Седмата симфония на Шостакович прозвуча в Пловдив

Седмата симфония на Шостакович прозвуча в Пловдив

Публикувано от:

По случай 75-годишнината от Победата над хитлерофашизма във Втората световна война, бе замислено и предвидено едновременно на пет места по света на 8 май да прозвучи Ленинградската симфония на прочутия съветски композитор Дмитрий Шостакович в изпълнение на водещи национални оркестри. За целта дори беше създаден специален международен проект, наречен “Музика на мира”. Инициаторите целят с похватите на изкуството да се покаже, че диалогът за мирното съвместно съществуване е възможен, да се демонстрира как и днес актуално звучи написаното преди близо осем десетилетия произведение, прославящо човешката сила и дух.

Симфония №7 трябваше да бъде изпълнена на уречената дата в няколко града на Западна и Източна Европа – Германия (Берлин и Торгау), Австрия (Виена), България (Пловдив) и Русия (Прохоровско поле, Белгородска област, където се е състояло повратното за изхода на войната танково сражение). Поради пандемията от КОВИД-19 обаче, плановете не се осъществяват. Не се провалят окончателно, а само се отлагат във времето. Всяка от държавите трябва да потърси изход от тази ситуация и да намери решение за тържественото отбелязване на юбилея. 

Организатори на събитието у нас – Посолството на Русия в България и Фондацията за културни и образователни програми “Открито море” – Москва. Ленинградската симфония се изпълнява от 95 музиканти от Пловдивската опера, с диригент маестро Диан Чобанов.

ТАСС: В Пловдив прозвуча Седмата симфония на Шостакович в чест на 75 години от победата над хитлеристка Германия

Композираната от Д. Шостакович Симфония №7, по-известна като “Ленинградската” благодарение на определението на поетесата Анна Ахматова, често е наричана “велико произведение, което отразява не само волята за победа, но и неустоимата сила и дух на руския народ”. Според експерти тази музика е своеобразна хроника на военните години – всеки звук във впечатляващата творба разказва история.

Смята се, че Дмитрий Дмитриевич започва да композира вариации от бъдещото произведение в жанра Passacaglia още през 1935 г. Първите три части на симфонията са завършени през септември 1941 г. “Работех по-бързо от всякога. Не можех да правя нищо друго. Наоколо беше ужасно. Война… В музиката си просто исках да уловя образа на страната ни, която се бори толкова отчаяно. Още в първите дни на сраженията пожелах да отида на фронта, но ми отказаха. Хрумна ми, че мога да помагам, работейки в противовъздушната отбрана. Но често ме откъсваха от тази дейност заради музикални ангажименти. Реших да се отдам изцяло на композицията, върху която мислех напоследък. Тогава живеех в консерваторията, както много други музиканти. Композирах, но бях и боец. Не можех да ям, да спя… Но осъзнах, че музиката е моето оръжие!”, споделя след време Шостакович.

Пред колегите си признава, че изпитва свръх естествено физическо и умствено напрежение, и отбелязва: “Съчинявам с адска скорост и не мога да се спра.” Изследователи смятат, че със създаването на Симфония щ7 започва периодът на неговата “творческа еуфория”. И наистина: в течение на това необичайно плодотворно време, което почти без прекъсване продължава няколко години, композиторът пише забележителни произведения.

Заради началото на блокадата на Ленинград Шостакович и семейството му се преместват в Куйбишев, където на 27 декември 1941 г. окончателно завършва симфонията. Посвещава я на родния си град. Първото й изпълнение пред публика е на 5 март 1942 г. именно в Куйбишев, където е евакуирана трупата на Болшой театър. Журналисти от различни страни идват на премиерата, която се излъчва по радиото както на територията на СССР, така и в чужбина. Всички са възхитени. Оценките на музикалната критика и на публиката са повече от високи. След няколко седмици творбата звучи в Москва, а по-късно и в Новосибирск.

