Всяка година в различни страни се публикуват все повече и повече нови преводи на руската класика – романи от XIX и началото на XX век. Малко са издателите, които рискуват да превеждат и публикуват съвременни романи, защото фактът, че Толстой и Достоевски ще се продават много по-добре от неизвестни автори, е почти аксиома.
Николай Гогол „Мъртви души“
Самият Гогол определя жанра на своето произведение като „поема“, но тя е написана в проза. Героят Чичиков, почти като Одисей, обикаля провинциалните помешчици и ги моли да му продадат „мъртви души“, тоест крепостни, които са умрели, но информацията за тях не е актуализирана в годишните ревизионни списъци. Така той иска сам да получи статут на помешчик като притежава … несъществуващи селяни. Тази книга показва всички пороци на руското общество и на човека като цяло. Тя е и лирично отклонение за „Руската тройка“, за това накъде се носи тя и каква е нейната съдба. Много смешната и философска книга влиза в списъка с 10-те препоръчвани руски книги от италианското издание на сп. Esquire. Освен това „Мъртви души“ влиза в списъка със 100-те най-добри книги на всички времена според версията на британския в. The Guardian и нобеловия Норвежки книжен клуб.
Четете краткото съдържание и по-подробно за книгата тук.
Иван Гончаров „Обломов“
„Иван Гончаров“, 1874 /худ. Иван Крамской
Роман, който може да се определи като квинтесенция за руския мързел. Иля Илич Обломов буквално не става от дивана, не ходи никъде, не прави нищо и само се отдава на мечти. Той дори не може да се влюби истински и след като предлага брак на млада и красива жена, в крайна сметка се отказва и тя се омъжва за неговия предприемчив приятел. След издаването на романа се появява такова понятие като „обломовщина“ – това е комбинация от мързел, апатия, липса на воля за живот – много характерно за руската душа (не току така много народни приказки са посветени на герои, които с години лежат на печката. Според версията на японското сп. Kangaeru hito тази книга влиза в топ-100 на чуждестранните романи, които човек трябва да прочете през живота си.
Иван Тургенев „Първа любов“
Иван Тургенев, 1874/худ. Иля Репин/Третяковска глаерия/
Едно от основните произведения на Тургенев е романът „Бащи и деца“ за вечното противопоставяне между поколенията, а заглавието му се е превърнало в нарицателно. Тази книга в Русия се счита за най-важната работа на автора и е включена в задължителната програма във всички училища и образователни институции. В други повести („Рудин“, „Ася“, „Дворянско гнездо“) се създава образът на станалата нарицателна „тургеневска млада дама“ – младо, но независимо момиче, което се оказва по-силно и по-морално от слабите мъже.
А пък на читателите в чужбина по някаква причина им харесва именно повестта на Тургенев „Първа любов“ – за драматичната несподелена любов на млад мъж към момиче, по-голямо от него (което на всичко отгоре вече е предпочело неговия баща!). Японското издателство Shinchosha препоръчва именно тази повест да бъде поставена сред 40 произведения от световната литература – като леко четиво и за хората, които тепърва започват да се запознават със световната и в частност с руската литература.
Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“
Мистичен, загадъчен, вълшебен и смешен – романът „Майстора и Маргарита“ се смята за един от най-обичаните романи на руския читател. В него се разказва увлекателна история за това как самият Дявол внезапно идва в съветска Москва и Маргарита му продава душата си в името на любимия си Майстор. Главите за Майстора и Маргарита се преплитат с главите от романа на Майстора за последните дни от живота на Исус Христос.
Според допитване на германския телевизионен канал ZDF, „Майстора и Маргарита“ влиза в списъка със 100-те най-добри книги на всички времена. В авторитетния рейтинг топ-100 на книгите на XX в. романът на Булгаков включва и френският вестник Le Monde. В подборката на най-добрите книги на XX в. това произведение на Булгаков включва и популярният уебсайт за информация за книги Goodreads. Японският в. „Йомиури“ избира Булгаков именно с тази книга в подборката си на 60-те велики писатели на световната литература.
Четете краткото съдържание и по-подробно за книгата тук.
Лев Толстой „Анна Каренина“
Дори и да не знаете нищо за сюжета на Анна Каренина, със сигурност знаете края – героинята се хвърля под влака. Редицата филмови адаптации (над 40) на този роман от режисьори от всички страни говорят за неговата световна популярност. Тайната на подобно читателско и зрителско признание е проста – тази книга е преди всичко за любовта.
