Погиб поэт! – 185 години от смъртта на великия Пушкин

Погиб поэт! – 185 години от смъртта на великия Пушкин

Публикувано от:

Нет, весь я не умру — душа в заветной лире
Мой прах переживет и тленья убежит

 

Александър Сергеевич Пушкин – умира на 10 февруари (29 януари, стар стил) 1837 г. след дуел с французина Жорж Шарл Дантес.

Всичко започнало с ухажването на Жорж Дантес съпругата на Пушкин. На балове и светски приеми брилянтният кавалерийски офицер публично демонстрирал интерес  към красивата Наталия Гончарова.

Съпругата на Пушкин, Наталия Николаевна Гончарова, е получила домашно образование,  владеела френски език, знаела перфектно немски и английски, обичала историята и географията, обичала литературата.

Наталия била необичайно красива. На шестнадесет години тя за първи път се срещнала с Александър Пушкин. Виждайки Наталия, Александър Сергеевич  загубил покой. . . Сватбата  се състояла през пролетта на 1831 г.

До 1835 г., преди да се срещне с французина, името й никога не е било свързвано с нито един мъж. Тя дори не била наричана кокетка и никой не говорил, че привлича към себе си вниманието. Но всичко се променило с появата на Дантес.

Когато царят дава на Пушкин най-ниската придворна титла – камер юнкер, последният е разгневен, защото смята, че това е направено не само за да може съпругата му, която има много обожатели, включително самият цар, да може да посещава дворцовите балове, но също и за да го унизят.

През ноември 1836 г. приятелите на Пушкин получават писма, които съдържат оскърбителни думи по адрес на поета и съпругата му, което става повод за дуел.

Дуелът се състоял на 8 февруари (27 януари стар стил) на «Чорная речка», в покрайнините на Санкт Петербург.

Дантес стрелял пръв. Куршумът попаднал  в стомаха на Пушкин – поетът паднал, но все пак се опитал да произведе ответен изстрел. Той леко ранил Дантес в дясната ръка и след това загубил съзнание.

От мястото на дуела Пушкин бил докаран в неговия дом – на Мойка 12.

Никита Козлов го пренесъл на ръце. Това бил крепостният селянин на баща му, който познавал Саша от първите дни, станал негов истински приятел и преминал с него почти целия житейски път, с изключение на лицейските години и годината на изгнание в Михайловское .

10 професионални лекари се опитали да го спасят, но безуспешно.

Два дни след дуела, на 10 февруари  (29 януари) 1837 г., Александър Сергеевич Пушкин умира – лежейки в леглото, заобиколен от семейството и близки.

Николай I наредил тялото да бъде тайно транспортирано в Конюшенная църква: императорът виждал в Пушкин „вожда на свободомислещите“ и се страхувал от народни вълнения.  На опелото пускали само с покани.

Погребали „слънцето на руската поезия” в Псковска област в Святогорския манастир до неговите предци .

Дантес е изгонен от Русия. Във Франция той става видна политическа фигура. Той пише за миналия си живот, че ако не е бил дуелът, нямало да достигне такива висоти: щял е да остарее като командир някъде в провинцията, с мизерна пенсия.

Наталия Николаевна преживяла тежко смъртта на съпруга си. Тя напуснала Петербург и се преместила  при майка си и брат си. Водила уединен живот, посвещавала цялото си време на децата. В петък, до края на живота си (поетът починал в петък), тя не приемала храна  и прекарвала в молитви.

През 1839 г. тя се завръща с  децата в столицата, общувайки само с роднини или близки приятели.

Брат й Сергей Гончаров веднъж поканил в дома й своя колега, 45-годишният генерал Пьотър Петрович Лански. Заклет ерген, в чиито планове не влизал брак, бил покорен от домакинята и  искрено се привързал към децата като осъзнал, че щастието му е точно тук, с тях. Сватбата се състояла през 1844 г.

Те имали  три дъщери. Пьотър Петрович обожавал жена си, почтително се отнасял към паметта на Пушкин и се занимавал с децата с голямо удоволствие.  Всички деца както на Лански, така и на Пушкин получили добро образование и останали близки до края на живота си.

Първият син на А.С.Пушкин и Наталия Гинчарова, наречен Александър, в чест на великия си баща е сред отличилите се в Освободителната война от 1877-1878 г. офицери от руската армия. Александър Александрович Пушкин е командир на 13-ти Нарвски хусарски полк.

За проявен героизъм в Руско-турската война от 1877-1878 г. полкът на А.А .Пушкин е отличен със специален знак на хусарската кокарда, а самият командир за победата при с. Тича е награден с орден „Св. Владимир“ – IV степен.
На 9 юни 1880 г. , полковник Пушкин е произведен в чин генерал-майор, а през 1890 г., в чин генерал-лейтенант.

Източници:

https://www.5-tv.ru/news/239233/duel-puskina-idantesa-nacernoj-recke-kak-vse-eto-bylo/

https://biographe.ru/znamenitosti/natalya-goncharova

https://kdu.md/ru/struktura-universiteta/tsentry/russkij-tsentr/novosti-russkogo-tsentra/item/1623-10-fevralya-den-pamyati-velikogo-russkogo-poeta-aleksandra-sergeevicha-pushkina

https://tuman-hotel.ru/blog/posts/2018/february/%D0%B4%D1%83%D1%8D%D0%BB%D1%8C/

https://russian7.ru/post/poslednyaya-duyel-pushkina-kak-na-samom-d/