Как тази съветска жена става „мадам МиГ“?

Марина Попович се превръща в блестящ военен пилот, писател и дори поетеса. Единственото място, което не успява да покори, е космосът.

102 световни рекорда, 5600 часа в небето, умение да управлява 40 типа самолети и вертолети, научна степен „доктор на техническите науки“, 15 написани книги, включително сборник със стихове – всичко това успява да стори една от най-знаменитите жени-пилоти от периода на следвоенния СССР Марина Лаврентиевна Попович, известна още като „мадам МиГ“.

Попович (по рождение Василиева) е родена в семейство на музиканти, но от детството си, което минава във военните години, мечтае за военната авиация: „Постоянно ни бомабрдираха и тогава се нагледах на ужасите на войната… Помня как пред очите ми фашистите със самолетите си стреляха и гонеха едно момиче, което носеше вода в кофи, ужас… И ми се прииска да стана летец, мислейки си, че фашистите могат да се прогонят само със самолет. Времето минаваше…  Докато растях, войната свърши, фашистите си тръгнаха, а желанието ми да се науча да летя остана“.

Трудностите на избрания път Марина Лаврентиевна изпитва на гърба си на практика веднага – с ръста ѝ от 1,50 м не я вземат в аероклуба. „Краката ми не стигаха до педалите“, спомня си тя. „Тогава си поставих за цел да си разтегна краката. Намерих алпинистки чапли и поисках да ме овесят с главата надолу. Така или пораснах (бях на 16 г.), или пък заниманията ми помогнаха, но ръстът ми се увеличи до 1,61 м и пътят ми към аероклуба беше открит. Първоначално скачах с парашут, а после започнах да летя“.

Но аероклубът е тесен за младото момиче – то мечтае да бъде прието в авиационно училище. Но след края на войната там престават да приемат жени. Попович отива лично при председателя на Съвета на министрите на СССР маршал Климент Ворошилов и го убеждава да ѝ даде шанс. През 1954 г. Марина Лаврентиевна завършва с отличие Саранската летателно-техническа школа със специалност „инструктор-пилот“.

За момичетата да станат част от военната реактивна авиация, където натоварването е изключително тежко, е на практика неизпълнима задача, но Попович се справя и с нея. През 1961 г. тя става първата съветска жена летец-изпитател от 1-и клас.

Тогава амбициозното момиче, което тогава вече е омъжено за космонавта Павел Попович, решава да покори космическите простори. Този път, обаче, късметът не е на нейна страна. Самата Марина Лаврентиевна смята, че не я вземат в отряда на космонавтите заради това, че не умеела да плува добре, а и имала малко дете.

Но Попович няма намерение да седи без работа. През 1964 г. първа сред жените тя преодолява звуковата бариера на МиГ-21, заради което в западната преса е кръстена „мадам МиГ“. След това рекордите заваляват един след друг и в крайна сметка надхвърлят 100. При това Марина управлява не само високоскоростни изтребители, но и гиганти като тежкия транспортен самолет Ан-22 „Ангей“.

Неведнъж Марина Лаврентиевна е била на крачка от смъртта: „Веднъж по време на полет ми отказа форсажът на двигателя на МиГ-21… самолетът се разби при излитането, падна фонарът (прозрачната част на кабината). Спасих се като по чудо: успяха да разбият фонара, извадиха ме от горящия самолет… Първоначално изобщо не се уплаших. Но през нощта отново преживях полета в съня си и закрещях. На сутринта потърсих медицинска помощ, а три дни по-късно се опомних и отново започнах да правя изпитателни полети“.

След като слиза от самолета, Марина Попович взема перото. Тя става съавтор на десетки книги, посветени на авиацията, пише сценариите за няколко филма и издава сборник със свои стихове. Няколко от работите ѝ са посветени на уфологията, по която „мадам МиГ“ се увлича сериозно. „Слабопроучените аномални явления са втората ми любов след небето“, признава тя.

Източник:

https://bg.russiabeyond.com/history/338235-sssr-zhena-pilot-madam-mig-marina-popovich

 

error: Съдържанието ни е авторско!