Американците правят феерични грешки

Американците правят феерични грешки

Публикувано от:
Отношенията на Русия със Запада достигнаха най-ниската си точка в първата половина на 2015 г. и няма изгледи да се подобрят. Вината за това е нежеланието на елитите да направят компромис. Интервю с политолога Сергей Караганов, декан на факултета за световна икономика и политика към Националния изследователски университет.

Съществуват мнения, че сегашното състояние на руско-американските отношения е напълно естествено. Че конфронтацията и острата конкуренция е съвсем нормална, така ли е?

В основата на отношенията между Русия и САЩ лежи сложен комплекс от фактори. Един от тези фактори е, че ние действително сме конкуренти. Сега по ред причини тази конкуренция сериозно се изостри. Първо, САЩ през последното десетилетие претърпяха няколко крупни поражения и сега се опитват да се реваншират. Към тези поражения се отнасят както очевидните провали в Афганистан и Ирак, а така също и по-малко очевидните като например отслабване на влиянието на САЩ в Азия и Латинска Америка. Второ, Русия видя, че САЩ и Европа губят своята мощ и реши да ускори този процес като едновременно с това го използва за да спре настъплението на Запада към зоната на своите интереси. Трето, Русия вкара в задънена улица икономическото си развитие (нашият политически елит не успя да формулира концепция за икономически растеж), поради което започнаха да я възприемат като изоставаща държава. Американците решиха, че е настъпил подходящ момент да нанесат удар върху Русия, който би им позволил да демонстрират собствената си мощ и едновременно с това да разклатят позициите на своите конкуренти, на първо място на Китай.

Това означава ли, че сме обречени на жестоко противопоставяне?

Не. По простата причина, че това противопоставяне е избор на елитите. Иначе казано, има обективни причини за конфликта, но има и субективни. Освен това, в миналото бяха допуснати сериозни грешки. Например „презареждането”. Американците ни накараха да се заемем с абсолютно безсмислената работа по съкращаване на ядрените оръжия, а ние не възразихме. В заключение лайтмотив на диалога стана съкращаването на ядрените запаси, а не истински актуалните въпроси като например съдбата на Украйна и на цялото постсъветско пространство.

Една от задачите на Вашингтон е отслабването на Китай. Но не се ли получи обратното. Вместо да се концентрират върху Азиатско-Тихоокеанския регион, американците насочиха силите си в Украйна. От своя страна Китай се сближи с Русия и обезопаси тила си в случай на конфликт…

Ние често си мислим, че политиката на нашите конкуренти е разумна и внимателно обмислена. В действителност американците правят зрелищни грешки! Те загубиха стратегическите си ориентири и провалите им следват един след друг. Ако САЩ се опитват твърдо да възпират Русия и едновременно с това и Китай, то съвсем естествено е тези две страни да се сближат. От гледна точка на традиционната американска логика, а и от каквато и да било друга политическа логика, такива действия, способстващи за сближаването на Москва и Пекин,са меко казано неразумни. Реалистите в САЩ считат случващото се за потенциална геополитическа катастрофа.

Това е толкова очевидно…

Да. Но относно нахлуването в Ирак, също имаше такива предупреждения. Провалът в Ирак също беше очевиден. Но САЩ въпреки това го направиха. А преди това пък беше Афганистан. След това операцията в Либия, която доведе до дестабилизация на региона. Разбира се във всичко това има определена логика. Да речем, че част от американския елит съзнателно иска да дестабилизира някои региони от света, за да може посредством това да усили позициите на САЩ. Но аз продължавам да си мисля, че работата не е в съзнателното нагнетяване на хаос, а по-скоро в загубата на ориентири.

Това системен проблем ли е? В Америка сякаш се появиха разумни политици? Или тях просто ги няма в администрацията на Обама?

Боя се, че това е системен проблем. Грешки прави не само сегашният президент на САЩ. Грешки правеше и неговия предшественик, а преди това и Бил Клинтън. Бедата е там, че традиционният външнополитически истаблишмънт постепенно се отмива от американския елит.

Неотдавна шефът на Пентагона Аштън Картър нарече Русия „екзистенциална заплаха” за САЩ. А преди това шефът на обединеното командване на началник-щабовете, Джозеф Данфорд, охарактеризира Русия като „заплаха номер едно”. Как трябва да се отнасяме към такива изказвания?

Спокойно, и без да губим чувството си за хумор. Русия теоретически е в състояние да изтрие САЩ от лицето на земята. Затова я наричат „екзистенциална заплаха”. Американските военни просто констатират един известен факт, т.е. говорят баналности. Ситуацията, в която американските политици наричат Русия главна заплаха, възникна от това, че елитът на САЩ определи за своя стратегическа цел възпирането на Москва. С подобни изказвания съзнателно се формира образът на врага.

