Автор: regnum.ru.
Интервю на специалиста в областта на прилагането на въздушно-космически средства Алексей Леонков пред експерта по безопасност Дмитрий Ефимов.
– Алексей Петрович, Владимир Путин нарече „удар в гърба“ нападението на турския изтребител над руския самолет, който се връщаше във базата си след атаката по позиции на ИДИЛ. Съгласни ли сте с тази оценка?
– Не бих спорил с президента. Но ми се струва, че освен общоприетото значение на този израз, той е имал предвид и друго. Анализът показва, че нападението нас Су-24М2 на руските Военно-космически сили е било планирано от Турция и нейните партньори предварително. В този случай вече става дума за операция „Удар в гърба“.
Наистина, турските прихващачи са чакали в засада нашия самолет, на земята е била разположена диверсионно-разузнавателна група, чиито членове са били преоблечени като местните тюркмени, предварително са информирани снимачни групи на CNN и FOX за нещо предстоящо…
Това обаче е само тактическо обезпечаване на финала. Самата операция е започнала много рано. През цялото време докато руските ВКС действат, натовското разузнаване не стои със скръстени ръце. Операциите на нашата авиация се намираха под непрекъснато наблюдение със средствата на космическото, въздушното и наземно разузнаване. В самото нападение са задействани няколко комплекса разузнавателни средства и насоки – минимум 3, както и два F-16 с най-нови ракети AIM-9X.
– Как се е случило всичко?
– На 24 ноември от авиобазата в Превеза, Гърция, е излетял самолет на американските ВВС Boeing E-3 Sentry AWACS. Вторият Е-3А на ВВС на Саудитска Арабия е излетял от авиобазата в Рияд. Двата самолета са изпълнявали обща задача – да определят точното местоположение на самолетите на руския бомбардировач. Именно те са посочили „жертвата“.
Американският Е-3А е трябвало да определи режима на работа на радарното управление на оръжието на Су-24М2, да проверява дали е в режим на търсене или вече е прихванало целта и я следва. Известно е, че AWACS може да предава на самолетите информация за водене на бойни действия.
– Тоест да определи доколко беззащитен е нашият самолет?
– Излиза, че да. Както е известно, Су-24М2 се е връщал от акция е работел само в режим на навигация. Връщал се е в базата и не се е готвел за активни действия. Американският самолети и този на Саудитска Арабия през цялото време са предавали подробна информация за Су-24М2 на два патрулиращи турски самолета F-16CJ.
Нека кажем, че F-16CJ се отпускат специално за Турция. Особеността им е в това, че имат компютър, който може да управлява AN/APG-68 и да изпълнява ролята на втори пилот-щурман.
– Обаче тази информация е недостатъчна за въвеждането на високоскоростна цел. Използвано ли е още нещо?
– Да, използвана е и друга техника. Освен това двата Е-3 са давали указания къде точно във въздуха се намира нашият самолет, съобщавали са за различните параметри – скорост, в какво състояние е системата за управление на оръжията и т.н. Посочван е възможно най-вероятният сектор в относително планинска местност, където Су-24М2 ще се появи.
– Излиза, че турските изтребители са знаели абсолютно точно къде да чакат в засада нашия самолет?
– Разбира се. Двойката F-16CJ е била в района на излитането и на разстояние 4−6 километра. Ракетата „Въздух-въздух“ AIM-9X Sidewinder е изстреляна от упор (!) в задната полусфера на руския бомбардировач.
– Могли ли са нашите пилоти да предотвратят трагедията?
– Не. При тази организация и действащата техника шансовете им са били нулеви.
– А ако там имаше и руски изтребители, които да пазят Су-24?
– Отсега нататък ще бъде така. Да, трагедията можеше да бъде предотвратена от Су-30СМ, които разполагат със специална, предназначена за подобни случаи техника. Но никой не е очаквал удар в гърба от съюзник, още по-малко – предупреден за детайлите на операцията от нашите партньори.
– Имате предвид „американските партньори“ – същите тези, които притежават цялата техника, задействана в операцията срещу руския самолет? Техника, която не изключено да е била задействана именно от тях?
– Да, с голяма степен на вероятност. Турция няма собствени възможности за такава, изискваща много усилия, изключително точна работа. И не забравяйте за втория E-3, който фигурира в авиацията на Кралство Саудитска Арабия. Целият сценарий е направен светкавично и всичко е пресметнато до секундата.
– Наистина ли всичко се е случило така гладко, според предварителния план?
– Турците допуснаха грешка, заради която провокацията им не беше докрай успешна. F-16CJ предприемат акцията си с 2-минутно закъснение, когато Су-24М2 вече са пресекли спорната територия от 68 километра на север от Сирия (за това е била необходими максимум минута и половина).
Командата към F-16CJ да свали руския самолет не е била отменена – затова стартът е бил произведен съвсем малко след предвиденото.
Това доказва, че ударът по Су-24М2 е бил планиран – както от територията на Турция, така и от тази на Сирия. Само дето „сирийските“ кадри са по-подробни.
По всичко личи, че това е спасило нашия щурман. Могъл е да „стъпи на зелено“ и да дочака спасителния отряд.
Превод от руски: Елена Дюлгерова, „Гласове“.