на гръцки, сръбски, полски, хърватски, немски и френски.
След Освобождението е окръжен училищен инспектор във Видин и Лом. Той също така е народен представител. Години наред е първостепенен учител в Търновската гимназия и Самоковската духовна семинария.
Написал е следните книги: „Българска словеност“, „Материали за история на българската църква“, „Естетика“, „Космогонията на Мойсея в сравнение с естествените науки“, „Кратки черти от животоописанието на Теодосий Търновски“, „Исторически преглед върху историята на югославянските народи в политическо и федеративно отношение“ през1868г. Още тогава българският философ се изказва против федерацията на славянските народи.
Издава и редактира вестниците „Световид“-1868г., в продължение на година и четири месеца, и „Въсток“(1869-1870).
През 1878г.започва да издава вестник „Правда“ в Търново.
Недьо Жеков умира на 22 октомври 1907 г. и е погребан в гробищата на черквата „Св. Атанас“ в Лясковец, а по-късно костите му са преместени в Петропавловския манастир. Оставя богата библиотека, както и свои преводи, които не са отпечатани.
Неговия син Александър Н.Жеков (р.13.04.1885г.) е известен журналист и писател, в близкото минало. Автор на книгите: „Възникване на манастирите в България и културно националното им значение“1926г., „На борците на Дряновския манастир“, юбилейна книга по случай 50г. от Априлското възстание, „Нашите храмове-произход и смисъл“1927, „Идеали и дела на интелигенцията ни“ 1929г., „Църквата и интелигенцията“ 1932г. и др.
Източници:
Мирела Костадинова: Недьо Жеков е първият ректор на богословско училище у нас
https://www.borbabg.com/2024/03/15/nedo-zhekov-e-prviyat-rektor-na-petropavlovskata-seminariya/ , автор:Иван ПЪРВАНОВ
https://dianakolarova.blogspot.com/2011/01/blog-post_4904.html
https://www.facebook.com/photo?fbid=1232340178289466&set=pcb.9916825868356143