Герои и дейци на Руско-турската война – генерал Едуард Тотлебен

Герои и дейци на Руско-турската война – генерал Едуард Тотлебен

Публикувано от:

На 29 септември 1877 г. на руския генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен е поверено ръководството по обсадата на Плевен и този избор в значителна степен предопределя благополучния изход за войната.

Тотлебен благороднейшая душа, я в этом был уверен всегда. Это рыцарская душа, возвышенна и великодушная. . .” – Ф. М. Достоевский

Едуард Тотлебен произхожда от семейство на дребен немски аристократ в Латвия. Учи в Санкт-петербургското военно-инженерно училище (1835-1838). Постъпва в армията през 1840 г. Участва в Кавказката война (1847-1848). През 1851г. е назначен за началник на инженерните части на Гвардейския и Гренадирския корпус. По време на Кримската война служи в Дунавската армия, където е помощник на генерал-адютант Карл Шилдер. Изработва плановете за атака на крепостта Калафат. Възглавява обсадата на крепостта Силистра след раняването на генерал-адютант Шилдер. Ръководи отбраната на Севастопол, където строи отбранителните фортификациони съоръжения и спасява хиляди войници и цивилни.

На 5 август 1909 г. на бившия 4-ти бастион е издигнатаметник на E.И Тотлебен, проектиран от художника А. Билдерлинг и скулптура от И. Шрьодер.

Паметник Е.И. Тотлебен, издигнат на историческия булевард на Севастопол

Генерал тотлебен изучава военното инженерство във Франция, Белгия, Холандия и Германия 1856-1858. След завръщането си в Русия е назначен за директор на Инженерния департамент на Военното министерство, 1859. Генерал-лейтенант от 1860г. Заместник генерален инспектор по инженерната част, 1863-1872. Генерал от инженерните войски (1871). Разработва системата на отбранителните съоръжения в западните части на Русия. Главен разпоредител на отбраната на Черноморското крайбрежие, 1876. Генерал Тотлебен е специално командирован в Дунавската армия от Русия и фактически поема командването на Западния отряд. Той изработва план, който става ръководство за провеждането на пълна блокада на армията на Осман паша в Плевен и противодействие на системата от редути. Още в края на октомври са предприети енергични действия за прекъсване снабдителната османска линия при с. Горни Дъбник и с. Телиш в посока към Орхание . По това време турската армия разполага със запаси от жито, като меле брашното в малки воденички по околните рекички и потоци. Ген. Тотлебен разпорежда водите им да бъдат преградени чрез поредица от язове, които в определен момент са верижно разрушени и образувалата се вълна помита воденичките.

Тотлебенов вал на р. Тученица

 

Паметник на генерал Тотлебен при вала на река Тученица в парк „Кайлъка“ в Плевен

Генерал Тотлебен изключително много цени руския войник. След падането на Плевен той пише: „Най-после се свърши плевенският въпрос, щастлив съм, че при желания успех, запазих за Императора и Русия войската… За всичко, което е било извършено трябва да се благодари на руския войник. Той никога не се оплаква,той понася всичко до изтощение.”

„Аз нямам никакви честолюбиви и себелюбиви планове, искам само да изпълня дълга си. Искам да бъда полезен на Императора, на държавата и на войската.”

След превземането на Плевен, генерал Тотлебен е назначен за началник на Русчушкия Източен отряд, а от април 1878 г. до юни 1879 г. – на действащата армия на Балканите до сключването на Берлинския мирен договор и евакуацията на руските войски.

След Берлинския конгрес  Тотлебен ясно и кратко формулира разочарованието си: „Политиката няма сърце.”

Генерал Тотлебен е награждаван с най-висшите руски ордени: Орден „Свети Георги“ II ст. и Орден „Свети Андрей Первозваний“. През 1879 г. по случай 25 г. от бомбардировката на Севастопол през Кримската война получава титлата граф и е назначен за член на Държавния съвет. Временен генерал-губернатор на Одеса и командващ войските на Одеския военния окръг (1879). Бил е почетен член на Академията на науките, на Инженерната Артилерийска Академия, на Генералния щаб, на Университета в Санкт Петербург, на Норвежката академия на военните науки и на Лондонското дружество на гражданските инженери

Приносите му в областта на фортификацията, оценени като нова епоха във военното дело, се използват и днес.

През 1882 г. Едуард Иванович Тотлебен заминава на лечение в Германия, където умира през 1884 г. след тежки страдания. Погребан е в имението си Кайданах (Ковелска губерния). За 30-годишнината от първата бомбардировка на Севастопол, на 5 октомври 1884 г., по заповед на Император Александър III прахът му е пренесен в града и е погребан на Братското гробище при падналите защитници на Севастопол по време на Кримската война.

На гроба на генерал Е.И. Тотлебен е издигнат паметник, работа  на архитекта Карбоние. Барелефът е с военна инженерна хералдика, има текстове и изображения на укрепленията на Севастопол и Плевен.

Откриването на паметника се е състояло на 19 юни 1890 г., на шестата годишнина от смъртта на генерала. На него са присъствали вдовицата Викторина Леонтиевна и дъщерите на Тотлебен.

Участието на Е.И. Тотлебен в Руско-турската война е отразено в Плевенската панорама. В чест на Едуард Иванович са наименувани булевард в София и село Тотлебен в България.

Паметник на Едуард Тотлебен в град Плевен

 

Източници:

http://www.sevmonument.ru/readarticle.php?article_id=113

https://bratushka.ru/general-totleben/

http://odessa-memory.info/index.php?id=476

На 29 септември ген.Тотлебен поема обсадата на Плевен