Американците наистина ли ни смятат за главния противник?

Мисля, че не. По-скоро в ролята на главен противник виждат Китай. Това впрочем също е грешка. Един път американците вече допуснаха тази грешка като нахлуха във Виетнам с цел да спрат Москва и Пекин. Тази кървава авантюра завърши с унизително поражение.

Може ли в обозримо бъдеще да се подобрят руско-американските отношения?

Засега не виждам признаци в близките години отношенията да се подобрят. Руският елит се нуждае от конфронтация. Външният враг му е нужен за да успее най-после да започне реформи, или пък обратното – като оправдание за да не извършва реформи. Днес сме свидетели, че се случва последното. Затова в нашето общество години наред се насажда антиамериканизъм. Но е истина също така, че родният елит изобщо не вярва на американците. Всички опити да се разбере със САЩ както през 90-те, така и при Путин, а даже и когато Москва правеше отстъпки, изобщо не се оцениха от Америка. Тъкмо обратното, интересите на Русия грубо се игнорираха. САЩ също нямат причина да подобряват отношенията си с нас. Конфронтацията с Русия не им струва скъпо, а освен това им позволява да решат няколко задачи едновременно. Например да обвържат Европа по-здраво към себе си. И да контролират Европа, всявайки разкол сред европейските държави, а също и чрез ремилитаризиране на политиката на европейския континент.

145832_600

През следващата година в САЩ предстоят президентски избори. Дали новата администрация ще се придържа към същата стратегия?

Ако на власт дойдат отговорни хора, способни да планират дългосрочно, подобно на Хенри Кисинджър, те вероятно ще разберат, че днешният конфликт с Русия наподобява замеряне с камъни в стъклена къща. Но засега аз не виждам такива хора в САЩ, ако не включим в сметката стария елит.

Засега фаворит в надпреварата за президентския пост е Доналд Тръмп…

Точно в този момент той не е лош вариант. Ако Тръмп победи, той може да привлече в екипа си опитни хора от стария елит. На него не му пука за другите политици и затова може да прави най-неочаквани ходове. Тръмп няма нужда нито от новите либерални, нито от новите консервативни икони, които вече години наред се ползват с голямо влияние в САЩ. Те между другото са доста странни хора. Например, поставят интересите на Израел наравно с интересите на САЩ. Или твърдят, че основен интерес на САЩ е разпространяването на демокрацията в света. Същите тези хора накиснаха САЩ в Ирак и в Афганистан и докараха на страната множество други неприятности.

Може ли същите хора да въвлекат Америка в широкомащабен конфликт с Китай? Възможна ли е война между САЩ и Китай?

Войната би била неизбежна, ако не са ядрените арсенали, които тези две страни и Русия притежават. Аз нееднократно съм заявявал, че величайшата милост на господ се състои в това, че е дал на човечеството ядрено оръжие. Именно то, повече от половин век подържа мира и ни предпазва от нова глобална война.

А какво да правим с войната в Украйна? Защо не може да се реши този конфликт?

Причина за тази криза не е нито Крим, нито Донбас, и даже не е и вътрешнополитическата ситуация в самата Украйна. Кризата беше очаквана и е в резултат на политиката на Запада. Политика, която Западът провежда повече от 20 години по отношение на Русия. Още преди 15 години казвах, че ако нещата не се променят, войната в Украйна е неизбежна. Докато не се реши проблемът с европейската сигурност и не се договорят нови правила на играта, урегулирането на кризата в Украйна няма да бъде възможно. Но Западът още не е узрял за това, а Русия сама няма да се занимава с решаването на конфликта. Факт е обаче, че Москва се учи да отстоява своите интереси на много висока цена, както за руснаците, така и за украинците. Когато СССР слезе от световната сцена, Западът, който се смята за демократичен и миролюбив, започна безогледно да нарушава всички възможни правила. Днес ние настояваме или Западът да започне да спазва предишните правила на играта, или съвместно да изработим нови такива. Така, че Украйна не е причина, а симптом. Волевите решения на Путин, Порошенко, Оланд, Меркел и Обама могат да прекратят бойните действия, но ако няма решение на системния проблем, ще дочакаме и следваща криза.

Не е ли много висока цената на борбата за нови правила?

