Село Ошевенский Погост (официалното име е Погост), Каргополски район, е разположено на река Чуриега.
Преди революцията селището се е наричало Ошевенский Погост. От погоста са запазени две големи дървени църкви с шатрови покриви. Това забравено от Бога мечешко кътче, разположено на тридесет километра от древния Кенозер и имащо неразривни житейски връзки с него, както търговски, така и културни, се е смятало за духовен център на Олонецкия край.
Тук през 1871 г. пристига ученият-пътешественик Александър Фьодорович Гилфердинг и записал огромен брой билини (руски народни песни за юмаци), които съставляват три обемисти тома. Гилфердинг вижда причината за разцвета на епическата поезия в две обстоятелства: свободата и пустошта. Тоест свободата от крепостничеството и патриархалността на бита на тукашния селянин. Местното население винаги е живяло тук в благоденствие, изхранвано от плодородната земя и водните богатства.
След този учен тук пристигат не само фолклористи, етнографи и лингвисти, писатели и изкуствоведи, но и художници като Иван Билибин.
В онези години, заедно с пробудения интерес към руската история, руският Север е открит като съкровищница на националната култура. Тук, на Север, те виждат древната красота на дървените църкви, скъпоценните запаси от легенди и приказки, народния език, прозрачен като изворна вода, и природата, просто недокосната в своята красота.
Основната забележителност на Ошевенск е мъжкият манастир „Свято-Успенский Александро-Ошевенский“, основан през 1453 г. от Свети Александър Ошевенский.
Преди да се влезе в селото се намира древен манастир. През XIV в. тук идва монахът Александър Ошевенский от Даниловския манастир, за да просвети местното население и да го обърне към християнството. Но той буквално бил изгонен от селото, тъй като хората не искали да променят обичайния си начин на живот. Монахът обаче не се отказал и в покрайнините, зад Погоста, започнал да строи църковна обител. Каменният манастир, който пострадал сериозно през годините на революцията, стои встрани от селото.
Обаче Александър Ошвенски не се заселва на просто място. Буквално през пътя от манастира може да се влезе в свещена горичка от величествени борови дървета, засадени в кръг. В центъра на горичката се намира малко езеро, където очевидно в древни предхристиянски времена са се извършвали „наричания“ и други тайнства.
Малко по-далеч, на около двайсет метра, се намира огромен, дълъг три метра камък, който закрива с мощното си тяло входа на голяма открита поляна. Интересно е, че тази идеално кръгла поляна е останала непокътната от векове, не е обрасла с дървета и храсти. Тук жителите провеждат фолклорни фестивали и винаги, в съответствие с традицията, са облечени в национални носии.
Това несъмнено е място на енергия, запазено от древни времена. Особено мощно действа камъкът-следник, излъчващ геовитална енергия. През зимата например, можете да поставите ръцете си върху камъка и да ги стоплите при всякакъв студ.
Нашите предци са знаели, че много камъни имат свои собствени вихрови полета от неелектромагнитен характер, които са подобни на човешкото биополе. Това означава, че камъкът е интелигентен. Но за разлика от човека, който реагира на външни влияния като идеология, закони на околната среда и обществото и поради това има нестабилно съзнание, камъкът неизменно запазва свойствата, дадени му от Твореца, и подобно на камертон генерира вълни, съзвучни със самия Творец, поддържайки връзка с него. Нашите предци са знаели, че водата и дърветата имат подобни качества. Ето защо те са установявали контакт със Създателя в свещени горички, на каменни светилища, при извори. Това са били изкуствени технологии за достъп до фините светове. Някога, в зората на земната цивилизация, човечеството, което се е смятало за синове и внуци на Създателя, не се е нуждаело от такива инструменти, за да общува с него. В процеса на еволюция обаче те трябвало да се приспособят и да намерят различни начини да стигнат до други светове. Днес в огромното си мнозинство хората са загубили тези възможности.
Друго украшение на Ошевенский Погост е перфектно запазеният квартал от традиционни северни дървени постройки. Гъсти редици от къщи-исполини са се строили до самата река. Всяка къща е на двеста и повече години. Всички са посивели от старост, а може би и от праха по пътя, но не са загубили величието си.
Перлата на селото е Богоявленската църква, построена през 1787 г. с осмоъгълен купол и отделно стояща камбанария.
Една от най-големите дървени църкви в околностите на Каргопол е украсена с разписан дървен таван – „небе“.
През юни 2016 г. Ошевенский Погост е станал вторият член на Асоциацията „Най-красивите села и градове в Русия“.
Източник:
http://featmanagement.ru/best-village-in-russia/
https://www.pomorland.travel/what-to-see/oshevenskiy-pogost/
https://dzen.ru/a/YWvriKdl6AH26c-i