Дължимото отдават на романа и критиците – „Анна Каренина“ е в списъка със 100-те най-добри книги на всички времена на германския телевизионен канал ZDF, Нобеловия норвежки книжен клуб, британския вестник The Guardian, а също и на рейтинга топ-200 на книгите на ВВС.
Четете краткото съдържание по-подробно за книгата тук.
Лев Толстой „Война и мир“
Четиритомната епопея, която плаши с размерите си, разказва историята на няколко семейства на фона на големи исторически събития – войната между Руската империя и Наполеонова Франция.
„Война и мир“ е първият руски роман, оглавил рейтинга на 100-те най-добри книги (на Newsweek), освен това влиза и в топ-100 на германския телевизионен канал ZDF и британския в. The Guardian, Нобеловия норвежки книжен клуб и пак в топ-200 на книгите на ВВС.
Четете краткото съдържание и по-подробно за книгата тук.
Фьодор Достоевски „Престъпление и наказание“
Достоевски създава минимум пет велики романа и става рекордьор на Нобеловия норвежки книжен клуб, който включва цели четири негови книги в своята серия 100-те най-добри книги на всички времена: „Престъпление и наказание“, „Идиот“, „Бесове“, „Братя Карамазови“.
В Русия всеки ученик започва запознанството си с Достоевски именно от емблематичното му произведение „Престъпление и наказание“. Това е история за студент, който решава да провери на какво е способен и убива старица лихварка. Романът е включен в списъка на 100-те най-добри книги на всички времена на германския канал ZDF, британския в. The Guardian, в топ-200 включва книгата и ВВС.
Четете краткото съдържание и по-подробно за книгата тук.
Фьодор Достоевски „Братя Карамазови“
В основата на романа е залегнала интригуваща детективска история: един от синовете убива баща си… Всъщност обаче това е роман за любовта, за смисъла на живота и за Бог.
„Карамазови“ са включени във всички рейтинги както и „Престъпление и наказание“, а освен това заемат 30-о място в списъка на 100-те най-продавани художествени книги на японския Amazon. В списъка си на 100 чуждестранни романа, които трябва да прочетете в живота си, японското списание Kangaeru hito посочва „Карамазови“ и още четири произведения на Достоевски (включително и „Записки от мъртвия дом“ и романа „Бесове“).
Четете краткото съдържание и по-подробно за книгата тук.
Владимир Набоков „Лолита“
Въпреки невероятно чувствителната (дори деликатна) сюжетна основа на романа, скандалната книга на Набоков за педофила Хумберт, който е увлечен от доведената му дъщеря-нимфета, неизменно попада в почти всички рейтинги на най-добрите книги на всички времена. Романът е написан на английски, но 10 години по-късно е преведен на руски лично от автора.
Американският в. New York Times поставя „Лолита“ на 4-о място в списъка на 100-те най-добри романа, а освен това включва книгата в писъка от 25-те най-добри книги за последните 125 години (и предлага на читателите да гласува за една най-добра). „Лолита“ попада и в списъка на 100-те най-добри книги на френския в. Le Monde (между другото романът е публикуван за първи път през 1955 г. именно във Франция) и в 100-те най-добри книги на всички времена според версията на сп. Time.
Японският вестник „Йомиури“ също включва Набоков с неговата „Лолита“ в селекцията на 60-те велики писатели на световната литература, а японското списание Kangaeru hito предлага творбата да влезе в списъка на 100-те чуждестранни книги, които човек трябва да прочете през живота си.
Александър Солженицин „Архипелаг ГУЛАГ“
Повестта на Солженицин „Един ден от живота на Иван Денисович“, публикувана през 1962-а, става първото съветско публикувано произведение за ГУЛАГ. Тя предизвиква фурор не само в съветското общество, но и в целия свят. А мащабното художествено изследване за съветската лагерна система (от 1918 до 1956 г.), което Солженицин пише в продължение на 10 години, е забранено в СССР дълго време. След като се появява за първи път във Франция през 1973-а, книгата достига до съветския читател едва през 1990 година. Самото словосъчетание „Архипелаг ГУЛАГ“ става нарицателно.
Във Франция тази книга е класирана на 15-о място в списъка на 100-те книги на века според версията на в. Le Monde. (Между другото, романът на Солженицин „Раково отделение“ е в топ 100 на любимите книги на французите).
Източник:
https://bg.russiabeyond.com/culture/338579-populyarni-ruski-knigi