Защо Русия и Китай установяват дипломатически отношения чак след война?

Защо Русия и Китай установяват дипломатически отношения чак след война?

Публикувано от:
Отнема почти 400 години, за да се оформи границата между Русия и Китай.

Първите контакти между руснаците и китайците датират от XIII век. Още по време на нашествието им в Рус монголците изпращат руските пленници в Пекин, където се заклеват във вярност на императора на монголската династия Юан.

През XV в. за първи път в Китай идват търговци. През XVI и XVII в. търговията се развива интензивно, освен това руснаците активно усвояват Сибир и Далечния изток. Бихме си казали: “ето ги предпоставките за установяване на официални контакти между Русия и Китай”. Въпреки това двете страни се споразумяват за границите едва през 1689 г. след военен конфликт.

Нерчинският договор от 1689 

През 1640-те години руснаците започват да развиват района на р. Амур. Манджурската династия Цин също претендира за тези ничии земи, въпреки че не ги контролира.

През 1685 и 1686 г. войските на Цин обсаждат руската крепост Албазин на р. Амур, а през 1689 г. – Нерчинск, друга крепост, разположена по на запад на р. Шилка. Дългогодишните гранични сблъсъци приключват с подписването на Нерчинския договор. Документът, съставен на манджурски и латински (но не и на руски – няма преводачи!), за първи път определя отношенията и границите между двете държави.

Същите събития служат като пролог към появата на Руската духовна мисия в Китай. През 1685 г. част от казаците от крепостта Албазин преминават в китайско поданство. За богослужение им е даден будистки храм. Свещеник Максим Леонтиев, който се мести заедно с казаците, го превръща в православен параклис. Дейността на Леонтиев спомага за установяването на руската мисионерска дейност в Китай в началото на XVIII в.

Защо Китай от своя страна не развива дипломатическите отношения?

До средата на XIX в. Русия изпраща осемнадесет посолства от различно ниво в Цинската империя. В края на 1720-те години руският дипломат Сава Рагузински открива в архивите на Пекин сведения, че след сключването на Нерчинския договор около петдесет руски “посланици” са посетили страната (много от тях са действали без знанието на централните власти). А в Русия през XVII-XVIII в. има само четири китайски посолства, като едва две от тях посещават Москва и Санкт Петербург.

Китайските императори просто не са заинтересовани от развитието на дипломатически отношения с Русия. Много гости се настаняват в китайската “приемна”: някои ръководители на мисии не могат да стигнат до императора с месеци и си тръгват без нищо. През XVII в. китайските императори лично приемат само четирима руснаци.

Съветският и руски китаист академик Владимир Мясников отбелязва, че външнополитическата доктрина на Китай се основава на тезата за собственото превъзходство и “варварството” на другите народи. Пекин се стреми да наложи васален статут на всички държави, които влизат в контакт с него.

Цялата китайска дипломация и придворен церемониал се нагаждат спрямо това. Без определени процедури източният владетел не приема гости, общуването с чуждестранен представител на равна нога е по-скоро изключение (или военен трик). Колкото по-нататък, толкова по-строго работи тази система.

Пекин е заинтересован в установяването на господство на първо място в близка Азия. Той разглежда търговските отношения само като средство за постигане на политически цели. За разлика от Русия, за Китай това е нещо третостепенно. В Москва се запознават с особеностите на китайския светоглед през целия  XVII век.

Пропуснат повод

При династия Мин (властвала до 1644 г.) през 1618 г. мисията на томския казак Иван Петлин посещава Пекин. Той не е допуснат до императора, уж защото не е донесъл подаръци от цар Михаил Романов. Затова пък му връчват грамота за руския монарх. В документа на руснаците им се разрешава да посещават страната, да търгуват в пределите ѝ, а също така и се предлага да се установи кореспонденция между дворовете. В Москва изпускат възможността да развият отношения с Пекин: документът остава да лежи непрочетен петдесет и шест години. Има няколко причини за това.

В продължение на половин век в Русия няма преводачи от китайски и манджурски език. Те не искат да допускат до тайни политически въпроси чужденците, които могат да преведат текста на латински или монголски, а от тях на руски. Като цяло практиката да се говори с китайците посредством “трети език” се запазва в Русия до втората половина на XVIII век, когато учениците от Руската духовна мисия започват да се занимават с превод.

