Бъдещият генерал Федор Федорович Радецки е роден през 1820г. в семейството на полковник в оставка от руската армия. През 1839 г. завършва Главното инженерно училище, след което преминава курс по военни инженерни науки в класовете за офицери. Сред съучениците на Радецки е и известният бъдещ писател Фьодор Достоевски. Друг писател, Дмитрий Григорович, който е завършил същото училище, си спомня, че Радецки се е застъпвал за новодошлите, когато са били тероризирани в училището.
От 1842 г. Радецки служи на Кавказ. Младият военен инженер изследва района, издига мостове и укрепления, изсича гори, които служели за убежище на горците и участва в битките.
Един от колегите на Радецки говори за него по следния начин: „Несъмнено голям военен талант по рождение; той придобива голям боен опит на Кавказ, там преминава през добра школа и представляваше за нас образец на военачалник, който трябва да бъде изучаван, на когото трябва да се стремим да подражаваме и чиито методи трябва да бъдат усвоявани...“
Руско-турската война
На 1 ноември 1876 г. генерал-лейтенант Радецки е назначен за командващ VIII корпус, който трябва да вземе участие във войната срещу Турция. На него е заповядано да организира отбраната на старопланинските проходи и да не позволи на корпуса на Сюлейман паша да премине в Северна България. Ръководеният от него Балкански отряд е трябвало да поддържа отбранителна линия с дължина 120 км. В навечерието на сраженията за Шипка резервът на Балканския отряд е насочен към района на гр. Елена. Известѐн, че Сюлейман паша съсредоточава силите си срещу шипченските позиции, ген. Радецки заповядва на изтощената от похода войска веднага да се отправи към Шипченския проход.
За героичната отбрана на Шипченския проход ген. Радецки е награден с орден Св. Георги – II степен.
Шипка – това е заключена врата: през месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, за да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, за да разкъса руската армия на две части и да ѝ нанесе решително поражение. Следните 4 месеца Шипка прикова 40 000 турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и с това улесни успеха на другите два наши фронта. Накрая тази същата Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата армия към Цариград.
Генерал Ф.Ф. Радецки
„Шипченски проход, 24 август. Шепата хора, останали на върха, които от разсъмване се бият срещу десеторно по-големи сили, започват към 5 часа следобед да се оттеглят на малки групи, прибирайки последните ранени. Офицерите в този отряд са почти всички ранени или убити. . .Подкрепления не идват отникъде и един бог знае кога ще пристигне Радецки…
Вече е 6 часът вечерта. В този момент боят малко позаглъхва, но русите не могат да се възползват от това, тъй като всичките им резерви са хвърлени в боя. Изгорени от слънцето, гладни, жадни, частите са обезсилени. От три дни не е била приготвяна храна, а водата изобщо липсва в руските позиции. Някои нещастни войници са се проснали задъхани върху голите скали, без да се интересуват от дъжда от куршуми, които се сипят върху тях. Ехото донася от всички страни триумфалния вик на турците. . .
Двамата генерали Столетов и Дерожински са на върха. С далекогледа те оглеждат с безпокойство пътя, който води към долината на Янтра, покрит с храсталаци и тъмни скали. Изведнъж Столетов, обхванат от силно вълнение, извиква и хваща ръката на своя боен другар, насочвайки я към дъното на дефилето. Те виждат да се появява дълга черна колона, извиваща се по дължината на пътя. . .“
Dick de Lonlay, Lármee russe en champagne, Paris, 1888, c. 87 – 90.
4-та стрелкова бригада, ръководена лично от Радецки, бързала да помогне. Виждайки умората на хората, които в 40° жега трудно можели да движат краката си, Радецки наредил стрелците да бъдат поставени по 2-3 души на казашките коне.
„…Решавам да отида в Габрово, за да науча новини за армията в Балкана и да стигна до Шипченския проход, където са станали омировски сражения. Офицерите, които срещам ми разказват, че на Шипченския проход се бият ожесточено и че армията на Сюлейман паша почти цялата е разбита от нашата храбра армия…
Генерал Радецки се е настанил в нещо като землянка, заобиколена от клони. Той ме удостои с честта да ме приеме и ми каза: „Разказвайте главно за храбрите ми полкове и за доблестнното българско опълчение, които след като не са имали повече боеприпаси, са отблъснали с камъни атаката на турците”.
А. Mlochowski de Belina, De Paris a Plewna, Paris, s.a., c. 217 – 222
Радецки участва и в битката при Шейново, където ръководи централната руска колона при разгрома на Централната турска армия на Вейсел паша. Той е и един от героите на невероятното преминаване при извънредно тежки зимни условия на Балкана, водено от генерал Гурко.
След сключването на Санстефанския мирен договор войските на 8-ми корпус остават на местата си до 30 август, когато са качени на кораби и превозени до Одеса.
