Десетте главни руски пиеси

Драматургията е един от най-старите и популярни видове литература в Русия. Много големи писатели са опитвали силите си в тази област. Някой с очакванията за театрална постановка, а някой в ​​името на чистото изкуство.
  1. Денис Фонвизин. „Недорасъл“ (1783)

През XVIII в. „недорасли“ наричат младите благородници, които не са получили никакво образование (дори и домашно). Те не са приемани на служба и за тях е изключително проблематично да се оженят. Такъв млад мъж на име Митрофан живее в семейство Простакови. Той е глупав, разглезен и неблагодарен. Баща му е слаб човек, който се опитва да угоди във всичко на властната си и зла съпруга. Тя много обича сина си, защитава го от всичко и в същото време иска той изгодно да се ожени за девойката София с добра зестра. Тя обаче се оказва честно и възпитано момиче и не бърза да се задомява. Тогава майката решава да отвлече булката за нейния „недорасъл“…

Руската литература от XVIII в. е пълна с измислени трагедии, написани в изключително официозен стил, както и със сантиментални драми. Фонвизин е един от първите, които създават наистина забавна комедия и дори на практически разговорен език. При това, според стила на класицизма от XVIII век, пиесата е твърде праволинейна: има поука, ясно очертани роли за отрицателните и положителните герои.

Екатерина II съзира в нея сатира на дворянството и социалната структура и забранява тя да бъде отпечатана. Затова пък писатели-потомци се възхищават на комедията. Днес тя е включена в училищната програма, а много руски деца, които не искат да учат, шеговито биват наричани ​​“недорасляци“.

  1. Александър Грибоедов. „От ума си тегли“ (1824)

Действието на пиесата се развива в Москва, 10 години след края на Отечествената война от 1812 г. с Наполеонова Франция. Младият мъж с прогресивни възгледи Александър Чацки се прибира от чужбина. Той отива да посети любимата си девойка София и възнамерява да поиска ръката на момичето от баща ѝ. Оказва се обаче, че София вече е влюбена в друг – не особено приятен човек, който се опитва да угоди на всички. Прогресивният Чацки влиза в спор с приятелите на бащата на момичето, представители на старото закостеняло поколение. Той се чувства чужд, кара се с всички…

Тази комедия в стихове с превръща в революция в руската драма – написана на прост език, разрушава каноните на класицизма на XVIII век и става първата реалистична пиеса. И досега „От ума си тегли“ се поставя в много театри в страната.

  1. Александър Пушкин. „Борис Годунов“ (1825)

Една от най-мистериозните страници в руската история е така нареченото Смутно време в началото на XVII век. Династията Рюриковичи е прекъсната от сина на Иван Грозни, цар Фьодор Йоаннович. Борис Годунов се възкачва на престола. Русия е нападната от поляците, които подкрепят самозванеца Лъжедмитрий…

Пушкин фантазира как точно младият Лъжедитрий е замислил своя коварен план. И тъкмо заради леката ръка на най-големия руски поет повечето хора вярват, че именно Борис Годунов е поръчал убийството на царевич Димитрий, най-малкият син на Иван Грозни и единственият потенциален наследник и приемник на династията Рюриковичи. Историците обаче не са на едно мнение по въпроса.

Въз основа на тази историческа трагедия Модест Мусоргски написва своята легендарна опера. Произведението е поставяно многократно на сцените на театри по света, а освен това е екранизирано.

  1. Николай Гогол. „Ревизор“ (1835)

В едно градче крадливи представители на властта очакват пристигането на важен чиновник от столицата, който да направи ревизия и то инкогнито. Само че случайно те приемат за важната персона един дребен служител, който се озовава в градчето и губи всичко на карти. Авантюристът обаче не бърза да разубеди кмета и подчинените му, че са направили грешка – напротив, решава да се възползва от услугите им, приема подкупи и дори се кани да се ожени за дъщерята на кмета…

„Ревизор“ е може би най-значителната руска комедия, която осмива корупцията, подлизурството и потребителското отношение на властите към обикновените хора. Тя е толкова актуална (и забавна), че и досега се поставя в повечето руски театри.

  1. Александър Островски. „Буря“ (1859)

Главната героиня Катерина живее в градче на Волга в изключително патриархално семейство на търговец. Съпругът ѝ е студен към нея и тя е принудена да се подчинява на деспотичната си свекърва. В крайна сметка Катерина се влюбва в друг човек и изневерява на съпруга си, но е неспособна да се справи с това нравствено падение, хвърля се във Волга и умира.

„Буря“ е една от първите творби, които повдигат проблема за угнетеното положение на жените. Пиесата предизвиква силна реакция на обществото и критиката. Публицистът Николай Добролюбов написва известната статия за пиесата „Лъч светлина в тъмното царство“, чието заглавие става фразеологизъм. Той смята Катерина за жертва на стария закоравял свят на търговците и се възхищава на смелостта ѝ да му се противопостави. Дори самоубийството ѝ той възприема като героичен и единствено възможен изход от това „тъмно царство“.

