Храмът “Св. Василий Блажени”?

Храмът “Св. Василий Блажени”?

Публикувано от:
Историкът и архитектурен експерт Уилям Брумфийлд описва предисторията на най-известния паметник на Русия.

Макар руският химик и фотограф Сергей Прокудин-Горски да е известен най-вече със своите фотографии на Руската империя в началото на XX век, той започва и бизнес за производство на цветни картички и илюстрации за книги. Сред изданията с неговите цветни фотографии има голям том, отпечатан през 1913-а по случай 300-годишнина на дома на Романови. Сред илюстрациите е негова репродукция на цветен акварел, създаден за албума и подарен през 1673 г. на цар Алексей Михайлович като спомен от изкачването на престола на неговия баща Михаил Фьодорович, първият цар от династията Романови.

Червения площад. Обявяване на интронизацията на цар Михаил Романов. Отляво: Василий, Лобное Место, Кремълската стена и Спаската кула. Репродукция на цветна гравюра от 1673 г., публикувана в П. Г. Васенко, Романови боляри и интронизацията на Михаил Фьодорович (Санкт Петербург, 1913 г.).

Акварелът е увековечил тържественото събитие на 21 февруари 1613-а, когато хората се заклеват във вярност на новоизбрания цар Михаил на Червения площад. Архитектурният акцент на акварела е храмът с много куполи “Свети Василий”. Въпреки славата си, сложната постройка продължава да крие загадки. Дори името на комплекса се мени: от общоприетото “Св. Василий” до официалното название – храм на “Свети Василий Блажени”. През XVII в. съборът е наричан и “Ерусалим”.

След като снимах тази съвършена забележителност в продължение на десетилетия, през 2012 г. успях да заснема отново интериора с цифров фотоапарат.

Сложен проект

Василий Блажени, интериор. Северозападно входно стълбище.

“Свети Василий” се намира на високия ляв бряг на река Москва и от него се открива забележителна гледка към голямо пространство, известно от средата на XVII в. като Червения (или “красивия”) площад. Църквата служи като символична връзка между Кремъл, центъра на политическата власт, и посада, гъсто заселената търговска зона в Китай-город.

Историята на “Свети Василий” е също толкова сложна, колкото и неговата форма. Скоро след като цар Иван IV (Грозни) превзема град Казан на 1-2 октомври 1552-а, той заповядва на площада пред Кремъл при Фроловската порта да бъде издигната църква, посветена на Света Троица.

Василий Блажени, интериор. Северозападна входна галерия.

Иван планира да възстанови тази църква в мащаб, който да отразява важността на превземането му на Казан. Тази негова победа не само заличава неприятните спомени от миналото, когато монголците са на власт, но и отваря огромна зона за колонизация и търговия. Въпреки че храмът може да изглежда хаотична агломерация, неговите архитекти, които по общо признание са Иван Барма и Постник Яковлев, създават логичен план с богато многопластово значение.

Очарователен лабиринт

Василий Блажени, интериор. Северен портал, Църквата на Влизането в Ерусалим.

Храмът “Покров Богородичен” (“Св. Василий Блажени”) има централен купол, заобиколен от осем самостоятелни църкви на обща тераса, завършен и изографисан през XVII век. Планът на събора олицетворява тринитарната концепция: всяка ос, диагонал и страна има три купола, а сградата на нивото на терасата е разделена на три части.

В интериора е създава очарователен лабиринт от декорирани портали и ниски проходи, които свързват компактните куполи на отделните църкви. Всяко от тези пространства може да побере само малцина поклонници, а службите в храмовия комплекс често се провеждат на открито на Червения площад, който се намира в съседство.

Да влезеш в “Ерусалим”

(отляво). Василий Блажени, Църквата на Влизането в Ерусалим, северозападен изглед. (отдясно). Василий Блажени, Църквата на Влизането в Ерусалим, интериор.

Изучаването на интериора започва от главната входна галерия, разположена от западната страна с прилежащи стълби (покрити със скатни покриви, които водят до издигната тераса, свързваща църквите). Първоначално отворена, терасата е затворена по време на ремонт на събора през 1680 година. Макар твърде тясна, галерията има празничен вид със сложни декоративни мотиви, рисувани на етапи през XVIII и началото на XIX век.

