Подписването на мирния договор в Сан Стефано – Всеволод В. Крестовский

Подписването на мирния договор в Сан Стефано – Всеволод В. Крестовский

Публикувано от:

Всеволод Владимирович Крестовский, щаб-ротмистър от Лейбгвардейския улански полк на Негово величество, през ноември 1876 г. е командирован от руското правителство в щаба на Действащата армия като официален кореспондент на „Правительственный вестник”. След обявяване на Руско-турската война през 1877-1878 г. Крестовский придружава щаба при неговото движение на Балканския полуостров от Кишинев до Сан Стефано. От театъра на войната той изпраща корреспонденции-очерци, описващи бойните действия на руската армия. През 1879 г. ги публикува в книгата „Двадцать месяцев в действующей армии (1877—1878)”.

Като член на щаба на главнокомандващият Николай Николаевич, Всеволод Крестовский е проследил случващото се на 19 февруари/3 март 1878 г. в Сан Стефано и го е предал в кореспонденцията си.

Главна картира, Сан Стефано. 19 февруари, 11 часа вечерта.

През последните дни, не без известна вътрешна тревога и вълнение ние очаквахме изхода на мирните преговори. Турците бавеха, протакаха и както се казва – кръшкаха от последния решителен момент, който се свеждаше до драсване на перото. Но затова пък какво драсване!… Погледите, мислите, очакванията и упованията им се насочваха към красивата група на Принцовите острови, зад чиито скали се крият броненосците на английската ескадра…

Английският флот, разположен до Принцовите острови в Мраморно море

По направление на същите тези острови са обърнати и гърлата на 9-фунтовите батареи на нашата гвардейска артилерия, изнесена на височината между Сан Стефано и фара. Създаваше се впечатление, че турците като че ли чакаха последната решаваща дума и дело да дойдат от там, иззад тези скали. Ние от своя страна също бяхме готови за всякаква случайност, която може да дойде както от Константинопол, така и от Принцовите острови: от последните очакванията даже бяха повече, отколкото от първото място. Но напразно биноклите на нашите офицери всеки ден се насочваха от крайбрежната улица на Сан Стефано към тези острови: от там не се показваше нито една струя от параходен дим. Изглеждаше, като че английските броненосци играят на криеница, като не се измъкваха зад скалите нито напред – към Босфора, нито назад – към Дарданелите. Те се бяха така притаили зад Принцовия архипелаг, като че ли въобще ги нямаше в Мраморно море.

На крайбрежната улица, недалеч от параходния пристан, в самото море се издига каменната тераса на неголяма вила, построена в обикновен италиански стил – терасата е  обрасла със зелен бръшлян и други виещи се растения, а прозорците на долния етаж на тази вила се крият зад гъсталак от тъмнозелени изобилни листа на лаврови и миртови дървета. До входа на този дом винаги стоят една или две карети с кочияши-арнаути на каприте. Тук се настани нашия бивш стамбулски посланик, граф Игнатиев, при когото неотдавна пристигна и неговата съпруга. Каретите ту заминаваха, ту отново пристигаха, отвеждайки или довеждайки джентълмени в черни сюртуци  и тъмно червени фесове. Това бяха турските дипломати, които се договаряха за разните подробности на мирния договор. Тях почти винаги ги съпровождаше, яздейки сив турски кон, адютантът на великия княз, полковник Орлов, който бе прикрепен към турските пълномощници още в Казанлък.

Вилата в Сан Стефано, където е пребивавал граф Н. Игнатиев. В нея са се водили преговорите и е подписан мирния договор

На 17-ти февруари, в единадесет часа сутринта, всички войски на сан-стефанския отряд бяха свикани по тревога в строя и изведени на полето близо до фара, откъдето се откриваше един от най-просторните и прелестни изгледи на Константинопол, с неговите минарета и куполите на Ая София (бившата църква Света София – бел. К. Г.), Мехмед и другите многобройни джамии, с неговия сарайски нос, входа в тесния Босфор, Скутарийското гробище, изглеждащо като цяла гора от черни кипариси, и със селището Кадъкьой на възвишения малоазиатски бряг. От това място до Цариград оставаха не повече от шест версти, а зданията в неговите предградия Барут-хане и Макрикьой се приближават почти до моста, прехвърлен над някаква рекичка, до която от мястото на разположението на нашите изтеглени напред войски оставаше само около верста и половина път по лошото шосе. Ние виждахме ясно не само белите конусообразни палатки, но и групите турски войници, разположени в лагера около тези предградия. Скоро при събраните войски излезе със свитата си великият княз (главнокомандващият Николай Николаевич – бел. К. Г.) и провеждайки отрядно учение (вид полева подготовка – бел. К. Г.), ги придвижи до моста, а лейб-казаците и лейб-уланите след няколко минути се оказаха и зад моста, почти в самите предградия. В това време от Константинопол с пълна пара излезе неголям железопътен влак, който спря на гарата на Сан Стефано. В два часа след обяд с музика войските бяха отведени по своите лагери.