От друга страна няма и спешна нужда от превод. Организацията на мисията на Петлин е подтикната от… чужденци. В началото на XVII в. Англия активно се стреми да прокара сухопътен маршрут до Източна Индия и Китай през територията на Руското царство, а заедно с това и да овладее Сибир като потенциален център на външната търговия. В Москва избягват от натискa на британците. Тяхното “проникване” застрашава загубата на печалби от установяването на търговски отношения и появата на западни мисионери, авантюристи и шпиони в руската държава.

Ако британците бяха получили достъп до огромните сибирски територии и се бяха заели с развитието на външната търговия там, това щеше да причини огромни щети на Русия.

Цар Михаил Романов, който идва на власт в Русия през 1613 г., осигурява протекционизъм във външната търговия, за да я защити от западни посегателства. Той също така изпраща експедиции до Сибир и Далечния изток, за да създаде там опорни пунктове – укрепления. От Москва летят заповеди да се започне работа по разузнаване на търговските пътища и развитието на териториите на земята.

Като цяло през 1620-те години грамотата, дадена от минския император, се третира небрежно. По-ценен се оказва документът “Опис” (“Роспись”) на Петлин – описание на пътя към Китай през Монголия и самите държави, р. Об, както и планове на териториите. Този доклад изиграва важна роля в по-нататъшното развитие на Източен Сибир.

По-късно английският посланик Джон Мерик съумява да пренесе копие на “Опис” в Англия. През XVII-XVIII в. той претърпява седем преиздавания в Европа.

Китайските бюрократични церемонии

Манджурската династия Цин (управлявала между 1644-1922 г.) се оказва не толкова дружелюбна към Русия, колкото династия Мин, която заменя. Само през XVIII в. тя единадесет пъти прекъсва едностранно търговски отношения с Русия за период от месеци и години.

През 1656 г. руският посланик Фьодор Байков заедно с посолството си прекарва шест месеца в изолация в Пекин, но така и не стига до императора. Байков отказва унизителния ритуал “коутоу”, при който се извършва нисък поклон с допиране на челото до земята. Според китайския церемониал това би означавало признаване на васалната зависимост на Русия от Китай.

Търговецът Пьотр Ярижкин, който изпреварва Байков с 9 месеца с посещение в Китай, поставя дипломата в затруднено положение. Ярижкин е приет за официален пратеник, а той не разубеждава домакините и по незнание извършва ритуала “коутоу”, като така придава “васален статут” на Русия в очите на китайците. Байков не знае за тази случка. Дори грамотата на цар Алексей Романов не му помага да излезе от ситуацията. Посланикът бил длъжен да я предаде лично на императора, но в крайна сметка я връща у дома.

Писмото на цар Алексей Романов е предадено на китайците чак от пратениците Иван Перфилиев и Сейткул Аблин през 1662 година. За щастие Москва им поставя само куриерска задача. През 1669 г. Аблин, който пристига в Китай като търговец, най-накрая е приет от новия китайски император Сюенйе (Канси). Вярно, не според протокола: в горичка, а не в двореца.

Китайската крачка напред

Междувременно ситуацията в района на р. Амур се нажежава. Преговорите са крайно необходими. За първи път Пекин изпраща своя делегация в гранични, неконтролирани територии. Тя е само отчасти дипломатическа, тъй като е придружена от 15 000-на армия.

Силовият фактор изиграва решаваща роля при подписването на договора в полза на Китай: преговорите се водят по време на обсадата на Нерчинск. Русия губи основния си опорен пункт на р. Амур – крепостта Албазин, и Амурската област до 1858 година.

Нерчинският договор, подписан при неравностойни условия, юридически не е безпогрешен. Въпреки това благодарение на него търговията се развива, а Петър I дори установява държавен монопол върху “китайския пазарлък”. Само държавни и само руски кервани могат да преминават границите.

Нещо повече, Договорът от Нерчинск и по-късно нарастването на руската мощ на световната сцена при Петър Велики утвърждават партньорския, а не васалния статут на Русия в китайската външна политика.

Източник:

https://bg.rbth.com/history/339338-rusiya-kitai-diplomaticheski-otnosheniya