Масленица – как езическият славянски празник се превръща в народна руска забава

Масленица – как езическият славянски празник се превръща в народна руска забава

Публикувано от:
В Русия започна Масленичната седмица – символична граница между зимата и пролетта, време на обновяване, тържество на живота и плодородието. Този древен славянски празник на смяната на сезоните е съпроводен от разнообразни традиции, които някога носят обредна функция. Например пързалянето на шейни е трябвало да носи богат урожай, юмручните боевее символизират противопоставянето между тъмнината и светлината, изгарянето на сламеното чучело е акт на жертвоприношение
В Русия нито една смяна на сезоните не се отбелязва с такъв размах, както изпращането на зимата: народните тържества траят цяла седмица!

А при това днес никой не се смущава от това, че в рамките на тази седмица хората вземат участие и в помени, и в жертвоприношения, и в езически ритуали за плодородие. Всички тези традиции са остатъци от предхристиянските обичаи на славяните. За тях Масленица символизира пробуждането на природата, нейното възраждане, плодородие, а това значи и подготовка за работа на полето.

Към какви ключови понятия се обръщат славяните, като празнуват Масленица?

Слънце

Идването на пролетта означава, че слънцето започва да свети по-ярко и по-дълго. Предците ни са си представяли Слънцето като огненно колело, което се търкаляло по небосвода и денят се сменял с нощ. Така колелото става атрибут на ритуалите, свързани със слънцето.

“Руските селяни, посрещайки пролетното слънце по време на Масленица, карали шейна с прът в средата и въртящо се колело на пръта. В Сибир на това колело поставяли момче, облечено в женска рокля и трико, което съвпада с нашата народна традиция, олицетворяваща слънцето в женски образ”, пише фолклористът и изследовател на културата на славянските народи Александър Афанасиев в книгата си “Поетични възгледи на славяните за природата” (1865-1869).

Дъжд

Наред със Слънцето, за селяните е не по-маловажна и животворната влага – пролетните дъждове и бури, които също така се стремят да “предизвикат” чрез особени ритуали. В съзнанието на древните хора небесата представлявали океан, а облаците били плаващи по него лодки или кораби.

Афанасиев представя сведения, че в Сибир по време на Малсеница свързвали една за друга няколко шейни, символизиращи кораб с всички необходими съоръжения и платна: на предните шейни впрягали до 20 коня, на кораба настанявали честна Масленица (името на народния празник заменя позабравеното име на древна богиня) и мечка (зооморфичното въплъщение на бога на гръмотевиците). В някои градове имало обичай на масленичната седмица да се “плава” с голяма локва, поставена на плъзгачи (като на ски).

“Също така неотдавна в Архангелск на Масленица през града минаваше бик, качен на огромна шейна, теглена от двайсет или повече коня: това беше пролетното посещение на Перун (славянския бог на гръмотевиците и мълниите), който яздеше в буреносен облак. Според различни поетични вярвания богът на гръмотевиците или сам е действал като свиреп бик, или като пастир е карал облачни крави в небето и ги е доил с мълнии”, пише ученият.

Борба между доброто и злото

Смяната на сезоните е замисляна като борба на отиващата си зима (и свързаните с нея неземни, хтонични сили) и настъпващата пролет (и разцвета на живота).

Смяната на времето, противоборството между двете начала, получава отражение в ритуалните борби, които имат състезателен характер. Към тях се отнасят и руските юмручни боеве “стенка на стенку”, масленичната игра на топка, превземането на снежния град и др., отбелязва руският фолклорист-славист и етнолингвист Татяна Агапкина в книгата си “Митопоетически основи на славянския народен календар. Пролетно-летен цикъл” (2002).

Жертвоприношение

Времето на преход от зима към пролет се съпровожда и с ритуално “убийство” на сламено чучело, което се изгаря на четвъртия ден от масленичната седмица. Символичните значения на този акт могат да са няколко: или чучелото олицетворява “умиращата” стара година, или символизира смъртта, а изгарянето му означава тържество на живота.