Това отрядно учение веднага породи в нашето малко градче маса слухове. Говореха и русите, говореха и гърците, и арменците, и италианците, и цялото разноплеменно население на Сан Стефано. Всички слухове се свеждаха до това, че турците се пазарят и въобще не желаят да подпишат мирните условия, чакайки своето спасение от Принцовите острови. И че това упорство принудило накрая великият княз да направи военна демонстрация във вид на настъпателно придвижване, макар и без изстрел, към самият Константинопол. И че тогава, при вида на марша на руските войски, заплашващ с влизане в столицата, Портата побързала да отправи в Сан Стефано с извънреден влак един от своите пълномощници, който уж донесъл на граф Игнатиев съобщение за пълното и безусловното съгласие на Портата на всички наши условия. Говореха също, че мирът изглежда днес, т. е. на 17-ти, вече е подписан, но тържественото му възвестяване на войските е отложено до знаменателния за Русия 19-ти февруари (тогава е бил отбелязван денят на възкачването на престола на руския император Александър II – бел. К.Г.). Разбира се, посветените в същината на политическите дела лица от главната квартира пазеха дълбоко мълчание за хода на нашите преговори и от тях никой не можа предварително да узнае нещо, макар чуждестранните и главно английските кореспонденти усърдно да сновяха около входа на граф Игнатиев и при неголямата къща наблизо, заемана от неговата свита и канцелария. Така всички ние останахме с убеждението, че мирът вече е подписан на 17-ти и с непоколебима надежда очаквахме датата 19-ти. Накрая тя настъпи.

Едва надвечер вчера стана известно, че парада на войските на сан-стефанския отряд е насрочен за два часа след обяд, на полето до фара. Точно на обяд войските започнаха с музика да се събират на определеното място и след час бяха строени в три линии в масивни колони, прострени от фара до железния път. Денят беше топъл, но мрачен и ветровит: всяка минута започваше да пръска ситен дъждец, без да бъде ясно ще се разрази ли в порой или ще ръми по цели денонощия, както през есента.

На площада пред дома на великия княз от сутринта вече стоеше огромна тълпа с червени фесове, цилиндри и овчи калпаци под разтворените чадъри. Женски главички надничаха от прозорците на струпалите се карети. Пред входа на коне чакаше многобройната свита и казаците от конвоя. Офицер от конюшнята и двама коняри държаха юздите на оседлания красавец – коня за Негово височество. Цялото градче беше препълнено с пъстра навалица от хора, кипеше трескав живот и дейност. Многото магазинчета, лавки и дюкянчета разтваряха своите прозорци и врати и в надпревара канеха при себе си минаващите руснаци. Тези дребни търговци и публика им ги интересуваше главно един и същ горещ въпрос: какво и как? Наистина ли е подписан мира или войската направо от парада ще тръгне към Константинопол?

Ето че с явно загрижен вид при входа пристигна на кон полковник Орлов, хвърли поводите на казака ординарец, бързо пробяга по стълбите и се скри зад стъклената врата. Става два часа, времето определено за начало на парада. Десет минути след това от вратата излиза пак Орлов, бързо скача на коня и  още по-бързо препуска назад към граф Игнатиев, у чийто вход още стоят турските карети с дремещите на каприте кочияши. Подир Орлов на площадката пред великокняжеския вход се появява коменданта на главната квартира и обявява, че парадът се отлага за три часа след обяд. Ординарец препусна към полето да извести за това началника на отряда граф Шувалов и на войските е дадена команда „свободно”. Огладнялото офицерство, което не се намира непосредствено в строя, се пръсна по съседните кръчми и таверни, които след появата на руснаците тук, всеки ден растат и се множат като гъби.