Западният купол на църквата, разположен в центъра на западната входна галерия, е посветен на Влизането на Христос в Ерусалим (Върбова неделя). Според народните поверия то е свързано както с триумфалното влизане на Иван Грозни в Казан, така и с триумфалното завръщане на армията на Иван в Москва.

Асоциирането на двете събития – влизането на Иван в Казан и влизането на Христос в Ерусалим – датира чак от  1557 г. до установяването на ежегоден ритуал, при който царят, яздейки кон, украсен като магаре, възпроизвежда процесията на Цветница. Първоначално ритуалът се извършва от кремълските храмове, но очевидно към 1559 г. шествието е преориентирано отвъд Кремъл към църквата “Троица”, в процес на застрояване по това време като източен параклис на разширения “Покровски събор”.

Свети Василий, Църква на Влизането в Ерусалим. Иконостас с икона на Влизането на Христос в Ерусалим (отдясно).

Изводът е, че новото светилище представлява свещения град Цион.

Вътрешността на западната църква, която има осмоъгълна форма (също като другите четири “главни” кули), завършва с октаедър, поддържащ купола. Неговите варосани тухлени стени, които не са украсени, са в контраст с иконостаса. Той включва фрагменти от малки църкви, разположени преди около Червения площад. Тук, както и другаде, интериорът е пресечен с железни прътове, които стабилизират конструкциите.

Смесица на изтока и запада

Свети Василий, Покровска църква. Главен (западен) портал.

Когато човек излезе от църквата “Ерусалим”, вижда декорираният главен вход към централната част на целия комплекс. Това е извисяващата се църква, посветена на Покров Богородичен, един от най-почитаните руски църковни празници. Първоначално Покровът се основава на Византийско чудо, а в последствие се превръща в празник на божествената защита и се стига до средновековна Рус. Покров се отбелязва на 1 октомври и съвпадна с датата на началото на окончателния щурм на Казан.

Свети Василий. Интериор на Покровската църквата с иконостас и кула.

До завършването ѝ през 1600 г. камбанарията на Иван Велики, кулата на централната Покровска църква, е най-високата постройка в Москва – около 60 метра.

Свети Василий. Интериор на Покровската църква с изображението на Мария и Младенеца на върха на купола на кулата.

Куполът на Покровската църква до голяма степен е замислен също като осмоъгълния дизайн на Кремълската камбанария на Иван Велики и илюстрира сливането на италианския ренесанс и московския стил в този най-руски паметник. Основата на горния купол е под формата на осмолъчна звезда, която тръгва от нивата на декоративни фронтони (кокошници).

Свети Василий, Покровска църква. Иконостас от XVIII век с икона на Покров (вляво).

В интериора на Покровския купол (висок близо 46 метра от пода) можем да видим декоративен геометричен орнамент, който е разкрит при реставрацията на интериора през 1950-те години. Кулминацията на кулата е едва видимо изображение на Мария и Младенеца Христос под купола.

                                      Свети Василий. Църква Покров, северен портал.

При реставрацията е открит и надпис, който обявява освещаването на църквата на 29 юни 1561 г. в чест на Света Троица и в присъствието на цар Иван IV, царевичите Иван и Фьодор, както и на митрополит Макарий (Околните по-малки църкви са осветени през 1560-а.)

 

Свети Василий, изглед от север. Църквата Св. Киприян и Юстина. (вдясно). Свети Василий, църквата Св. Киприян и Юстина, интериор.

Една от четирите “малки” кули, вътрешността на църквата “Св. Григорий” има варосани тухлени стени, маркирани само с тухлена спирала на свода под купола. Нейният иконостас също включва фрагменти от малки църкви, които преди са били разположени около Червения площад.

Свети Василий, интериор. Северен пасаж на галерията със стенописи от XIX век. Вляво: изображение на св. Никита Столпник.

Изходът от северната кула, който е цветен проход, води към североизточната църква (малка), посветена на трима византийски патриарси – Александър, Йоан и Павел. Тази църква символизира победата на 30 август над татарската конница под предводителството на княз Епанча. Така той премахва голямата заплаха Москва да не може да бъде удържана по време на обсадата на Казан. Големият й иконостас, създаден специално за църквата в началото на XIX век, силно пострадва през съветския период, но сега е реновиран.

Това изследване на тайните на храма Василий Блажени е направено в пет църкви от запад към североизток. В следващата статия ще разгледаме останалите пет в южната и източната страна, включително и неголямата, но водеща църква, посветена на Василий Блажени.