Защо един французин се влюбва в дълбоката руска провинция?

Защо един французин се влюбва в дълбоката руска провинция?

Публикувано от:
През 2008 г. Жулиен Дюмонтие сменя френска провинция с руска и буквално се влюбва в местните простори. Сега той преподава френски и пише блогове на руски за приключенията си в Русия.

“Bonjour, това е Жулиен от дълбоката провинция на Русия!” – така започва статиите си Жулиен Дюмонтие, учител по френски език от град Саратов на р. Волга. Той идва тук по студентска програма и решава да остане за постоянно. И наскоро започва да води блог на руски за живота на един французин в Русия.

“Саратов е моят втори дом!”

 

Жулиен е роден в малък град в Бургундия, централна Франция, и е учил за филолог. “Нашият университет в Клермон-Феран имаше програми за обмен на студенти с Русия. Предложиха ми избор между Твер и Саратов. Избрах Саратов и не съжалявам”, казва Жулиен. Той харесва стария търговски град с неговите дървени имения и красивата крайбрежна алея на Волга.

За първи път вижда Русия през 2008 г., след това защитава дипломата си във Франция и се връща отново, за да се потопи в руската култура и да пътува из страната. В Саратов той преподава френски език и смята този град за свой втори дом. Дори си прави татуировка на гърдите със знамето на Русия и герба на Саратов.

Може да се досетиш, че е чужденец, само по лекия му акцент.

“Аз самият не обичам да привличам внимание към себе си и се опитвам да не говоря френски, някак си се чувствам неудобно, ако хората ме гледат”, обяснява Жулиен.

Той няма проблеми с руския език: разбира добре разговорната реч и пише грамотно (добре, негова приятелка проверява текстовете за блога му, признава той) и дори неволно ругае на руски, ако забрави някоя дума – “блин”.

Любов към празниците

 

Жулиен обича историята и политиката, освен герба на Саратов има много татуировки с руски и френски исторически личности. Той смята, че народите на Русия и Франция имат много общи неща, в това число и свързани със събитията от началото на XIX век.

Една от статиите му е посветена на любовта към семейните празници, които са популярни и в двете страни. Но в Русия Жулиен за първи път пробва странни мезета като сушена риба и семки. И дори се опитва сам да направи квас от черен хляб.

Неговата родина Бургундия е известна със своите вина и сирена и в началото за Жулиен е необичайно, че културата на пиене на вино в Русия е различна. За разлика от Франция, тук се предпочитат не сухи, а полусладки вина. Отнема му много време, за да намери вино, което да е по вкуса му.

Но неочаквано му харесва медовухата (медовина), стара слабоалкохолна напитка на базата на мед и мая. “Спомням си, че занесох медовуха във Франция. С приятелите ми имаме футболен отбор и предложих на съперниците ми да опитат, казах, че това е местен руски алкохол. А тя удря не в главата, а в краката, и така те почти не се движеха по терена. Тогава спечелихме.”

 

Французинът одобрява руското сирене. “Намерих такова камамбер, че ако ми дадат да го сравня с френското, няма да позная кое какво е.”

“Има такъв известен израз на Шарл дьо Гол: как да управляваме държава с 246 вида сирене? Във Франция наистина има много видове, но в Русия качеството и количеството постепенно се подобряват”, казва Жулиен.

“Ако живееш в Рим, живей като римляните”

“Често чета, че в Русия хората не се усмихват, но това ми е по-разбираемо, отколкото когато усмивките са фалшиви”, казва Жулиен.

Често стереотипите идват от самите руснаци, които гледат други страни и казват, че Русия е за тъжните. “По някаква причина никой не казва, че, да речем, Япония е за тъжни хора, въпреки че и там не се усмихват много.”

Жулиен смята, че през годините той самият се е “русифицирал” тук и има нормално отношение към много неща, които биха били странни във Франция. Например, ако внезапно дойдат гости.

В Русия с влак

“Мечтата ми е да посетя всеки регион на Русия”, казва Жулиен. “Досега успях да посетя Красноярск, Мурманск, Екатеринбург, Тюмен, Владикавказ, Владивосток, Толиати, Налчик, Воронеж, Уляновск, Астрахан, Ижевск, Саранск, Казан, Нижни Новгород, Волгоград, Сочи, Самара, Москва и Санкт Петербург.”

Той споделя, че най-много обича да пътува с влак. Вярно е, че като чужденец първоначално е имал проблеми със закупуването на билети за влак с френския си паспорт (Жулиен няма руско гражданство). “Извинете ме за моя френски, той е трън в задника” (казва самият той).

“Като повечето французи имам три собствени имена, но нямам бащино. И при проверка на билет във влака дори ме карат да плащам глоби, защото не е посочено второто ми име. И се опитвам да обясня, че това не е бащино име, а второто ми име. Сега намерих такова решение, може би ще бъде полезно за някого: когато купувам билет на сайта, пиша всичките си имена в графата “собствено име” и посочвам, че нямам бащино име.”

При неотдавнашното си пътуване Жулиен решава да види града, в който е регистриран неговият сънародник, легендарният актьор Жерар Депардийо. Това е Саранск, който се намира на около 350 км от Саратов. Дори намира къщата на приятеля си, където се регистрира и иска да влезе, но там няма никой, разказва Жулиен. Той обаче не се разстройва и въпреки всичко се наслаждава на пътуването.

“Изненадващо, Красноярск ми хареса най-много досега, просто се влюбих в този град. Всичките ми приятели казват, че просто съм имал късмет, че през тези пет дни времето беше прекрасно и нямаше смог от местните фабрики. При мен валя само един ден, а през останалото време беше слънчево, градът е чист, добре поддържан, приятен, голям и, естествено – обграден си от природа, особено ме впечатлиха Красноярските стълбове.”

“Най-упоритите хора, струва ми се, са в Мурманск. Но това засега е единственият град на север, където съм бил, а бих искал да видя и Архангелск, Соловки, Карелия. Миналата година исках да отида в Норилск. Приятели ми казаха – какво си забравил там? А на мен ми е интересно.”

Жулиен казва, че често чува от самите руснаци, че няма къде да отидат, но вярва, че в страната има всичко: гори, морета и планини, има какво да се види.

Източник:

https://bg.russiabeyond.com/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82/339369-frantsuzin-ruska-provintsiya