На завършилия наскоро Московски кинофестивал се е състояла голяма кръгла маса, посветена на темата за войната в киното. Режисьорът Александър Сокуров, един от участниците в обсъждането, изразил своето мнение: всичко във военното кино е лъжа.
За войните и киното
“— За съжаление, аз съм свидетел на военните действия и в Чеченската република, и на границата с Афганистан. Налагаше ми се да седя в окопите. И този опит уби у мен всяко желание както да говоря за игралното военно кино, така също и да го гледам. Режисьорите, които снимат филми за войната не разбират: там, където започва боят, завършва всяка етика и естетика. В този момент е открит само един канал – каналът на смъртта. Ако в този момент мислиш за запазване на своя живот, ти няма да изпълниш своята воинска задача и по-скоро ще загинеш.
На екрана американците създадоха система на привлекателни признаци на войната. Но всички тези признаци са голяма лъжа. Човекът, в който попада куршум, никога не се държи така, както ни го показват на екрана. Аз снимах реални боеве и в определени моменти си налагах да изключа камерата. Аз разбирах: ще заснема сега този измъчен, обгазен, наплашен войник. А какво ще стане, ако това го види някой от неговите близки, кой ще се погрижи за техните чувства? Важно е да се мисли не за съдбата на страната или народите, а за отделно взетия човек, който представлява грандиозна ценност.
Създаването на привлекателен образ на войната е нещо много съмнително и опасно…От собствен опит ми е познато това неизразимо, неформулируемо чувство на отвращение към поведението на хората, независимо от коя страна на барикадата се намират.
Това не е въпрос на ненавист към войната въобще, това е въпрос на прекратяване на култивиране на насилие като способ за изход от на-различни човешки и обществено-политически проблеми. Да се изкорени смъртоносната природа в човека е малко вероятно някога да се успее. Но да се стремиш към облагородяване на нравите е главната задача на изкуството.
Един от главните проблеми както на нашата страна, така също и на цивилизацията като цяло се заключава в следното: задачите, които си поставя властта никак не се пресичат със задачите на културата, изкуството. За съжаление, политиката е нещо крайно лукаво, и държавата се отказва да разбере, че културата е главното. Именно тя ни обединява, защитава и развива…“
http://www.aif.ru/culture/person/1199619