Фолклористът, етнограф, езиковед и археолог Всеволод Милер (1848-1913) смята, че чучелото олицетворява старата година, която бива убита преди настъпването на новата. Друг фолклорист – Евгений Аничков (1866-1937), предполага, че чучелото символизира смъртта, а изгарянето му – тържеството на живота.

Съветският филолог Владимир Проп (1895-1970) пък подчертава, че в миналото плашилата не са били просто изгаряни. Пепелта от тях се е давала на земята, за да подсили продуктивните ѝ сили и да насърчи плодородието. Важно е, че селяните са извършвали ритуала именно на засята нива.

Подобен ритуал се изпълнявал и в дома: изгаряли се малки кукли, а пепелта се хвърляла в двора при добитъка, за да се насърчи плодородието му, пише съветският етнограф А.Б. Зернова. В същото време масленицата в никакъв случай не трябвало да бъде оставяна непокътната за Великия пост. Това само подчертава езическия характер на празника.

Плодородие

Основното значение на масленичната седмица е да се създадат условия за умножаване на живота.

На тази цел в частност отговаря хороводът: танцът, който включва движение в кръг, въплъщава процеса на въртене, усукването като метафора на живота, и бил насочен към получаване на добра реколта от зърнени култури, казва Татяна Агапкина. Подобна задача е възлагана и на шейните и масленицата: колкото по-дълго е пътуването, толкова по-дълга е реколтата от лен.

Идеята за плодородието се разпростира не само върху обработваемата земя и добитъка, но и върху човека. Младежите устройвали предбрачни игри – особено съвместните пързаляния с шейни; позволено им било дори и да се целуват на публични места.

По време на празненствата около огъня на Сирни Заговезни често се използвали ругатни, викове и песнопения с еротичен характер.

“В руския Север, в Урал, Сибир и на други места в последния ден на Масленица един или повече мъже разигравали в студа как Масленка се пари в банята. За целта мъжът, имитиращ Масленка, се събличал гол, вземал метла, влизал в лодка и се къпел там за забавление на тълпата”, пише Агапкина.

Възпоминание

Според селяните мъртвите предци били както на оня свят, така и в земята и по този начин са можели да влияят на нейното плодородие. Затова било важно да  си спомнят за тях. Основното ястие на погребалната трапеза в Русия са палачинките.

В Рязанска губерния преди погребението пекат палачинки за помен, като първите слагат откъм главата на починалия. В погребалните обреди починалите роднини сякаш са канени да опитат първата палачинка, пише съветският и руски езиковед-славист Валери Мокиенко (роден през 1940 г.).

Палачинките естествено стават част и от празнуването на Масленица.

В Тамбовска губерния първата палачинка се поставя на прозореца за душите на родителите, в Калужка губерния в събота преди Масленица се оставя в параклиса за родителите, а на други места я носят в църковния двор и просто я поставят на гроб. В някои провинции благочестивите жени я ядат на Масленица в памет на починалите. По този начин първата палачинка е била предназначена за починалите, един вид почит към предците, осигуряваща връзка с отвъдното.

Впрочем по-късно тази функция отива на втори план и палачинките започват да се асоциират директно с Масленица. Например през 2022 г. ВЦИОМ провежда анкета и изяснява, че в течение на масленичната седмица 87% от руснаците планират да ядат палачинки.

Датите за празнуване на масленица

Константин Маковски

Тъй като Масленица е свързана с природните цикли и преди всичко с дължината на светлата част от деня, логично е да се предположи, че трябва да се отбелязва от 21-22 март – веднага след пролетното равноденствие: така предполага етнографът Всеволод Милер. И все пак датите на масленичната седмица и сега са плаващи, защото са свързани с Великден, който е предшестван от Великия пост.

По време на поста шумните тържества и чревоугодничеството са напълно неуместни, но църквата и не може да отмени популярния и древен народен празник, тъй като би предизвикала вълна от недоволство. А, с оглед на това, че болшинството православно население е от селяни, естествено свързани с аграрните цикли, на църквата ѝ се налага да се смири с езическата традиция. И Масленица е вписана в църковния календар под името Сирна седмица и е “определена” за осем седмици преди Великден.

Източник:

https://bg.russiabeyond.com/culture/338827-maslenitsa-istoriya-praznik-slavyani