Мит номер 2. Разгромът на хитлеристка Германия би бил невъзможен без участието и помощта на западните съюзници на СССР – Великобритания и САЩ. Четвърта част.
Десантът в Нормандия надминава по мащабите си осъществения година по-рано съюзнически десант в Сицилия. Общият брой на дебаркиралите войници и офицери надхвърля 150 хиляди, които са стоварени на брега при поддръжката на 5 линейни кораба, 23 крайцера, 135 ескадрени миноносци и стотици други бойни кораби. Общо съюзническият флот, задействан в операцията, наброява почти 7 000 кораба. Въздушното прикритие на десанта се осъщестъвява от 171 ескадрили изтребителна авиация. Още от март съюзническата авиация усилено бомбардира крайбрежието на Белгия и Франция, с цел да нанесе максимални щети на немската транспортна система. За отбрана на крайбрежието Германия е разгърнала общо 14 пехотни, 2 танкови дивизии и 5 армейски корпуса, поставени под общото командване на фелдмаршал Ервин Ромел. От тях в района на десанта се намират общо 7 дивизии, от които 1 танкова. На брега са изградени мощни инженерни съоръжения.
Независимо от първоначалните трудности, благодарение на мощната артилерийска поддръжка от бойните кораби и тоталното превъзходство на съюзническата авиация, десантът като цяло успява да изпълни задачата си, да отвоюва и да се закрепи на запланираните плацдарми. Немалка роля за успеха на операцията изиграват грешките на немското комендване, най-вече в определяне на мястото на верояно дебаркиране на десанта.
Независимо, че има сравнително голямо стратегическо значение, откриването на Втория фронт, в сравнение с битките на Източния фронт, не е кръвопролитно – съюзническите загуби са около 10 хил. души, почти половината от които безвъзвратни. Загубите на немците са приблизително два пъти по-малки.
През следващите няколко дни съюзниците развиват успеха си, разширяват завоюваните плацдарми и продължават прехвърлянето на войски. На 11 юни общият брой на стоварените войници и офицери се удвоява. Десантът в Нормандия е последван от дебаркиране на съюзнически войски в южната част на Франция. На 25 август е освободен Париж, на 3 септември – Брюксел, а на следващия ден – Антверпен. Пред войските на съюзниците се открива уникална възможност бързо да завладеят промишления Рур, без който Германия няма да може да продължи войната, но независимо, че те тотално превъзхождат противника в жива сила и техника (в танкове – 20 пъти, в самолети – над 25) съюзниците не успяват да се възползват от нея. Казват си думата неопитността на командването и необстреляността на войските.
В средата на декември немците започват контра-настъпление в Ардените, което първоначално сериозно паникьосва съюзниците. Но крайно изтощените ресурси на Германия, най-вече дефицитът на гориво, особено осезаем след загубата на нефтените полета край Плоещ и тоталното превъзходство на съюзниците във въздуха водят до бързия му провал. В последните дни на 1944 и първите на 1945, настъпващите немски сили са спрени, а след това унищожени.
Докато съюзниците напредват във Франция, съветските войски провеждат две исключително мащабни операции – Белоруската, носеща името на героя от войната с Наполеон, княз Багратион и Яш-Кишиневската. Белоруската протича от 23 юни до 29 август и се счита за една она най-значимите, в рамките на войната. В резултат са освободени Белорусия, част от Прибалтика и територии в източната част на Полша. Разгромена е немската група армии “Център”. Според различни оценки загубите на Германия са между 350 и 600 хиляди убити и ранени. Повече от 150 хиляди немци попадат в плен, сред които над 20 генерали. Унищожени са над 2 700 единици бронетехника и над 600 самолета.
С тази операция е свързан още един популярен мит – че Червената армия умишлено е оставила без подкрепа въстанието на прозападната Армия Крайова във Варшава, за да бъде то смазано от немските войски, независимо че предните съветски части са били излезли на река Висла.
Всеки запознат с военната наука е наясно, че войсковите операции, особено от такъв мащаб, се планират от щабовете прецизно и с много големи подробности. Освен силите, участващи в действията, се определят изходни позиции за разгръщане, посоки и темп на настъпление, междинни и крайни цели и срокове за достигането им, като се имат предвид възможностите за придвижване на частите, взаимодействия между отделните части и т.н. Особено важен е въпросът със снабдяването на настъпващите с боеприпаси, гориво, продоволствие. Броне-танковата техника има определен ресурс, след което се нуждае от обслужване и текущ ремонт. Възможностите на личния състав също не са безгранични и хората трябва периодично да бъдат заменяни със свежи части и изтегляни в тила за почивка и доокомплектовка. В процес на настъпление неминуемо се дават жертви в жива сила и техника, които е проблематично да бъдат компенсирани в движение. Тиловите служби не могат да действат на прекалено дълги разстояния, т.е. заедно с напредващите части трябва да бъдат премествани големи складове, а това е тежък и муден процес. Поради тези и ред други причини, нито една армия не може да настъпва непрекъснато и на произволни разстояния – след определено време или изминато разстояние е необходима пауза, при това, достатъчно продължителна. Всичко това се взема предвид, при разработката на операциите и допуснати грешки в разчетите или нарушаване на планираното имат тежки последици.
