Днес целите на изкуствено организирания поток бежанци към Европа като демографско оръжие са повече от очевидни. Бежанците дестабилизират ситуацията в ЕС, внасят разкол в европейското обществено мнение и правят управляващите кръгове в европейските държави много по-податливи на натиска от Вашингтон.
Американската коалиция за борба с Ислямска държава имитира война в Сирия, което показва, че демографското оръжие, каквото са бежанците, ще продължи да се използва и по-нататък. Една от най-големите заплахи в този план е превръщането на Афганистан в нов плацдарм за терористите от Ислямска държава.
Както и да се изменя пропорцията между американските войски, които се оттеглят от Афганистан и които остават там, във Вашингтон са убедени, че тази страна не трябва да излиза от орбитата на американското влияние. Тя представлява идеална геостратегическа позиция за създаване на заплаха, както за Иран, така и за страните от Централна Азия, а също и за Синдзян-Уйгурския автономен район на Китай.
Последните информации говорят за това, че на северозапад от провинция Баглан, в Северен Афганистан, вече в продължение на няколко месеца се събират бойци на Ислямска държава, а редовете им се попълват всеки ден. Те окупират населени места, които до този момент са били под контрола на движението „Талибан”.
Тези условия на неизбежно стълкновение между отрядите на „Талибан” и бойците на Ислямска държава обричат Афганистан на бъдещи размирици. Тоест ще се наложи за опазването на тази страна автоматично и естествено да се засили американският военен контрол. Тогава със сигурност можем да очакваме използването отново на прословутото демографско оръжие – потоци от бежанци да се насочат на север към Русия.
В стратегически план това ще означава завършване на формирането на дъга на нестабилност от Близкия изток до Синдзян и Южна Азия. В началото на януари 2015 г. главатарите на Ислямска държава обявиха, че създават регионални клетки на „Емирата Хорасан”, който разпростира своята дейност на териториите на Афганистан, Индия, Бангладеш и Пакистан. Ръководител е Хафиз Сайед Хан, оглавявал в миналото движението на пакистанските талибани „Техрик-и-талибан Пакистан”.
Както показва опитът в Ирак и Сирия, терорът на Ислямска държава е в състояние да прокуди от родните им места стотици хиляди хора. Шиите ще побягнат от Афганистан в Иран; узбеките, туркмените и таджиките – в постсъветските републики; пущуните – в Пакистан. Едновременно с това ще бъдат активирани спящите в момента клетки на Ислямска държава в Синдзян-Уйгурския автономен район в Китай. Пекин и в момента полага немалко усилия, за да поддържа сигурността в района.
Напоследък зам.-говорителят на афганистанския парламент Хаджи Захир Кадир публично обвини Масум Станекзай, министър на отбраната на Афганистан, и Ханиф Атмар, съветник по сигурността на президента, в това, че те под ръководството на британската специалната служба SIS осъществяват прехвърляне на джихадисти от Ислямска държава на границата с Туркменистан и Танджикистан. За това се използва военно-транспортната авиация на Афганистан, включително хеликоптери МИ-17.Афганистански източници съобщават още, че американците започват прехвърляне на оръжие за терористите с хеликоптери Chinook. Президентът на Афганистан Ашраф Гани Ахмадзай беше принуден да назначи специална комисия за разследване на тези обстоятелства. В Кабул не се съмняват, че президентът, чиито деца и съпруга са граждани на САЩ, а самият той (бивш служител на Световната банка) се отказва от американския паспорт, за да участва в политическите избори в Афганистан, е бил информиран за провежданата операция и сега замита скандала под килима.
Опасността придобива реални очертания. Над 1500 бойци се заклеха на Ислямска държава и окупираха значителна част от четирите провинции на юг от Джалалабад. Самият Джалалабад е под заплаха да бъде превзет. Хиляди бежанци вече започват да напускат тези райони. Ако „Талибан” се състои предимно от пущуни, населяващи Афганистан и Пакистан, то сред джихадистите на Ислямска държава има много араби, узбеки, чеченци, уйгури. Както заяви ген. Давлат Вазири, представител на министерството на отбраната на Афганистан, около 40% от джихадистите, действащи на територията на Афганистан, са чужденци. Терористичният интернационал, изтласкван от територията на Сирия, вече прехвърля своите сили в други райони.
Афганистанската армия понася значителни загуби. През първата половина на тази година в Афганистан за загинали над 4 хиляди военнослужещи и сътрудници на полицията, а това е с 50% повече отколкото за първите шест месеца на миналата година. От началото на април джихадистите установиха пълен контрол над северните провинции на страната – Бадахшан, Кундуз, Фаряб и Багдис. Централното правителство контролира тук само административните центрове и крупните градове. Селските местности са завладени изцяло от джихадисти.
Всички тези процеси не са тайна за ръководството на ОДКБ (Организацията на Договора за колективна сигурност в постсъветското пространство). И руският президент Владимир Путин говори на заседанието на Съвета на държавните глави от постсъветските републики в Боров (Казахстан) именно за тревожната обстановка, която се оформя в Афганистан. Той заяви: „Най-различни видове терористи набират все по-голямо влияние и не крият плановете си за бъдеща експанзия. Една от техните цели е да нахлуят в Централно–Азиатския регион. За нас е важно да бъдем готови, съгласувано да реагираме на този сценарий.”
В последно време нивото на готовност да се реагира на заплахи, създавани от Ислямска държава се повишава. Основа на руското военно присъствие в региона е 201-а Военна база на Руската федерация в Таджикистан. През 2014 г. парламентът в Таджикистан ратифицира споразумение за дислокация в страната на руската база до 2042 година. 201-а Военна база е най-голямата военна база на Русия зад граница, разположена в три населени пункта на Таджикистан: Душанбе, Кулябе и Курган, Киргизия, където са базирани модернизираните изтребители СУ-25 СМ, които добре се представят в Сирия. В Таджикистан е разположен също така и опто-елекронен комплекс за контрол на космическото пространство „Окно”, предназначен за следене на военните космически апарати на височина от 2000 до 40 000 км и за водене на наблюдение за състоянието на руската орбитална групировка.
Източник: Дмитрий Седов, Фонд за стратегическа култура / a-specto.bg.