Най-известният руски поет символист е роден преди 140 години. Съдбата му отмерила само 40 години земен път. Но той успява да напише четиристотин поетични творби. Не малко за това допринасят жените…
Отначало е майката Александра Андреевна, дъщеря на професор, преводач.
Как уследишь ты, чем душа больна,
И, милый друг, чем уврачуешь раны?
Ни ты, ни я сквозь зимние туманы
Не можем зреть, зачем тоска сильна.
И нашим ли умам поверить, что когда-то
За чей-то грех на нас наложен гнет?
И сам покой тосклив, и нас к земле гнетет
Бессильный труд, безвестная утрата?
Александра Андреевна Блок, майката на поета
Тези редове са посветени на майката от 17-годишния Александър Блок. И те не били единствените. «Ние с мама сме почти едно и също нещо», признава поетът. Те били духовно близки, сходни вътрешно: в младостта си Александра Андреевна пише поезия. Именно тя въвежда сина си в добрата поезия: той създава първите поетични редове на 5-годишна възраст. След това той й чел своите стихове и споделял своите най-съкровени мисли. Знаейки, че мама ще го разбере, ще го подкрепи.
Синът за Александра Андреевна бил на първо място. Тя се разделила с баща му веднага след раждането на Саша. Характерът на по-възрастния Блок бил непоносим, той дори биел жена си. Няколко години по-късно Александра Андреевна се омъжва за гвардейския офицер Кублицки-Пиоттух. Но животът с втория баща за Саша изобщо не бил щастлив. Безграничната любов на майката, деспотът-баща и безразличният към момчето втори баща – всичко това не могло да не повлияе на отношенията на поета с жените. А колко са били, изглежда, той самият не знаел.
Когато връхлетяла първата любов, Саша бил на 16, а неговата «приятелка» Ксения Садовская на 37.
В такую ночь успел узнать я,
При звуках ночи и Весны,
Прекрасной женщины объятья
В лучах безжизненной луны.
Те се срещнали в курорт в Германия. Той е скромен седмокласник с гимназиално яке, дошъл да почива с майка си и леля си. Тя е съпруга на заможен човек, майка на три деца, избягала от плена на домакинските задължения. Какво общо биха могли да имат? Абсолютно нищо. Освен силата на обзелата ги любов.
Именно в онези дни Блок започва първия лиричен цикъл, шифрован с инициалите на завъртялата главата му жена: «К. М. С.». На майка си той не показал нито един ред от цикъла – това никога не се било случвало преди. И Александра Андреевна тръгнала да се разправя с жената, която била с една година по-голяма от нея. Тя крещяла, заплашвала любовницата на сина си със сярна киселина … След това тя се опитала да вразуми сина си. Но в крайна сметка, сякаш се примирила: «Къде да отиде Сашурочка, физиката на възрастта, и може би това е по-добре от публичен дом?»
В Санкт Петербург влюбените трябвало внимателно да се крият. И когато тайната станала явна в семейството на Блок, майка му отново отишла при Садовская. Но … как тя би могла да забрани любовта?
Три години по-късно всичко приключило от само себе си. Въпреки, че Ксения проклинала деня когато се увлякла от юношата, неспособна да устои на упоритото ухажване. Много години по-късно, след смъртта й, в подгъва на полата й намерили 12 писма от Саша Блок …
«Люба Менделеева и „всички останали “»
Блок, след като се разделил със Садовская, всичките му мисли вече били с Любочка Менделеева.
Стана ее не коснулся рукою,
Губок ее поцелуем не сжёг…
Всё в ней сияло такой чистотою,
Взор же был тёмен и дивно глубок.
Любов Менделеева (Офелия) в домашен спектакъл «Хамлет», 1898 год.
С дъщерята на известния химик, нежното момиче Люба, Саша Блок се познавал буквално от люлката. Той останал с нея до последните си дни. Именно на нея той посветил един от най-известните си цикли «Стихи о Прекрасной Даме», състоящ се от 129 стихотворения. По-късно критиците и биографите ще напишат: в продължение на много години съпрузите се обичаха, но … със странна любов.
Достатъчно е да се спомене, че веднага след сватбата поетът признал на младата си съпруга, че не планира с нея … да живее като мъж: Музата трябва да остане Муза. Физиката може да попречи на Лириката. Година или повече по-късно, Любочка все пак «съблазнила» любимия си. Но близостта не ги направила щастливи.
В резултат – изневери и от двете страни (имало моменти, когато и двамата мислели за развод, а в триъгълника Белий – Люба – Блок едва не се стигнало до дуел), нямали деца. Тоест, Люба е родила едно дете. Но не от Блок. Поетът е знаел това със сигурност. Въпреки това, той бил готов да приеме чуждия син, да го отгледа като свой. Съдбата, обаче, не му е дала дори това илюзорно щастие: Митя, кръстен в чест на дядото-химик, е живял само осем дни. Поетът преживявал повече от жена си и след това често сам посещавал гроба на момчето.
Те можели да се разделят и тогава, и няколко пъти след това. По време на Първата световна война, неспособна да устои на мъченията на странния съпружески живот, Люба заминала на фронта като медицинска сестра. И едва когато се върнала, Блок най-накрая разбрал всичко. «Имам 100 – 200 – 300 жени (или повече?), – писал той в дневника си, – но те са само две: едната – Люба, другата – всички останали». За съжаление, осъзнаването дошло късно.
«Той умря … от това, защото не можеше повече да живее», – казва колегата Ходасевич. Люба надживява Блок с 18 години. И не се е омъжила за друг.
Ни тоски, ни любви, ни обиды,
Всё померкло, прошло, отошло…
Белый стан, голоса панихиды
И твоё золотое весло…
Източници:
https://aif.ru/culture/person/net_net_ya_ne_tebya_lyubil_stihi_i_stradaniya_aleksandra_bloka
https://aif.ru/culture/person/pochemu_lyubov_vtroyom_kak_blok_i_belyy_chut_ne_soshlis_na_dueli