Как художник без ръце и крака рисува икони и портрети

Как художник без ръце и крака рисува икони и портрети

Публикувано от:
Днес една от иконите на Григорий Журавльов се съхранява в Ермитажа, а други над 100 са разпръснати по целия свят. Разказваме удивителната история на селски син, който се ражда без ръце и крака и става художник.

През 1963 г. реставраторът Здравко Кайманович случайно открива икона в сръбското село Пурачиц. Тя е със средни размери, рисувана с маслени бои върху дъска. От нея мирно гледат солунските братя мисионери Кирил и Методий, държащи свитъци в ръце.

“Деликатна работа”, мисли си тогава Кайманович. Той решава, че пред него е дело на иконописец с академично образование. Но тогава вижда надпис на руски: “Тази икона е нарисувана в Самарска губерния, Бузулукски окръг, Утьовска волост на същото село със зъбите на селянина Григорий Журавльов, безрък и без крака, 1885 г., 2 юли”.

Това е денят, когато името на Григорий Журавльов отново се завръща в историята. След дълга забрава светът си спомня селския син с атрофия на краката и ръцете, който върши на пръв поглед невъзможни неща.

Ражда се с рядка болест

                                  Григорий Журавльов

През XIX век съдбата на човек от бедно селско семейство и особено с увреждания почти винаги е предрешена. Същото е могло да се случи и с Григорий Журавльов, който е роден през 1858 г. в село Утьовка, на 1122 км от Москва, с тежко здравословно разстройство: ръцете на детето растат само до лакътните стави, а краката му до коленете. За едно селско семейство, където всички, включително децата, участват в прехраната, това е тежко бреме. Според спомените на селяните майката на Григорий дори иска да се удави с бебето, но бащата се намесва навреме.

Въпреки болестта Григорий е психически здрав и, както се оказва след време, много талантлив. За развитието на детето се захваща дядо му, който го носи на ръце до училище. Там Григорий се учи да чете и пише, държейки писалката между зъбите си. Когато дядо му умира, учителят решава да обучава детето в къщата му. Съучениците му го обожават. “Весел човек, душата на компанията” – това говорят за него в селото.

Поради факта, че Григорий е образован (с което много селяни не могат да се похвалят), те често ходят при него с молба да напише писмо или жалба. Но този селски син не вижда мисията си в това начинание.

Решава да рисува икони

                                      Григорий Журавльов и брат му

На 22 години Григорий завършва гимназия. Брат му Атанасий го води на уроци със себе си, като след смъртта на родителите им той става “ръцете” и “краката” на брат си: храни го, мие го, носи го до училището и в църквата. Така Григорий придобива навика да седи дълго време в църквата, взирайки се в образите на светиите. Във вестник “Самарские губернские ведомости” е публикувана новината, че Журавльов е решил на всяка цена да се научи да рисува “истински образи” с маслени бои.

За да направи това, брат му го води в най-близкия град Самара при местния художник Травкин с молба да му преподаде няколко урока. Този период от живота на художника е обрасъл с много легенди. Според една от тях Журавльов отива в града, за да печели пари, като се представя на площадите: той рисува пейзажи и портрети много сръчно и бързо. Според друг, на връщане Журавльов е бил откраднат от собствениците на пътуващ цирк, където известно време показват млад мъж като “забавен” експонат.

По един или друг начин, Григорий доста скоро (според един източник, само след няколко дни) се връща в родното си село. Но този път със своите бои, четки и специална маса за работа. Така той започва да рисува икони и пет години по-късно решава да дари няколко копия на икони на високопоставени служители в Самара, за което пише самарската преса от XIX век. Чиновниците харесват иконите и провинциалното земско събрание става негов редовен клиент; художникът получава годишна пенсия от 60 рубли (за сравнение: през 1896 г. един кон струва 20 рубли, а средната заплата на фабричен работник е 16 рубли на месец). Той има и свой чирак.

Рисува портрет на императорското семейство

След като се е доказал, Журавльов предприема смела стъпка: чрез губернатора на Самарска губерния (той вече го познава лично) през 1884 г. предава на император Николай иконата на св. Николай Чудотворец. Този подарък е придружен от следните думи: “Смирено Ви моля да позволите тази икона да бъде предадена на Вашето Висше Име, защото аз нямам ръце и крака. И аз нарисувах тази икона според съвета на Всемогъщия Бог, който ме допусна до Светлината Божия. И ми даде дар. Така се отвори движението на устата ми, с което управлявам умението си по Божия воля”.

Иконата е приета и художникът получава 100 рубли.

Следващият път, когато Григорий Журавльовв се представя на царското семейство, е четири години по-късно – тогава се случва влакова катастрофа, в която са и императорът и семейството му, които се връщат от Крим. Семейство Романови не са сред пострадалите, но им изпращат съчувствени подаръци от цялата страна. Самарските служители поръчват икона от Журавльов като подарък за императора. След това Александър III кани самоукия иконописец в двореца. В резултат на това той рисува портрет на царското семейство (платното не е запазено, но записите остават в архива) и получава месечна заплата от 25 златни рубли.

Изографисва храм, лежейки седем години под купола му

Но не само икони и портрети създава иконописецът от Утьовка. През 1885 г. в родното му село започва изграждането на каменна църква, която е проектирана и изписана от Григорий, включително най-сложната част – изографисването на купол с диаметър десет метра.

Той работи като Микеланджело в Сикстинската капела: лежи в специална люлка на голяма височина. На всеки два-три часа си прави почивка, защото получава спазъм на лицевите мускули – успява да отвори устата си само след горещ компрес на скулите. За седем години такава работа на гърба и задната част на главата на художника се образуват рани от залежаване, предните му зъби са износени, а зрението му се влошава.

Храмът става неговото основно творение. Той пожелава да бъде погребан в двора му, което е и направено, когато Григорий умира от туберкулоза през 1916 година.

Съдбата на храма при болшевиките е печална – те правят от него житница, а иконите (сред тях има много произведения на Журавльов) са отнесени в колхозния пчелин, за да се сглобят кошери с тях. Вярно, пчеларят тайно раздава иконите на селяните, като в замяна иска дъски.

Църквата отново отваря врати едва през 1989 г. – по същото време местните започват да връщат запазените икони в храма. Въпреки че много от тях все още са разпръснати по света. Някои могат да се видят в Епархийския църковно-исторически музей, в Църковно-археологическия кабинет на Московската духовна академия и дори в Ермитажа. Що се отнася до стенописите, те не са унищожени през годините на съветската власт и са скрити зад мазилка. В момента се извършват реставрационни работи за възстановяването им.

Източник:

https://bg.russiabeyond.com/history/338548-ruski-hudojnik-risuva-ikoni-s-usta