Село Ошевенский Погост (официалното име е Погост), Каргополски район, е разположено на река Чуриега.
Преди революцията селището се е наричало Ошевенски Погост. От погоста са запазени две големи дървени църкви с шатрови покриви. Това забравено от Бога мечешко кътче, разположено на тридесет километра от древния Кенозерйе и имащо неразривни житейски връзки с него, както търговски, така и културни, се е смятало за духовен център на Олонецкия край.
Тук през 1871 г. пристига ученият-пътешественик Александър Фьодорович Гилфердинг и записал огромен брой билини (руски народни песни за юмаци), които съставляват три обемисти тома. Гилфердинг вижда причината за разцвета на епическата поезия в две обстоятелства: свободата и пустошта. Тоест свободата от крепостничеството и патриархалността на бита на тукашния селянин. Местното население винаги е живяло тук в благоденствие, изхранвано от плодородната земя и водните богатства.
След този учен тук пристигат не само фолклористи, етнографи и лингвисти, писатели и изкуствоведи, но и художници като Иван Билибин.
В онези години, заедно с пробудения интерес към руската история, руският Север е открит като съкровищница на националната култура. Тук, на Север, те виждат древната красота на дървените църкви, скъпоценните запаси от легенди и приказки, народния език, прозрачен като изворна вода, и природата, просто недокосната в своята красота.
Основната забележителност на Ошевенск е мъжкият манастир „Свято-Успенский Александро-Ошевенский“, основан през 1453 г. от Свети Александър Ошевенски.
Пред влизане в селото, което започва точно зад моста, се намира древен манастир. През XIV в. тук идва монахът Александър Ошевенски от Даниловския манастир, за да просвети местното население и да го обърне към християнството. Но той буквално бил изгонен от селото, тъй като не искали да променят обичайния си начин на живот. Монахът обаче не се отказал и в покрайнините, зад погоста, започнал да строи църковна обител. Каменният манастир, който е сериозно пострадал през годините на революцията, стои встрани от селото.
Обаче Александър Ошвенски не се заселва на просто място. Буквално през пътя от манастира може да се влезе в свещена горичка от величествени борови дървета, засадени в кръг. В центъра на горичката се намира малко езеро, където очевидно в древни предхристиянски времена са се извършвали „наричания“ и други тайнства.
Малко по-далеч, на около двайсет метра, се намира огромен, дълъг три метра камък, който закрива с мощното си тяло входа на голяма открита поляна. Интересно е, че тази идеално кръгла поляна е останала непокътната от векове, не е обрасла с дървета и храсти. Тук жителите провеждат фолклорни фестивали и винаги, в съответствие с традицията, са облечени в национални носии.
Това несъмнено е място на енергия, запазено от древни времена. Особено мощно действа камъкът-следник, излъчващ геовитална енергия. През зимата например, можете да поставите ръцете си върху камъка и да ги стоплите при всякакъв студ.
Нашите предци са знаели, че много камъни имат свои собствени вихрови полета от неелектромагнитен характер, които са подобни на човешкото биополе. Това означава, че камъкът е интелигентен. Но за разлика от човека, който реагира на външни влияния като идеология, закони на околната среда и обществото и поради това има нестабилно съзнание, камъкът неизменно запазва свойствата, дадени му от Твореца, и подобно на камертон генерира вълни, съзвучни със самия Творец, поддържайки връзка с него. Нашите предци са знаели, че водата и дърветата имат подобни качества. Ето защо те са установявали контакт със Създателя в свещени горички, на каменни светилища, при извори. Това са били изкуствени технологии за достъп до фините светове. Някога, в зората на земната цивилизация, човечеството, което се е смятало за синове и внуци на Създателя, не се е нуждаело от такива инструменти, за да общува с него. В процеса на еволюция обаче те трябвало да се приспособят и да намерят различни начини да стигнат до други светове. Днес в огромното си мнозинство хората са загубили тези възможности.
Друго украшение на Ошевенский Погост е перфектно запазеният квартал от традиционни северни дървени постройки. Гъсти редици от къщи-исполини са се строили до самата река. Всяка къща е на двеста и повече години. Всички са посивели от старост, а може би и от праха по пътя, но не са загубили величието си.
Перлата на селото е Богоявленската църква, построена през 1787 г. с осмоъгълен купол и отделно стояща камбанария.
Една от най-големите дървени църкви в околностите на Каргопол е украсена с разписан дървен таван – „небе“.
През юни 2016 г. Ошевенский Погост е станал вторият член на Асоциацията „Най-красивите села и градове в Русия“.
Източник:
http://featmanagement.ru/best-village-in-russia/
https://www.pomorland.travel/what-to-see/oshevenskiy-pogost/
https://dzen.ru/a/YWvriKdl6AH26c-i