Главната квартира на главнокомандващия, великия княз Николай Николаевич, в Сан Стефано

Става три часа: ординарците и сигналистите, поставени на всеки завой на улиците, водещи от главната квартира до полето при фара, гледат както се казва „за двама”, но не виждат да идва великия княз. Вместо него препуска нов ординарец и докладва на граф Шувалов, че парадът се отлага за неопределено време, но войската обаче, трябва да остане на полето. Тук вече всички ги обзе съмнение, че едва ли мирът е бил подписан на 17-ти, и най-вероятно не е подписан и в тази минута. Някои се умислиха, а по-голямата част от младежта се зарадва, виждайки в това обстоятелство възможност за незабавно боево движение към Константинопол и може би възможност за нови подвизи и отличия. Отново биноклите на някои се насочват към Принцовите острови, но там всичко е мъртво, както преди, и няма ни най-малък признак за някакво движение на скрития флот…

Минава още час, минават два часа, а войската все стои в своите заплашителни колони и гледа към Цариград, който от това място е „на една ръка разстояние”! Една крачка – и готово. Пред фронта, пред аналоя (олтара – бел. К. Г.) в църковни одежди свещеникът, дяконът и хористите на главната квартира чакат още от два часа след обяд, готови  да изпълнят благодарствения молебен. Покрай страните на фронта, на съответно разстояние, стои огромна навалица от най-разнообразна публика, събрали се тук пешком, на коне, и с файтони от Константинопол, Сан Стефано и всички околни села и места да позяпат руските войски и видят техния августейши главнокомандващ. Турската полиция се старае да удържа на известно разстояние цялата тази публика, напираща напред, да бъде по-близо до невижданата досега руска войска.

Времето вече се здрачава. Огладнелите кавалери и дами започват малко по малко да напускат полето при фара, с разочарование и с уморено изражение на лицата. Досадно нетърпение и загриженост започват да се появяват и на лицата на началниците, обикалящи бавно по фронта. Войничетата се прозяват и скучаейки, пристъпват от крак на крак, а дъждът ръси ли ръси с редки малки капчици и западният вятър шумно вее ресните на гвардейските знамена. Зелените, разпенени вълни на Мраморно море падат една върху друга и с грохот се разбиват в каменистия бряг. Този непрекъснат ритмичен шум става монотонен и приспива. „Скоро ли ще свърши това!?” с досада възклицават някои офицери. „Протакат, проклетите!” – откликват други, отправяйки към турците епитети, не съвсем ласкави по характер…

Граф Игнатиев носи на главнокомандващият подписания мирен договор

Но ето, в пет и половина часа Негово височество, заобиколен от многобройна свита се появи на кон на изхода от Сан Стефано и спря на разстояние от войските, сякаш чакаше нещо. Десетина минути след това пристигна на кон полковник Орлов и доложи на великия княз, че мирният договор в тази минута накрая е подписан и че граф Игнатиев, който сега ще пристигне на полето, желае да обяви това лично на Негово височество. След което Орлов извади от джоба си и показа на великия княз перото, с което е бил подписан договора и което той взел за спомен. Няколко минути по-късно на полето с бърз ход пристигна открита каляска, в която, държейки се за ръба на капрата, стоеше граф Игнатиев. В лявата му ръка имаше свитък от някаква хартия – вероятно самия договор. Скачайки бързо от стъпалото, той се приближи до главнокомандуващия и с доволно, светнало лице обяви, че всичко е приключено и поздрави Негово височество с подписването на мира. Великият княз свали фуражката си, и държейки я високо над главата първо извика„ура“, което в същия момент бе подхванато от цялата свита, която също започна да маха във въздуха със свалени шапки.

Руските войски, строени на полето при фара на Сан Стефано.

След това Негово височество в галоп се приближи до десния фланг на войските, които му отдадоха почест с музика (всеки полк свири свой полкови марш – бел. В. Кр.). Поздравявайки всеки батальон поотделно, той премина пешком покрай всичките три линии на отряда. Всяка (военна) част, след като отговореше на приветствието на главнокомандващия, веднага подхващаше „ура“ от предишната част. По този начин, колкото по-далеч отиваше великият княз, толкова все повече и по-силно се огласяха с победните възгласи и полето, и брега, и морето, покрито с бели корабни платна… Тези възгласи, без съмнение, бяха чути ако не в самия Цариград, то вероятно поне в предградията, защото щом като се разнесе нашето „ура”, турците бързо изскочиха от своите палатки и се построиха пред лагера в пет големи масивни колони, сякаш са готови за среща с противника. Впрочем, благодарение на вятъра, веещ от запад направо към Цариград, руското „ура”, вероятно е било чуто и в града. Турските пълномощници бяха помолили, ако може, да не даваме салюти в чест на мира с артилерийски огън, защото звукът на изстрелите можело не на шега да подплаши стамбулското население, което и без това вече се намирало в твърде напрегнато и възбудено състояние, близо до паника. Молбата бе уважена.

