Участието на България във Втората световна война на страната на Антифашистката коалиция е наложено и на другите бивши съюзници на Германия. По силата на примирието Румъния и Финландия също се присъединяват.
Като бивши съюзници те трябва да обърнат оръжието срещу нея и да участват с цялата си армия, подчинена на съответното съветско командване. Българската армия, например, е изцяло подчинена на маршал Фьодор Толбухин, в състава на Трети украински фронт.
Поради тези причини основният въпрос не е дали е необходимо България да участва на страната на Антифашистката коалиция във Втората световна война. За да не бъдем наказани прекалено, е трябвало да участваме. Обещали са ни България да бъде съхранена в довоенните си граници и евентуално да запази върната Южна Добруджа. Участието на страната е наложено от тримата големи – Сталин, Чърчил и Рузвелт.
Въпреки дадените жертви България не само не е призната за съюзник на Антихитлеристката коалиция, но и за съвоюваща страна. Това обаче се е знаело предварително, защото Чърчил и Сталин се споразумяват за разделянето на Югоизточна Европа, като Чърчил поставя условие България да не бъде призната за съвоюваща. Допреди 25 години се наблягаше на приноса на България за Съпротивата, предимно на партизанската бригада „Чавдар“, в която е участвал Тодор Живков и по-малко се говореше за приноса на армията. А тя от съюзник на Германия се налага да стане противник. Преди това обаче, тя е въоръжавана с германско оръжие и обучена по германски наставления. Точно с тази армия ние участваме в първия етап на войната, във Вардарска Македония и в Поморавието. Тогава българската армия успява да отреже пътя за изтегляне на германските войски от Гърция и те се принуждават да отстъпят през трудния планински терен на Албания към Черна гора и Босна.
Вторият етап на войната е известен с Дравската епопея, когато Българската армия издържа на ударите на германските танкови дивизии и след това, заедно със съветските войски, преминава към контранастъпление през Унгария и на 8 май 1945 г. се среща с осмата британка армия при австрийските Алпи. Това е най-значимата операция на Българската армия и най-отдалечената точка, до която тя е стигала. Дравската операция е изключително съдбоносна, а ние удържаме фронта. Това, разбира се, се вписва в общия принос на Антихитлеристката коалиция, и въпреки това, не сме признати за съвоюваща страна, докато Италия, която е основател на Тристранния пакт, без да воюва, е призната за такава благодарение на Чърчил, който наистина е българомразец. Този факт отново показва, че Великите сили решават съдбините.
Във Втората световна сме победена държава. Не е вярно, че България е победила покрай Червената армия, защото се налага да заплати репарации на Югославия и Гърция. Има и военни клаузи за ограничаване на българската авиация и военноморския флот. Големият късмет на победените е, че краят на Втората световна война се засича с началото на Студената. По това време вече се оформят двете суперсили Русия и САЩ, а те се нуждаят от съюзници. Така че, когато България през 1948 г. трайно преминава в съветския блок, СССР си затваря очите. Така клаузите не се изпълняват, а само репарациите.
Днешните противоречиви реакции в България към Деня на победата са обясними с гражданската война, която се води в България заедно с Втората световна война. Резултатът от нея е, че СССР взема страната на Комунистическата партия и я налага на власт. В този ред на мисли е нормално загубилите да не отбелязват този ден. Все пак той е свързан със смяната на системата и идеологическите противоречия изграждат две различни гледни точки.
Автор: Академик Георги Марков, историк
рogled.info