Защо руснаците наричат свещениците „батюшка“

Защо руснаците наричат свещениците „батюшка“

Публикувано от:

Образът на бащата е архетипен образ за всички народи на Земята, затова хората често сравняват както духовните, така и светските лидери с грижовни или строги родители, с бащи. Титлата Папа Римски е най-ярката илюстрация на процеса на отъждествяване на църковния лидер с баща.

От „батюшка“ до „Ваше Светейшество“

Както посочва психологът Виталий Дмитриевич Спасов в статията „По въпроса за наричането на римския епископ Свети Отец“, през първите векове на християнството всички свещенослужители били наричани с гръцката дума πάππας – „папа“, тъй като църквата била една. Едва през 1054 година католиците отпаднали от Ортодоксалната църква. По-късно само архиереите били наричани „папи“, а след разкола на църквите, през XII век титлата се използвала само от двама епископи – Александрийския и Римския. И скоро римският станал не просто „папа“ или „баща“, но и си присвои правото още приживе да се нарича „свети“.

За разлика от него, православните свещеници вярват, че святостта на човека, тоест съдбата на душата му, която се решава от Христос, може да стане очевидна само след смъртта му, и при това не веднага. Обикновено са минавали поне сто години между смъртта и прославянето на светец в Русия. Признаци за святост били почитането от народа и чудесата, произтичащи от мощите на светеца, от гроба му или дори от вещите му.

В руската традиция названието „отец“ се е използвало не само за духовните водачи, но и за светските лидери – князе и царе.

В самата Руска православна църква има много различни обръщения към монасите и свещениците. В зависимост от тяхната позиция те могат да бъдат наречени „Отче“, „Ваше Блаженство“, „Ваше Преподобие“, „Ваше Преосвещенство“, „Ваше Светейшество“. Но в енориите към свещеника, който живеел рамо до рамо със своите енориаши, твърдо се закрепило обръщението „отче“. В отговор свещеникът наричал своите енориаши „братя и сестри“. Разбира се, става дума не за пряко родство, а за родство по вяра. В този случай свещеникът е главата на семейството, баща и пастир, а енориашите – семейство и стадо, нуждаещо се от духовен водач. Руските свещеници се наричат още „батюшки“ – името е по-скоро „вътрешно-семейно“, енорийско – така хората наричат най-често онези свещеници, които познават лично.

Защо „батюшка“, а не „папа“

Защото „батюшка“ е руска дума. Според речника на Макс Фасмер, идва от праславянската дума batę, bat’a. На територията на Велика Русия и Малорусия от древни времена бащата е бил наричан „батюшка, батя“ (от думата batѦ), в Беларус – „батька, бацька“. В древността така са били наричани не само бащите, но и чичовците и братята. По-късно само главата на рода, бащата на семейството, започват да наричат „батя“, „батюшка“. А през Средновековието това обръщение се използвало за ръководителя на общността, населеното място и дори за атамана. Разпространило се и върху свещениците.

В случая със свещенослужителите на Руската православна църква, уважителното обръщение „батюшка“, като че ли, ги включва в кръга на близките духовни роднини, но в същото време подчертава тяхното върховенсто. Всъщност в селската общност дори един млад свещеник е могъл да бъде старши – той имал познания, бил грамотен, можел е да разясни Светото писание и да оцени дадена постъпка или поведение на своите енориаши. С него са се съветвали в трудни ситуации, слушали са го, вярвали са му. Добрият, съвестен свещеник наистина ставал баща на своите духовни чада.

Думата „папа“ напълно липсвала в руския език до 19 век. Тя се разпространила от френския език, който в онези години владеели руските благородници. Не е чудно, че младите дами отначало наричали бащите си на френски маниер „папаʹ“. Има слухове, че поетът Александър Сергеевич Пушкин е имал пръст в разпространението на думата „папаʹ“.

Защо не „тятя“?

Първо, защото думата „тятя“ в Русия е била разпространена само в диалектите, а не навсякъде. И второ, тази дума била твърде семейна, напомняща бебешко говорене. Така малките деца наричали своите по-възрастни роднини. Думата „тятя“ произлиза от протославянската дума tẵta, появата на която предизвиква спорове сред лингвистите. Някои смятат, че е с хетски произход, други – с тюркски. Но най-вероятно тази древна дума е от индоевропейски (арийски) произход, както е смятал и лингвистът Макс Фармър.

Думата „тата“, както и по-интимните „тятя“, „тятенька“ е била разпространена в Русия в Архангелската губерния, близо до Псков, на югозапад и в онези сибирски села, в които се преселвали селяни от Беларус.

Между другото, гръцката дума πάππας все пак останала в руския като унизително название за свещеник – „поп“.

Автор: Майя Новик

Източник: Почему православные называют священников «батюшками»

© Русская Семерка russian7.ru