При завръщането си в Русия Радецки е посрещнат навсякъде и почитан като народен герой.
На 16 април 1878 г. Достоевски пише на Радецки: «Скъпи ни на всички руснаци, генерал и незабравим стар другар Фьодор Фьодорович, може би не ме помните като стар другар в Главното инженерно училище… Когато миналата година започнаха вашите подвизи, накрая провъзгласили името Ви из цяла Русия, ние тук, Вашите бивши другари (другите, като мен, които отдавна са напуснали военната служба), – следяхме Вашите дела, като нещо скъпо за нас, засягащо ни не само като руснаци, но и лично. — Веднъж, срещайки се тази зима с уважаемия Александър Иванович [Савелиев – възпитател в Главното инженерно училище. – С. Б.] и говорейки за войната, ние с възторг си спомнихме за Вас и Вашите победи. Александър Иванович, като чу от мен, че искам да ви пиша, започна горещо да настоява да не се отказвам от намерението си. И се оказва, че и Вие, скъпи на всички ни руски човек, също ни помните. Благодарим Ви много за това. Тук ние треперим от страх как ще свърши войната – треперим пред нашия «европеизъм». Единствената ни надежда е Императорът и такива като Вас.
Бог да Ви даде всичко най-добро и успех. От своя страна Ви изпращам горещ руски поздрав и дълбок поклон. Сега у нас е светъл празник: Христос Воскресе! И да възкръсне за живот отруденото и обременено велико Славянско племе с усилията на такива като Вас, изпълнители на всеобщото и велико руско дело.
И в същото време нека нашият руски «европеизъм» влезе в новия, светъл и православен път на Христос. И няма съмнение, че най-добрата част от Русия сега е с Вас, там, отвъд Балканите. Връщайки се у дома със слава, тя ще донесе нова светлина от Изтока. Толкова много сега вярват и очакват тук.
Приемете, многоуважаеми Федор Фьодорович, този поздрав и моя дълбок поклон като сърдечен и искрен израз на чувства от стария другар и от Вашия руски, благодарен, най-смирен слуга Фьодор Достоевски».
В отговор, на 4 май 1878 г. Радецки пише на Достоевски: «… приятно е да се мисли, че от много наши другари, които са се пръснали по белия свят, не малко излязоха хора, полезни във всички възможни поприща и ние с Вас можем един на друг откровено да си кажем, че принадлежим към тях».
На 19 октомври 1878 г. в Петербург се е състояло честване на Радецки от възпитаници на Главното инженерно училище и Николаевската академия. В ресторанта Борел се събрали 150 души, сред които Достоевски, Д.В. Григорович, който се е учил с Радецки в един клас, К.А. Трутовски, И.М. Сеченов (Иван Михайлович Сеченов е известен руски физиолог. В своя класически труд „Рефлекси на главния мозък“ обосновава рефлекторната природа на съзнателната и несъзнателната дейност и доказва, че в основата на всички психически явления лежат физиологическите процеси), П.Н. Яблочков (Павел Николаевич Яблочков е руски електроинженер, военен инженер, изобретател и предприемач. Известен с разработването на дъгова лампа, която влиза в историята под името «свещта на Яблочков»). В приветствената реч, в чест на Радецки, Достоевски казал: «Скъпи Фьодор Фьодорович! Ние Ви честваме като знаменит генерал, като рядък човек, като твърд и доблестен руски войник, олицетворение на най-добрите му черти. Позволете ми да вдигна тост за здравето на руския войник».
Кореспондент на «Голос» писал, че в отговор на речта на Достоевски, произнесена в края на вечерта, с «тих глас» «Радецки обхванал с орлов поглед всички присъстващи и твърдо, не без тържественост произнесъл: «Да, господа! Да пием за здравето на нашия славен руски войник!» Силно «ура» се изтръгнало от всички».
Генерал Радецки е избран за почетен гражданин на градовете Полтава и Санкт Петербург, подарена му е богато украсена сабя. Заслугите на Радецки са признати и от чуждестранни влдетели, които го удостояват със свои ордени.
През 1882 г. Радецки командва Харковския военен окръг, а през 1888 г. Киевския окръг. Здравето на 68-годишния генерал обаче вече било сериозно влошено по това време. Падането от кон и уволнението от поста командир на окръга окончателно подкопават силата на Радецки. На 14(26) януари 1890 г. генералът умира в Одеса.
В град Габрово една от централните улици е наименувана „Радецки“. Поставен е негов бронзов бюст.
Източници:
https://fedordostoevsky.ru/around/Radetsky_F_F/
http://bgdiaspora.h3b.ru/16099
https://w.histrf.ru/articles/article/show/radietskii_fiodor_fiodorovich