Калининградска област е била населена от пруски езически племена. До 12 век те са били обект на набези на викинги, a по-късно на нашествия на полски крале и принцове.
Прусите са били войнствен народ. Те не само успешно се противопоставяли на нашествия от Полша, но самите те често нахлували в тези земи. Ситуацията се променила по волята на полския принц Конрад Мазовецки, който се обърнал за помощ към рицарите от Tевтонския орден. Кръстоносците бързо се отзовавали на призива на принца, проявявайки интерес към богатите земи. Тевтонският орден надеждно се укрепил в земите на съвременния Калининград. До XVII век се извършила пълната германизация на прусите
През 1255 г. рицарите основават града-крепост Кьонигсберг. Постоянните войни със съседи (поляци и литовци) довели до факта, че през 1525 г. германският орден изпаднал в зависимост от Полша и бил секуларизиран от последния магистър на германския орден Албрехт Бранденбургски, който се явява основател на светското херцогство. Пруското херцогство въвежда лутеранството. През 1544 г. херцогът основава прочутия Кьонигсбергски университет, където се изявяват такива изключителни учени като философът И. Кант, астрономът и математик Ф. Бесел, математикът К. Г. Я. Якоби, историкът Г. З. Байер, философът и писател и Й. Г. Xердер и други. Знаменитости като К. Донелайтис и Е. Т. А. Хофман са учили в университета.
.jpg "Великое прусское восстание")
Великото пруско възстание
През 1657 г. Пруското херцогство се освободило от зависимосттa на Полша, а през 1701 г. курфюрстът Бранденбургски Фридрих III е коронясан като Фридрих I, в резултат на което Прусия става кралство.
Коронация на Фридрих I в църквата на Кьонигсбергския замък
През 1756 г. започнала Седемгодишната война, по време на която руските войски окупирали територията на кралството, след което жителите на Прусия положили клетва за вярност на руската императрица Елизавета Петровна.
Императрица Елизавета Петровна
Така до смъртта на императрицата тази територия е била част от Руската империя. През 1762 г. Прусия отново била върната на германската корона. След разделянето на Полша през XVIII век Прусия получила част от полските територии. Оттогава територията, на която сега се намира Калининградска област, станала известна като Източна Прусия.
След Втората световна война, въз основа на решенията на Ялтинската и Потсдамската конференции от 1945 г. една трета от бившата Източна Прусия започва да принадлежи на СССР и от този момент започва нов етап в историята на кехлибарения регион. С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 7 април 1946 г. тук е образувана Кьонигсбергска област, която става част от РСФСР, а на 4 юли нейният административен център е преименуван на Калининград, а областта – Калининградска .
След разпадането на СССР Калининградска област се превръща в анклав на Русия.
От каквато и гледна точка да се описва Калининградска област (географска, екологична, културна, историческа и т.н.), във всички тези аспекти тя разкрива своята уникалност.
Природни ресурси.
Това преди всичко е чудото на природата като Куршската коса – най-дългият пясъчен насип в света, защитен от ЮНЕСКО, един от най-старите национални паркове в Русия.
Изключителна естетическа красота на ландшафтите, биоразнообразие, комбинация от природно и културно наследство
Има много легенди за прочутата „Танцуваща гора“, където дърветата са усукани по странен начин.
На този етап Калининградската област се развива, поддържайки както културната приемственост на историческите традиции, характерни за този регион, така и в контекста на великата руска култура. Като се има предвид географското местоположение на региона, тази територия може да се нарече витрина на културния живот на Русия за европейските страни.
Източници:
https://visit-kaliningrad.ru/charm/history.php
https://gov39.ru/press/region/istoriya-kaliningradskoy-oblasti/