Многополярността – проф. Уейуей: Има три причини, поради които светът подкрепя Русия, а не Запада

Многополярността – проф. Уейуей: Има три причини, поради които светът подкрепя Русия, а не Запада

Публикувано от:

 

Светът става многополярен и самият Запад го прави такъв, заявява Чжан Уейуей, професор от университета Фудан в Шанхай, участник в Първия глобален конгрес за многополярността. Китайският учен назовава и три основни причини, поради които останалият свят подкрепя Русия, а не западните страни.

Царград: Професор Уейуей, в последните си интервюта Вие заявихте, че смятате Запада за аутсайдер на съвременната международна система. Защо смятате така?

Чжан Уейуей: В навечерието на посещението на китайския президент Си Цзинпин в Русия на 19 март дадох интервю за телевизионния канал Russia Today и ме попитаха какво е отношението ми към строгите санкции на Запада срещу Русия. Казах, че Русия е изолирана от Запада, а Западът е изолиран от други страни. Защо така? Причината е проста: докато военната операция на Русия в Украйна е спорна, една от обявените цели на Москва е промяна на  еднополюсния световен ред, начело с Вашингтон, към многополярен световен ред и този принцип се подкрепя широко или поне се разбира от незападния свят.

Подкрепата на незападните страни или разбирането им на тази цел се подсилва от факта, че сега големите незападни сили като Китай, Русия, Индия и Иран по-открито се наричат цивилизационни държави. Те може да не са съгласни как точно да се дефинира терминът „цивилизационна държава“, но изглежда са съгласни поне по три точки. Първо, всички те са уникални цивилизации, второ, те са уморени от това, че Западът налага своите ценностите  в името на “универсалните ценности” и, трето, те се противопоставят на намесата на Запада във вътрешните им работи.

Тези издигащи се цивилизационни държави наистина предизвикват така наречения либерален еднополюсен ред и по този начин светът преминава от състояние на вертикални взаимоотношения, при които Западът е над останалите, към хоризонтални, при които Западът и останалите са наравно един с друг по отношение на богатство, власт и идеи. Да не говорим за други незападни държави, само Китай е допринесъл повече за глобалния икономически растеж, отколкото страните от G7 взети заедно (38% срещу 25%) през последните 10 години.

Използването на долара като оръжие от страна на САЩ в санкциите срещу Русия само доведе до отказ на повече незападни страни да използват тази валута в международната си търговия, нанасяйки огромен удар на съществуващия еднополюсен икономически ред. Миналата година 70% от китайско-руската търговия се е осъществявала в местни валути, Индия, Бразилия, Иран, Турция, Индонезия и други големи незападни страни също търгуват в своите местни валути.

Царград: – Ако говорим за разликата в подходите към организацията на света, тогава в какво се състои тя, освен по въпроса за санкциите срещу Русия и други неугодни на Запада страни?

Чжан Уейуей: – Известно е, че в международните отношения западните държави отдавна се придържат към стратегията „разделяй и владей“, още от колониалните времена. Напротив, големите незападни държави, в частност Китай, следвайки своята традиция на цивилизационна държава, изповядват противоположния принцип на „обединение и процъфтяване“. На този принцип се основава, например, мащабната инициатива „Един пояс, един път“, която се оказа популярна в много страни. Китай също така смята, че принципът ” обединение и процъфтяване ” отговаря на интересите на самите китайци, както и на представителите на болшинството други народи. Тъй като политическата мощ и моралният авторитет на Вашингтон бързо ерозират както у дома, така и в чужбина, съвсем естествено е незападните страни да черпят вдъхновение от собствените си култури и цивилизации в опит да се разграничат от дискредитирания американски либерален модел и неговата еднополюсна хегемония.

Царград: – Може ли да се каже, че посоченият от вас модел се оказва  популярен и на Запад? Или те говорят само за еднополюсна хегемония и не виждат друг път за себе си?

Чжан Уейуей: – Всъщност идеята за цивилизационна държава е привлекателна за мнозина в западния свят. Например, изправен пред плашещите проблеми на „ренационализирането“ на Европа, , френският президент Макрон почти открито се възхити на идеала за цивилизационна държава. Като такива примери той посочи Китай, Русия и Индия и заяви, че историческата съдба на Франция е да води Европа към обновление.

За десните на Запад моделът на цивилизационната държава е един от начините за защита на традиционните ценности, противопоставяне на прекомерния ултралиберализъм и културна дегенерация, а за левите този модел демонстрира дължимото уважение към местните култури и традиции като начин за отхвърляне на западния империализъм и прекомерен неолиберализъм.

Царград: – Ако идеята за многополюсен свят, изграден върху диалога на цивилизационните държави, е толкова универсална, тогава защо Западът не тръгне към нея сам?

Чжан Уейуей: – Западът сега се бори да дефинира собствената си идентичност, което е по-трудно за тях, отколкото за Китай или Русия. Първо, либералите отдавна проповядват универсални ценности отвъд националните или цивилизационните граници. Те вярват, че техните ценности са универсални и не са нито западни, нито европейски, нито християнски. Според европейския политолог Бруно Машаиш обаче „либералният Запад вече е мъртъв“, а самия процес той нарича „въстание срещу глобалната безродност“.

Може ли обаче Западът да съществува като самостоятелен цивилизационен субект? Британският учен Кристоф Кокър отбелязва, че нито гърците, нито европейците от XVI век не са се смятали за „западни“, този термин се появява едва към края на  XVIII век. Някои западни либерали се застъпват за връщане към европейското Просвещение, но е очевидно, че либерализмът на Просвещението, с неговите „универсализиращи“ тенденции, е довел Запада до сегашната му дилема, която е отрязала Запада и Европа от техните собствени културни корени.

Машаиш отбелязва, че западните общества са пожертвали своите специфични култури за един универсален проект. Наистина разделеният в културно, социално и политическо отношение Запад му предстои  тежка битка за създаване на обща цивилизационна идентичност, ако има такава.

Царград:– Как виждате бъдещето с оглед процесите, за които говорихте днес?

Чжан Уейуей: – В средносрочна и дългосрочна перспектива, тъй като световният ред ще става все повече и повече хоризонтален, отколкото вертикален, Западът и останалите страни ще стават по-равностойни един спрямо друг по отношение на богатство, власт и идеи. Вероятно ще станем свидетели на нарастване на броя на цивилизационните общности или държави, самопровъзгласили се или истински, сред които може да има и западна цивилизационна общност.

Да се ​​надяваме, че “универсалните ценности”, едностранно дефинирани от Запада, постепенно ще бъдат заменени от някои споделени ценности, одобрени от цялата международна общност. Такива като мир, човечност, международна солидарност и единно човешко общество. И всички цивилизационни общности ще дадат своя принос в тази благородна кауза, която отговаря на интересите на цялото човечество.

Източник:

https://tsargrad.tv/articles/professor-vjejvjej-est-tri-prichiny-po-kotorym-mir-podderzhivaet-rossiju-a-ne-zapad_779650