Мит номер 1
Победата на Съветския съюз над хитлеристка Германия е резултат на „засипване с трупове“ – загубите на Червената армия многократно надвишават тези на Вермахта и частите на СС, воювали на Източния фронт.
Популярен мит, създаден най-вече от съвременната либерална пропагандна машина, който е подет от и някои съветски/руски псевдо-историци – перестройчици и пост-перестройчици. Надъхани от писанията на лъже-експерти, от типа на твърде посредствения писател, историк и аналитик Резун (за незнаещите, това е истинската фамилия на завербувания, чрез елементарен сценарий за компроментиране, от западните специални служби, дребен съветски чиновник, пишещ под псевдонима Суворов) някои днешни „либерал-експерти“ пишат за човешки загуби на Червената армия от 40, 50 и повече милиона души.
Естествено, целта на подобни твърдения не е опит за намиране на историческата истина, не е и предизвикване на съчувствие към жертвите, дадени от Съветския народ, за постигане на победата, а принизяване на заслугата на СССР за тази победа, охулване на държавните и военни съветски ръководители и, макар и прикрито, пропагандиране на превъзходството на западната (арийска) раса над унтерменш-ите .
Да се опитаме да стигнем до обективната истина. През 1948 г. руският емигрант и демограф Николай Сергеевич Тимашев, публикува в излизащото в Ню Йорк руско емигрантско издание „Новый журнал“ свое изследване, базирано на т.нар. демографски метод, според което, общите човешки загуби на СССР от средата на 1941-ва до началото на 1946-та са около 20 милиона души. Немският изследовател проф. Хелмут Арнтц, в свое изследване от началото на 50-те години на двадесети век, също стига до подобни числа. За загуби от двадесет милиона души, говорят в свои изказвания през 60-те години и съветските ръководители Никита Хрушчов и Леонид Брежнев. По-късно, по времето на перестройката, в частност през 1989-та е създадена специална комисия, която да се занимае с въпроса на съветските загуби през войната. Тя работи също на база демографския метод. В началото на 1990-та комисията обявява 26.6 милиона души. Макар според мен и спорно, (с тенденция към завишаване, предвид обстановката, в която е получено) това число може да бъде прието за официална позиция на СССР и днешна Русия. Чувствам се длъжен да спомена и още едно изследване. В трети том, на излязлата от печат във Великобритания през 2006 г. „Кембриджска история на Русия“ (The Cambridge History of Russia), посветен на двадесети век, авторите оценяват загубите на СССР през Втората световна война на 25 милиона души с погрешност плюс-минус един милион.
И така, авторитетните и заслужаващи доверие резултати, получени от сериозните изследователи са 20 – 27 милиона. Но, забележете, това са общи човешки загуби на Съветския съюз през време на войната, а не загуби на въоръжените му сили. В тях влизат загубите на гражданско население, а те са значителни, парадоксално но факт, в тях влизат дори и загубите на националистите от ОУН, загубите на власовците от РОА и дори загубите на прибалтийските нацисти, членове на местните СС-формирования, които са воювали против Червената армия. Колкото до загубите на самата Червена армия, те са значително по-малки. Да се обърнем пак към цифрите на авторитетни и заслужаващи доверие източници. Авторите на Кеммбриджската история на Русия, пишат за почти 14 милиона цивилни загинали на окупираните от Германия територии на СССР и над 2 милиона цивилни жертви на войната (бомбардировки, глад, недостатъчно болнично лечение и т.н.) на териториите, останали под контрола на съветската власт, като в това число не влизат цивилните жертви на блокадния Ленинград (по различни оцени от 650 до 800 хиляди души). Съветските и руски изследователи цитират сходни числа – почти 7.5 милиона предумишлено унищожено на окупираните територии гражданско население, над 4 милиона жертви на глад, болести и т.н., над 2 милиона загинали от принудително преселените за работа в Германия или общо почти 14 милиона. Както и по-горе, тук не влизат жертвите на блокадата на Ленинград, както и няколко стотици хиляди загинали от бомардировките над Сталинград, Одеса, Севастопол, Киев и др. С други думи, общо военовременните жертви сред гражданското население на СССР са около и над 17 милиона. С тези резултати относително добре корелират числата за загуби сред военослужещите на СССР по време на войната – по официални данни на СССР и Русия – между 8.5 и 9 милиона души. С отчитане на попадналите във вражески плен, тази цифра набъбва до около 11 – 11.5 милиона души, като в това число влизат и безследно изчезналите, с други думи тези, чиято смърт не е подтвърдена. Тук трябва да се спомене, че според тогавашни германски източници, количеството на взети в плен е по-голямо, но тези данни са твърде спорни както поради факта, че за взети в плен са се считали и немалко граждански лица, така и поради склонността на немската (гьобелсова) пропаганда да преувеличава успехите си.