Организаторите на Варшавското въстание не съгласуват плановете си със съветското командване и то, планирайки операция “Багратион”, не предвижда продължаването ѝ отвъд Висла. Нещо повече, ръководството на Армия Крайова, което се отнася с подозрение и неприязън към СССР и Червената армия, цели с въстанието преди всичко да не допусне влизането на съветски войски във Варшава, в качеството им на освободители.
Предните съветски части, достигнали Висла, са силно изтощени и отслабени от водените боеве. Снабдяването им е затруднено, заради силно изостаналите от тях тилови служби и складове. Техниката се нуждае от ремонт и профилактика, а хората – от почивка. Същевременно немците съсредоточават на противоположния бряг на Висла достатъчно големи свежи сили. Всичко това прави успешното форсиране и на реката и продължаване на настъплението невъзможно. Днес е трудно да се каже, дали ръководителят на Армия Крайова Тадеуш Бур-Комаровски е знаел, че въстаннието е обречено на провал и кърваво потушаване или възможностите му за реална преценка на силите и перспективите са го подвели, но е факт, че заради неговата авантюра и политически игри поляците във Варшава заплащат висока цена. Факт е и че съветските части, с цената на неимоверни усилия, се опитват да осигурят коридор за евакуация на разбитите въстанници, от който обаче ръководството на Армия Крайова не се възползва.
Яш-Кишиневската операция на Червената армия се провежда от 20 до 29 август 1944, като целта ѝ е унищожаване на немско-румънската групировка, пълно освобождаване на Молдова, откриване на пътя към Дунав и Балканския полуостров и изваждане на съюзната на Германия Румъния от войната. Германия и Румъния губят над 130 хиляди души в убити и ранени, а над 200 000 попадат в плен. В Румъния е извършен държавен преврат и пронацисткият ѝ лидер Антонеску е арестуван. Страната преминава на страната на антихитлеристката коалиция. Изключително важен резултат на тази операция е, че Германия се лишава от най-важния си източник на петрол, каквито са нефтените полета край Плоещ. Пряко следствие на тази операция е и крахът на монархо-фашизма в България и установяването на народна отечествено-фронтовска власт на 9-ти септември 1944 г.
До края на годината съветските части провеждат още три големи настъпателни операции: Прибалтийската през септември – октомври, Източно-Карпатската и Белградската през октомври – декември. 1944 е наричана годината на “10-те сталински удара”. Техен резултат е разгромът на над 70 противникови дивизии – за сравнение, срещу съюзниците през 1944-45 действат общо 65 германски дивизии. Съветският съюз освобождава практически цялата си окупирана от немците територия и започва освободителния поход в Европа.
Съюзническите войски достигат до Рейн в началото на март 1945. Германската съпротива е слаба и в края на месеца Рейнската отбранителна линия рухва. В началото на април е превзета Рурската област, с което Германия губи най-големия си индустриален район. Западният фронт се разпада, най-вече заради стремежа на немските войници и офицери да се предадат на съюзниците от страх от възмездие, в случай че попаднат в съветски плен. Тъкмо на този страх, дължащ се преди всичко на внушенията на гьобелсовата пропаганда, се дължи относителният паритет във взети в плен германци, при 4 кратна разлика в убити и ранени на Източния и Западния фронт. Съюзническите войски достигат до река Елба, където в първите дни на май се срещат със съветските.
През януари – февруари Червената армия освобождава Полша и излиза на немската граница, като по време на военните действия в плен попадат над 150 000 немци, а убитите и ранените са над 500 000. Между януари и април е унищожена над половин-милионната немска групировка в Източна Прусия, през март – април след тежки боеве в Унгария, в които важно участие взема и 1-ва българска армия под командването на генерал Владимир Стойчев, са освободени Унгария и Австрия, като са унищожени големи противникови групировки, в средата на април е пробита последната линия на немската отбрана пред Берлин – Зееловските височини, където е обкръжена и разбита 9-та немска армия. Берлин пада на 2-май, а последна от европейските столици от нацистите е освободена Прага. Войната в Европа приключва с безусловна капитулация на Райха на Хитлер, на който не му достигат “само” 988 години, за да стане, според замисъла на фюрера, “хилядолетен”.
За да не бъда обвиняван, че сравнявам бойните заслуги на страните – участнички в антихитлеристката коалиция само по броя на унищожените вражески войски и бойна техника, ще добавя и сравнението на броя на воюващите на Източния и Западния фронт немски дивизии 235:65 – почти 4-кратна разлика, която е още по-впечатляваща, ако се отчете фактът, че като правило дивизиите, изпращани на Източния фронт са били по-боеспособни, с по-добре подготвен личен състав и по-добре окомплектовани. Разглеждането на географска карта и сравняването на териториите, на които са водени бойните действия, също е достатъчно показателно за приноса за разгрома на Германия.
Несъмнено е, че макар доставките по “Ленд-лиз” и другата икономическа помощ на съюзниците, бомбардировките над германски градове и промишлени центрове, участието на съюзническите сили в бойните действия да са дали своя принос за Победата, тя би била достигната от съветския народ и Червената армия и без тях. По-бавно, по-трудно, с цената на повече жертви и лишения, но неизбежно и безусловно.
Подтвърждават го и думите на не кой да е, а на посланика на САЩ в СССР през 1943-46 година Аверил Хариман, цитирани в книгата на внука на Дуайт Айзенхауер „Eisenhower at war 1943-1945”, излязла от печат през 1986-та: „Съветският съюз можеше да спечели войната и без помощта на съюзниците“.
Край.
Александър Томов