Най-известните световни филхармонии декларират желанието да получат партитурите. Зад граница творбата най-напред прозвучава в английската столица в изпълнение на Лондонския симфоничен оркестър с маестро Хенри Ууд. Следва Голямата ябълка, а диригент на Симфоничния оркестър на радиото в Ню Йорк е самият Артуро Тосканини. Така започва пътешествието на това грандиозно произведение по света. По думите на прочутия цигулар и диригент Давид Ойстрах по време на войната Ленинградската симфония наистина е звучала като “пророчество за победата над фашизма”.

В северната столица на Русия премиерата на творбата на Шостакович е на 9 август 1942 г., а Големия симфонически оркестър на Ленинградския радиокомитет дирижира Карл Елиасберг. Избран е за тази мисия, за да се подчертае: независимо от националната принадлежност, всеки човек иска да има мир, а не войни. Известният маестро с немски произход за първите репетиции е докарван с шейна, защото няма сили дори да ходи. Партитурата е доставена от самолет, неизвестно как промушил се през блокадата, продължила 872 дни. През това невероятно тежко време някои професионални музиканти загиват в сраженията, други умират от глад и репетициите спират. Когато през март се възобновяват, могат да свирят едва 15-ина души, които са толкова изнемощели, че едва държат инструментите си. За да се попълни съставът на оркестъра, се налага да се търсят музиканти направо в близката фронтова линия, откъдето докарват валдхорнисти, тромбонисти и цигулари…

В началото се събират едва 9 човека, после стават все повече и повече. Подготвя се най-страшният концерт на всички времена: сред руини, страдание, болка и ужас от войната.

На първото изпълнение на Симфония №7 в Ленинград се отдава изключително значение: именно на посочената дата според плана на Хитлер градът на Нева е трябвало да бъде превзет, да се унищожи, да го няма… Всички артилерийски сили са хвърлени за потушаването на вражеските огневи точки. Командващият Ленинградския фронт ген. Говоров през цялото време на концерта мисли само за едно: как да направи невъзможното и да спре снарядите на германците, за да не пречат на музиката.

Въпреки бомбардировките и въздушните удари всички кристални полилеи във Филхармонията са светнати. Залата е изпълнена със сияние. Настроението е видимо приповдигнато. И музикантите свирят с душите си. Публиката, получила безплатни покани за премиерата, е най-различна: въоръжени моряци и пехотинци, облечени във ватенки бойци на ПВО, а също и редовните почитатели на класическата музика, които едва успяват да се разпознаят един друг, защото са страшно отслабнали…

Ленинградската симфония на Шостакович оказва изключително силно въздействие на слушателите, някои от които плачат, без да се опитват да скрият сълзите си. В тази велика музика намира отражение онова, което обединява всички: несломимата вяра в победата, абсолютната саможертва, безграничната любов към родния град и цялата страна. Чува се тържествено, страховито и почти жестоко ликуване, разтърсващо сводовете на залата. Велика музика, написана с кръв…

Изпълнението на произведението се излъчва по радиото, а също се чува и от високоговорителите, от които обикновено се правят важни съобщения и се обявяват началото и краят на бомбардировките. Симфония №7 се чува не само от жителите на града, но и от германските бойци. Командирите им са изумени, защото от седмици са си мислели, че градът е мъртъв. Години след края на войната някои от тях споделят: “Тогава, на 9 август 1942-ра, разбрахме, че ще загубим не само тази битка, но и цялата война. С тази музика усетихме силата на съветския народ, способна да преодолее не само глада и страха, а и да надвие смъртта…”

Наистина, нима може да се победи страна, в която в разгара на страховита война, отнела милиони животи и осакатила безброй съдби, сред разруха и безкрайни лишения се създава и изпълнява произведение, което се превръща в символ на духа?!

https://duma.bg/muzikata-na-mira-napisana-s-krav-n221197