Пиесата е поставена в московския „Мали театър“ и има голям успех. До ден днешен тя се смята за еталон на руската драматургия, а героите ѝ са станали нарицателни имена.

  1. Антон Чехов. „Чайка“ (1896)

Драматургът-любител Константин Треплев поставя пиеса, която е написал в имението на чичо си. За главната роля той кани дъщерята на съседа Нина, в която е влюбен. На премиерата на любителския спектакъл се събират приятели и съседи, които хвалят изпълнението на Нина, но критикуват самата пиеса като излишно декадентска. Това силно разстройва автора, а освен това Нина се влюбва в един от своите почитатели и Треплев дори се опитва да сложи край на живота си.

В „Чайка“ Чехов обръща внимание на упадъка на руското дворянство. Той ще развива тази тема и в други свои пиеси. Според него тези хора вече не са в състояние да работят, могат само да живеят в собствените си фантазии и като правило без пари. Те се увличат по изкуство, опитват се да играят, пишат и съчиняват, но не могат да признаят, че в действителност нямат талант. Бъркат живота и изкуството, търсят слава, пренебрегвайки човешките отношения.

„Чайка“ е поставена в Московския художествен театър от Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко през 1898 г. и има голям успех.

  1. Антон Чехов. „Три сестри“ (1901)

Три сестри и брат им живеят в провинциален град. Баща им е починал преди година и сега те мислят какво да правят по-нататък в живота си. Най-голямата Олга работи като учителка, средната Маша е нещастна в брака си, а по-малката сестра не може да си намери нито мъж, нито занятие, което да ѝ е по душа. Тези интелигентни сестри живеят доста празен и безполезен живот, само мечтаят и правят планове, на които не им е съдено да се сбъднат. В същото време те не разбират брат си, който се жени за обикновена жена и изоставя науката.

Пиесата практически няма сюжет, а самият Чехов пише за нея: „много приказки, малко действие“. Въпреки цялата меланхолия и бездействието на героите, което е очевидно за зрителя, „Три сестри“ все още се поставя в много театри и неизменно пълни залите.

  1. Антон Чехов. „Вишнева градина“ (1904)

Дворянката Любов Раневская пропилява цялото си състояние във Франция. Остава ѝ само имението с красива черешова градина. Предстои обаче имението да бъде продадено на търг за дългове. Ермолай Лопахин, внукът на крепостни селяни, които са служили на семейството на Раневская, сега е богат търговец и предлага да раздели земята и да даде под аренда малки участъци, за да се спечелят пари и да се изплатят дълговете. Само че Раневская не иска да изсече безценната градина и пренебрегва идеята му, предпочита да продължи да води празен живот, да не прави нищо и само да се оплаква от положението си. Един ден Лопахин заявава, че е купил нейното имение и черешова градина на търг. Той е невероятно щастлив, че е завладял земята, на която дядо му е бил роб. Пиесата завършва със звуците на брадви, които секат черешовите дървета.

Премиерата на „Вишнева градина“ е в МХАТ, а легендарният режисьор Константин Станиславски казва за смисъла на пиесата следното: „Вишневата градина“ не носи приходи, тя пази в себе си и в своята цъфтяща белота поезията от някогашния аристократичен живот. Такава градина расте и цъфти за каприз, за ​​очите на разглезени естети. Жалко е да се разруши, но е необходимо, тъй като процесът на икономическо развитие на страната го изисква“.

  1. Максим Горки. „На дъното“ (1902)

Мрачна драма за живота на най-ниските слоеве на населението – действието се развива в квартира за бедни. Всеки герой си излива душата и оказва се всеки има много различна и много трудна съдба.

След като прочита тази пиеса, Толстой удивено казва на Горки: „Защо пишете това?“ Той не може да си представи, че публиката ще се интересува от пиеса за приют за бездомни, която показва проститутки и алкохолици, без да се пестят подробности. Само че правдивата драма жъне голям успех на сцената на Московския художествен театър и веднага е поставена в Германия.

  1. Михаил Булгаков. „Дните на Турбини“ (1925)

Киев по време на Гражданската война в края на 1918 г. – началото на 1919-а. В града за кой ли вече път се сменя властта, а дворянското интелигентно семейство Турбини се опитва да запази обичайния си живот, докато светът се срива и наоколо цари пълен хаос. Те приемат бели офицери в дома си, а и самият Турбин участва в Гражданската война на страната на белите.

Булгаков написва тази пиеса по поръчка на Московския художествен театър по романа си „Бялата гвардия“. В много отношения сюжетът е автобиографичен, Булгаков наистина е живял в Киев по време на Гражданската война и е наблюдавал нейните перипетии, оставайки монархист до края на живота си. Той не приема революцията, но не напуска страната. Много негови произведения, наситени с враждебност към новата реалност и съветския режим, са били забранени за публикуване.

Източник:

ttps://bg.russiabeyond.com/culture/339122-10-ruski-piesi

 

 

error: Съдържанието ни е авторско!