Н. Пр. Елеонора Митрофанова: Русия иска България да е добър съсед

Н. Пр. Елеонора Митрофанова: Русия иска България да е добър съсед

Публикувано от:

Руско-българските дип­ломатически отношения водят началото си от 7 юли 1879 г. Русия първа установява дип­ломатически отношения с Бъл­гария.

През изминалите 142 години в Бъл­гария са се сменили 30 руски пос­ланици, а самите отношения се раз­виват дос­татъчно бурно. Има и епохални моменти: отк­риването на монумента на Цар Освободител Алек­сан­дър II в цен­търа на София (1907), освещаването на храм-паметника „Св. Алек­сан­дър Нев­ски” в София (1924), строител­с­т­вото на пър­вата на Бал­каните атомна елек­т­рос­тан­ция „Коз­лодуй“ от съвет­ски специалисти (1974), полетът в кос­моса на пър­вия бъл­гар­ски кос­монавт по съвет­с­ката прог­рама „Интер­кос­мос“ (1978) и много други.

Има и болез­нени спадове, довели до раз­рив в дип­ломатичес­ките отношения.

В сегаш­ните условия руско-българският диалог се раз­вива нелесно. Очевид­ният етап на въз­ход е през 20182019 г. Тогава Русия посещават президен­тът Р. Радев (два пъти), министър-председателят, пред­седателят на Народ­ното съб­рание, минис­търът на вън­ш­ните работи, а в Бъл­гария са приети с визита пред­седателят на правител­с­т­вото Д. А. Мед­ведев и пат­риар­хът на Мос­ква и цяла Русия Кирил.

Благоп­рият­ният период обаче не продъл­жава дълго.

От октом­ври 2019 г. София започва лишената от логика „борба с дип­ломати“ от Посол­с­т­вото на Русия. В резул­тат на това до нас­тоящия момент са изгонени общо 9 наши служители. При това някои от случаите предиз­вик­ват истин­ско учуд­ване. Да вземем нап­ример обявяването за „пер­сона нон грата“ на един от дип­ломатите, което в бъл­гар­с­ките медии се обяс­нява с интереса му към „избирател­ната сис­тема на Репуб­лика Бъл­гария”. И досега никой не успя да ми разясни какви дър­жавни тайни се крият в този въп­рос.

Естес­т­вено, пос­лед­ваха ответни дейс­т­вия от рус­ката страна. От това за някого стана ли по-добре? Ако отговорът е да, то това със сигур­ност не са Русия и Бъл­гария.

Основополагащата цел на дип­ломацията се със­тои в под­помагане на диалога и съз­даване на позитивен дневен ред.

Тъкмо с такава задача аз прис­тиг­нах в София. Има много какво да се нап­рави в тази посока.

Необ­ходимо е, раз­бира се, да приз­наем, че диалогът между Мос­ква и София не протича във вакуум – върху него влияят общата меж­дународна обс­тановка и реалиите на член­с­т­вото на Бъл­гария в ЕС и НАТО.

Струва ми се обаче, че е неп­равилно да прев­ръщаме нашите отношения в придатък на ситуацията на светов­ната арена и на някакви съюз­нически задъл­жения. Това е неуважение към рус­кия и бъл­гар­с­кия народ.

Учас­тието в как­вито и да било струк­тури и съюзи не бива да е пречка за изг­раж­дането на праг­матични и взаим­ноиз­годни кон­такти със страните, които не влизат в тези обединения. Ако за Бъл­гария, да речем, е изгодно сът­руд­ничес­т­вото с Русия в търговско-икономическата, инвес­тицион­ната, енер­гий­ната, тех­нологич­ната и други сфери, следва ли да се отказ­ваме от това заради изкус­т­вено нат­рапени блокови интереси?

Ще приведа скорошен пример.

На 2425 юни  т. г. на заседанието на Европейс­кия съвет е одоб­рена общата стратегия на ЕС за взаимодейс­т­вието с нашата страна. Като допъл­нение към прос­ловутите „пет прин­ципа на Ф. Могерини“ в него проз­вуча и „триадата“ на Ж. Борел: „отпор – сдър­жане – изборно във­личане“ (там, където това е изгодно за самия ЕС), а на Евросъюза е пред­ложено да се готви за влошаване на отношенията с Мос­ква като най-реалистичен сценарий. С оглед на така наречената тран­сат­лан­тическа солидар­ност това обс­тоятел­с­тво е особено учуд­ващо на фона на със­тоялата се на 16 юни 2021 г. в Женева руско-американска среща на високо рав­нище, по време на която В. В. Путин и Дж. Бай­дън пос­тиг­наха редица кон­к­ретни договорености за взаимодейс­т­вие, в това число и по въп­росите на стратегичес­ката стабил­ност. Ние винаги се изказ­ваме за праг­матизъм, пос­тавяне на национал­ните интереси над блоковото мис­лене.

В заяв­ленията на официални лица на Репуб­лика Бъл­гария често чуваме, че бъл­гар­с­ката страна под­к­репя необ­ходимостта от установяването на доб­росъсед­ски отношения в региона. Ние също се смятаме за съседи на Бъл­гария – Черно море ни дава обек­тивно право за това – и сме заин­тересовани от такива отношения.

Обаче плановете за съз­даване на воен­номор­ски коор­динационен цен­тър на НАТО във Варна, съв­мес­т­ните мащабни учения с учас­т­ници извън региона и изпол­з­ването в тях на образа на Русия като „враг“ трудно се впис­ват в кон­цеп­цията за доб­росъсед­с­тво.

Русия пред­лага друг под­ход – със­редоточаване не върху бор­бата с мними зап­лахи, а върху раз­витието на същес­т­вуващия в Причер­номорието търговско-икономически, инвес­тиционен, инф­рас­т­рук­турен, турис­тически потен­циал. Това далеч в по-голяма степен отговаря на интересите на Русия и Бъл­гария. Има и под­ходяща плат­форма – Организацията за Чер­номор­ско икономическо сът­руд­ничес­тво.

Като цяло в руско-българските отношения са нат­рупани дос­татъчно много нерешени задачи. Сред основ­ните са възоб­новяване на дей­ността на Меж­дуп­равител­с­т­вената комисия по икономическо и научно-техническо сът­руд­ничес­тво, организиране на кон­сул­тации между вън­ш­ните минис­тер­с­тва и кон­сул­с­ките служби, под­пис­ване на прог­рама за сът­руд­ничес­тво в областта на кул­турата, образованието и науката, и редица други.

Това е само малка част, която можем да осъщес­т­вим със съв­мес­тни усилия. Русия е готова за това.

Източник:

https://www.zemia-news.bg/index.php/obache/91348-%D0%BD-%D0%BF%D1%80-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%B0-%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%8A%D1%81%D0%B5%D0%B4.html