Да се обърнем към загубите на хитлеристка Германия. Немският историк, полковник Р. Оверманс, оценявайки чрез статистическа извадка от немската картотечна служба за оповестяване на роднините, стига до извода за общо над 5.3 милиона загинали немски военослужещи през време на Втората световна война, като между 3.5 и 3.7 милиона са загиналите в боевете на Източния фронт. Но трябва да се има предвид, че това са отчетените загуби за териториите на Германия в границите от 1937-ма – т.е. преди присъединяването на Австрия, Чехословакия, Елзас и т.н. Фактическите граници на Райха към 22 юни 1941 са доста по-обширни, с други думи реалните немски загуби са по-големи, като в тях влизат поне половин милион австрийци, елзасци, судетски немци и над 350 хиляди представители на други националности. Самият Хилер, два месеца преди смъртта си, говори за 6 милиона загинали немски военослужещи. Освен това, трябва да се има предвид, че на Източния фронт, заедно с германските войски, срещу СССР са воювали значителни сили на сателитите на Германия – Италия, Унгария, Румъния. Общият брой на загиналите на източния фронт сред съюзниците на Германия е над 1.1 милиона души. Срещу руснаците се бият и немалка част френски колаборационисти, по някои оценки, техният брой, за срам на уж бореща се, макар и победена Франция, надвишава общия брой на участниците в Съпротивата. Техните загуби са значителни, но и те не попадат в немската статистика. Не попадат в статистиката и загубите на фолксщурма – цивилни, активно използвани от немското командване, за водене на военни действия срещу настъпващата Червена армия на територията на Германия през последните месеци на войната.
Загубите сред цивилното население на Германия също са тема, заслужаваща внимание, но към нея ще се обърнем в някое от следващите разобличавания на митове.
Трябва да се има предвид и още една подробност. Като правило загиналите, при настъпващата страна, винаги надвишават тези на отбраняващата се, по чисто обективни причини. Ненапразно фон Клаузвеиц в трудовете си пише, че успешното настъпление изисква поне трикратно превъзходство. Немците и техните съюзници водят активни настъпателни действия, чисто хронологично около една година (от юни 1941-ва, до лятото на 1942-ра, когато 6-тая армия на Паулус стига до Сталинград, а южното крило до главния кавказки хребет. Червената армия настъпва активно от началото на 1943-та, след Сталинградската битка, до май 1945-та, т.е. почти 2.5 години, като през това време отвоюва загубените територии на СССР, а след това освобождава цяла Източна и Централна Европа.
Неоснователен е и митът за многократно по-големия брой попаднали в плен. Неумолимите цифри и там говорят за относителен паритет и съизмеримост – около 3.5 милиона пленени германски военослужещи и военослужещи на съюзниците на Райха и около 4.3 милиона съветски (по немски данни 5.2 милиона, но сред тях, както бече беше споменато, според немската методика са отчетени и голям брой цивилни). Тук също числата се подчиняват на законите на военната логика – сред отстъпващите, загубите от попаднали в плен са многократно по-големи. Така много голям брой съветски военослужещи попадат в немски плен през първата година на войната, когато Червената армия отстъпва, а с началото на контраофанзивата в съветски плен попадат все повече и повече германци и техни съюзници. В самия край на войната, много немски войници и офицери предпочитат да се предадат на съюзниците, а не на руснаците. Този факт също трябва да се отчита, когато се правят изводи, на база на сухата статистика.
С други думи, загубите на Германия и съюзниците в боевете на Източния фронт, макар и да са по-малко от тези на Червената армия, са напълно съизмерими, а не драстично по-малки и за никакво засипване с трупове, по вина на некадърното съветско ръководство и командване и дума не може да става.
Александър Томов