Цената е крайно висока, но тя е и резултат от минали грешки. Нашият елит прекалено дълго се опитваше да се хареса на западните си колеги. Ние преглъщахме съвършено неприемливи неща. Ние вярвахме, че всичко някак ще се подреди. Примирихме се с разширяването на НАТО. Даже след бомбардировките в Югославия, които бяха безпрецедентно нарушение на нормите на международното право, ние се надявахме, че ще се уредят нещата, че всичко ще отмине. И понеже много дълго търпяхме и преглъщахме всичко, сега се налага да плащаме такава висока цена.

В резултат на санкциите и влошаването на отношенията със Запада Русия започна да прави завой на изток към Китай. Може да се каже, че сега Китай е едва ли не най-добрият ни приятел. Успешно ли беше сближаването между Москва и Пекин в икономически смисъл?

В Русия имаме спад в икономиката, а и в Китай нещата не вървят блестящо. Поради тази причина през изминалата година не настъпи мигновен ръст в товарообмена. Но доколкото аз знам, китайските инвестиции в нашата икономика нараснаха многократно. Ще видим какъв ще бъде резултатът след няколко години. Важно е, че Москва и Пекин се договориха за съвместна реализация на проектите Пътя на коприната и Евразийския икономически съюз, които преди това се считаха за конкуриращи се. Това открива пред нас много добри перспективи. Но засега става дума само за потенциал, който не може да бъде напълно реализиран, защото сме принудени да се концентрираме върху Украйна. Тъжно е, че поради украинската криза трябва да отклоняваме вниманието си от перспективното движение на Изток.

Вие отдавна призовавахте да започнем движение на изток. Чувствате ли се удовлетворен, че то вече започна?

Аз действително призовавах към това. Но сега завоят на Изток се оказа свързан с културни и социални рискове. Преди се смяташе, че Русия има една опора в Европа и може да получи втора в Азиатско-Тихоокеанския регион. Но сега, обръщайки се с лице на Изток, ние губим връзката си с Европа. В обществото ни нарастват антиевропейските настроения. А исторически ние сме тясно свързани с Европа. Варягите са ни донесли държавността, от Византия сме взели християнството, а Петър Първи е провеждал реформи по европейски образец. Отделяйки се от Европа, ние рискуваме да загубим самите себе си.

Отначало конфликтът в Украйна не се разпалваше от Евросъюза, а от отделни страни като Полша, Швеция и прибалтийските републики. Може ли да се каже, че днес става дума вече за конфликт между Русия и цяла Европа?

Ние сме в конфликт със значителна част от европейския елит. Европейският проект изпадна в дълбока екзистенциална криза. За да го съхранят, елитите заложиха на конфронтацията с Русия. В самото си начало проектът за единна Европа се крепеше на две опори. От една страна, решението да не бъде допусната нова война и от друга, противопоставянето на СССР. В този модел нямаше икономика. Когато вероятността от конфликт, да кажем, между Германия и Франция остана в областта на фантастиката, а комунистическата заплаха умря, ЕС загуби ориентирите си. Самият съюз започна да се разширява, а външнополитическото му влияние да намалява. Обаче вместо да се съсредоточи върху вътрешните си проблеми, елитът на ЕС започна да търси външен враг. Със своите твърди действия относно кризата в Украйна, Русия реално нанесе тежък удар върху отслабващия Евросъюз. Там залагаха на компромиса и меката сила, но Русия отказа да играе по предложените правила, тъй като Западът сам не ги спазва.

Европейските политици вместо да решават собствените си проблеми, свързани с Гърция и емигрантите, се конфликтираха с Русия. Вероятно копирайки поведението на американците…

Не. Американците се противопоставят на Москва не за да лекуват вътрешните си болести. За тях Русия е част от глобалната, а не от локалната политика. А европейският елит използва тази конфронтация за консолидация и решаване на вътрешните си проблеми. И европейският елит, и руският елит имат нужда от външен враг. Всъщност Европа за първи път в историята си действа като едно цяло по външнополитически въпроси. Това стана възможно единствено на основата на конфронтацията с Русия. Само, че бедата е в това, че нито европейците ще решат своите проблеми за сметка на конфликта с Русия, нито ние ще решим нашите, конфликтирайки се с Европа.

Налага се тъжният извод, че отношенията с Европа също няма да се нормализират скоро.

Пълен разрив на отношенията няма да настъпи, но те ще бъдат доста сложни. Още повече, че Русия има и ценностни разминавания с европейските елити. Не си струва обаче да изпадаме в паника от всичко това. „Всичко отминава и това ще отмине”. Ценностите също ще се променят. Важното е да не допуснем фатални грешки, да не пресечем нашите културни и социални връзки с Европа, да не допуснем възобновяването на системната военнополитическа конфронтация, към която ни тласкат американците и проамерикански ориентираните европейски страни.

Артьом Кобзев, Лента.ру

Превод: A-specto