Олга Николаевна Скобелева – майка на генерал Михаил Скобелев

Олга Скобелева е родена на 11 март 1823 г. в семейството на помешчика Николай Петрович Полтавцев и Дари Алексеевна Пашковая. Семейството има пет дъщери. Олга завършва Девическия институт Смолний през 1842 г. и скоро след това се омъжва за генерал-лейтенант Димитрии Иванович Скобелев (1821 – 1879). През септември 1843 г. им се ражда син Михаил, и по-късно имат три дъщери.

Омъжена съвсем млада, Олга Скобелева е била винаги съпричастна с проблемите на обикновените хора, свидетелстват исторически извори, позоваващи се на нейни съвременници. Умна, любознателна, с решителен характер, тя е била ярка фигура в средите на руската аристокрация. По думите на барон Н.Н. Кноринг:

„Олга Николаевна беше много интересна жена, с властен и упорит характер. Тя много обичаше единствения си син, посещаваше го дори по време на поход и с широката си благотворителна дейност подкрепяше политиката му по славянския въпрос.“

Олга Скобелева,  акварел – художник В.И. Гау (1842)

След смъртта на съпруга си през 1879 г. тя се посвещава на хуманитарна дейност. Пристига в България и оглавява Българския отдел на Червения кръст. В Пловдив тя основава приют за 250 сираци, чиито родители са били убити от башибузуците и черкезите преди и по време на войната. Сиропиталища и училища Олга Скобелева организира и в други селища, а освен това тя работи и за откриване и уреждане на болници в Княжество България и в Източна Румелия.

През 1879 г. тя става заедно с граф Игнатиев инициатор за събиране на средства за изграждането на Храм-паметника над с. Шипка. Има намерение да основе образцово селскостопанско училище в Източна Румелия, да построи църква в памет на съпруга си – генерал Дмитрий Скобелев. Пътуването и до Чирпан е имало за цел да постави началото на цяла мрежа сиропиталища в Източна Румелия.

На 6 юли 1880 година вечерта в гръцкото кафене в Пловдив със сетни сили влиза окървавен униформен мъж и се строполва. Преди да загуби съзнание, съобщава вест, която изумява всички. На около 6 км от града на път за Чирпан е убита Олга Скобелева, майката на Белия генерал.

Човекът, донесъл лошата вест, е едва оцелелият от клането телохранител унтер-офицер Иванов. Наред с Олга Скобелева, на това място загиват още двама – файтонджията и нейната камериерка.

Сутринта на 8 юли в-к „Народний глас“ излиза с черно каре: “ Съ съкрушено сърдце испълняваме прискърбната длъжностъ да известим на своите читатели убийството на великата и незабравена българска благодетелка Нейно Превъсходителство г-жа Скобелева… Человешкий умъ се отрича да повярва въ подробностите на това ужасно убийство“.

Новината вече е обиколила целия град, малцина са тези, които не знаят коя е Олга Скобелева. След първоначалния шок идва и облекчението, че смъртта й е настъпила не от българска ръка. Това вече би било прекалено тежко. Бързо е посочен убиецът, видян от унтер-офицер Иванов – става дума за капитан Алексей Узатис и двама черногорци.

Когато потерята тръгва към имението на капитан Узатис в  село Дермендере, днешното Първенец, той се самоубива. Причината за нападението са парите, които Олга Скобелева носи в Чирпан за откриването на нов приют за сираци. Впрочем те така и не са открити, което поражда различни слухове тогава.

Капитан Узатис идва в България след Освобождението. Първо е инструктор в румелийската полиция. Семейство Скобелеви го покровителстват, помагат за образованието му. Той става офицер, а после и командир на сапьорска рота в Пловдив. Противоречива личност, описван е както като храбър офицер, така и като безчестен и пошъл авантюрист.

Пловдив издига паметник на загиналата благодетелка. От четирите му страни има надписи. Единият от тях е особено ценен, специално написан епитаф от Иван Вазов, който по това време живее под тепетата. Надписът, който може да се види и днес,  гласи :

С цел висока, красна

при нас дойде ти,

но ръка ужасна

твойте дни скрати.

Святице! Прости! 

По- късно е издигнат и друг, голям паметник. В кръгла отворена колонада върху постамент на 3 м височина е разположена скулптурната композиция – Олга Скобелева, прегърнала две деца. Автор на паметника е известният скулптор Кирил Тодоров, изваял и паметника на Васил Априлов в Габрово.

Смъртта на Олга Николаевна поразила сина й Михаил Дмитриевич, който страстно обичал майка си. Той плакал като дете и цял ден не излизал от палатката си.

Олга Скобелева загива на 57-годишна възраст. Останките й са пренесени в Русия и погребани в семейното имение край Санкт Петербург.

Източник:

https://trafficnews.bg/urok-po-istorija/ubiistvoto-olga-skobeleva-sakrushava-plovdiv-prez-1880-88503/

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0,_%D0%9E%D0%BB%D1%8C%D0%B3%D0%B0_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0

error: Съдържанието ни е авторско!