Великият княз Николай Николаевич обявява мира пред руската войска в Сан Стефано

След като обходи войската, великият княз се отправи направо в средата на фронта пред първата линия, където стоеше аналоя с духовенството и извика там всички офицери на отряда. Когато около главнокомандващият се струпаха офицерите, той, обръщайки се към войските с толкова силен глас, че сред възцарилата се мъртва тишина него можеше ясно да го чуват във всички краища на полето, каза: „Поздравявам ви, момчета! Господ ни благослови с мир!” След тези думи от войските се раздаде с възторжено въодушевление ново „ура”, което не спираше дълго време и бе подхванато от събралия се народ, от чиито среди нагоре полетяха шапки. Междувременно великият княз се обърна към събралите се офицери, горещо им благодари за тяхната работа, лишения и подвизи. И спомена, че те на дело са оправдали своята подготовка и тази на войниците в мирно време. Оправдали са също и надеждите, които възлагали на руското войнство, императорът и Русия.

Молебен в Сан Стефано по случай подписването на мира

След това, давайки команда на колоните „на молитва”, главнокомандващият слезе от коня и се приближи до аналоя. Молебенът беше отслужен с коленопреклонение и възгласяване на многолетие на императора, престолонаследника, двамата велики князе, главнокомандващия и царстващото семейство. След това беше изпята „вечна памет”за воините, паднали в тази война и накрая – отново многолетие на „победоносното руско войнство”. По време на молебена няколко чуждестранни кореспонденти и художници, стоящи на каприте на каретите и каляските, набързо нанасяха свои бележки и нахвърляха скици в походните албуми. Тези господа бяха предимно англичани.

Церемониалният марш на руската войска при Сан Стефано

Вече беше паднал здрач, когато започна церемониалният марш. Пехотата минаваше в батальонни колони, кавалерията – по ескадрони, артилерията – по батареи, с качена на лафетите прислуга. Особено ефектни бяха лейб-уланите, които минаваха покрай техния августейши началник със своите нови, дълги, гъвкави и леки бамбукови пики, които беше подарил на своя полк Негово височество главнокомандващият. Също привличаше вниманието бързата и широка крачка на пехотата, при която може би нямаше безупречният строй „като струна“, който се постига с усилията на парадната практика по плаца в мирно време, но затова пък колоните сега си бяха изработили истинска бойна крачка и боен строй. „Израснали са много – войната ги научи”, твърде точно отбеляза за тази юнашка стъпка един от присъстващите генерали…

Пехотните колони още не бяха успели да преминат, когато вече се стъмни напълно. Може да се каже с положителност, че до днес никой от нас не е участвал в толкова възторжен, юначен и оригинален парад – оригинален за това, че се проведе при вечерната тъмнина на историческото крайбрежие на Мраморно море на фона на блещукащото в далечината неизброимо множество светлинки на Цариград.

В девет часа вечерта трапезарията на Негово височество се изпълни със служещи в свитата и щаба и със специално поканени лица. В трите стаи бяха сложени дълги маси за ядене, а по време на вечерята августейшият хазаин тържествено произнесе тост за императора, за руската войска, за своя помощник (генерал-адютант Непокойчицки) и за моряците, представител на които на тази вечеря беше генерал-адютант, вицеадмирал Попов, пристигнал неотдавна в Сан Стефано с пет щабни офицери от флота. Сега е късна нощ, но по цялото наше градче и по всички околни лагери горят огньове, носят се песни, звуци на весела музика и „ура” на ликуващата войска.

Текстът е по публикацията на Крестовский в „Иллюстрированная хроника войны” бр. 93, приложение на „Всемирная иллюстрация”, бр. 480 от 18 март 1878 г.

Източник:

https://www.forumnauka.bg/topic/20217-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D0%B2-%D1%81%D0%B0%D0%BD-%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%BE/