ВЕЧНА ПАМЕТ! /РУСКИ ПАМЕТНИЦИ – СТАРА ЗАГОРА/

ВЕЧНА ПАМЕТ! /РУСКИ ПАМЕТНИЦИ – СТАРА ЗАГОРА/

Публикувано от:

Паметник на Победата в битката при Джуранли (Калитиново) и Ески Загра (Стара Загора) е първият паметник, издигнат в област Стара Загора в 1881 г.

През юли 1877 г. Стара Загора е превзета от армията на Сюлейман-паша след множество тежки сражения, в които участва и българското опълчение. По време на Руско-турската освободителна война край с. Джуранли се водят героични сражения. Историческите данни сочат, че на 17 и 18 юли 1877 г. на мястото на паметника се е състояло решително сражение между отряда на княз Романовски и многобройната турска кавалерия, която е стояла в село Джуранли (сега Калитиново). Според полковник Ф. М. Прерадович, командир на 1-ва бригада на Българското опълчение, щабът на княз Николай Максимилианович Романовски се е намирал на могилата, където 4 години по-късно е построен паметник.

Паметникът е построен върху могила по проект на архитект Вокар и представлява каменна четириъгълна пресечена пирамида, завършваща с кръст. През 2017 г. красивият паметник е реставриран от реставратора Никола Стоянов и неговия екип. Възстановени са гербът на Руската Империя, каменната сфера и православният мраморен кръст на върха на 13-метровия монумент. Целият паметник е хидрофобизиран със специално вещество, което не позволява на влагата да проникне в камъка. Възстановени са надписите от южната и северната страна и вътрешната рамка на кръста, изработен от позлатен бронз.

Възпроизвеждайки хронологията на събитията, битката при Стара Загора, едно от най-важните сражения по време на Руско-турската война от 1877-1878 г., се провежда на 19 юли 1877 г. От Търново предният отряд на руската армия под командването на генерал Гурко преминава Балкана и заема град Казанлък. На 10 юли в Казанлък пристигат представители на жителите на Стара Загора и искат от руското командване да освободи и техния град. Същия ден градът е зает от Казанския драгунски полк, стотина донски казаци и взвод от 16-а кавалерийска артилерийска батарея. По-късно числеността на отряда, командван от княз Николай Максимилианович Романовски, е увеличена, добавени са и 12 оръдия.

Междувременно командващият турската армия Сюлейман паша успява да събере за противодействие на настъплението отряд от около 35 хил. войници, включващ – дивизията на Реуфа-паша (8 хил. души) – в Нова Загора, бригадата на Халуси-паша (7 батальона, артилерийска батарея и 150 черкези) – в Чирпан, и войски под командването на самия Сюлейман-паша (41 батальона, 2 ескадрона, 200 черкези, 5 батареи, общо 20 хил. души) – на железопътните гари Сейменли и Карабунар. Нападението е насрочено за 19 юли.

По това време генерал Гурко решава да атакува Нова Загора на 18 юли и нарежда на княз Романовски да се изнесе от Стара Загора за тази цел. След като напуска града на 17 юли, отрядът на Романовски на път за Карабунар среща врага, който настъпва с превъзхождащи сили. Имало и съобщение за настъпване на турците към Стара Загора от изток. Това принуждава княза да се върне в града, тъй като врагът заплашва да отреже единствения път за отстъпление на отряда му. Пред турците, които настъпвали откъм Карабунар, била оставена малка преграда, начело с княз Евгений Максимилианович, брат на княз Романовски.

Около обяд на 18 юли турците, които се намирали пред отряда на Евгений Максимилианович, преминали в настъпление. Страхувайки се от флангова атака, руската преграда се оттеглила към Стара Загора. Там се намирали 1-ва, 2-ра, 3-та и 5-та дружина от българското опълчение, 8-ми драгунски Астрахански полк, 9-ти драгунски Казански полк, 9-ти хусарски Киевски полк, 2 сотни от 26-ти полк на Донската армия, 16-та кавалерийска батарея и взвод от 2-ра планинска и 10-та Донска батарея. Турците спряли при село Джуранли. Кавалерийските отряди извършили разузнаване и установили, че към града от юг се придвижват най-малко 10 батальона, 10 ескадрона и 2 артилерийски батареи. По този начин турците заели позиции на юг при село Арабаджикьой и на изток при Джуранли. Руските войски трябвало да се сражават на два фронта. Въпреки това турците не предприели нищо до следващата сутрин.

На 19 юли около 8 ч. сутринта се чуват изстрели откъм Нова Загора. Киевският хусарски полк с 2 оръдия е изпратен да се свърже с намиращия се там отряд на генерал Гурко. Скоро турците започнали да настъпват в плътна стрелкова верига, обкръжавайки града в дъга, с линия от ротни колони отзад, батальонни колони във 2-ра линия и с батареи в интервалите.

Турската атака започнала в 7 ч. сутринта на 19 юли. В нея участват колоните на Шукри-паша, Весел-паша, Ариф-паша и Салих-паша. Срещу тях се изправят два отряда българско опълчение (2-ри на десния фланг и 5-ти на левия), двеста казаци (в центъра на позицията) и 4 оръдия. Турското числено превъзходство в жива сила било 4:1. В разгара на битката пристигат подкрепления – 1-ва и 5-та дружина. Полковник Деперадович поел командването на левия фланг, а полковник Михаил Толстой – на десния. Битката вече започнала да се разгаря, когато в Стара Загора пристигнал генерал-майор Раух, помощник-началник на Предния отряд, с няколко казаци и пое командването на отряда. Тъй като Гурко имал голяма нужда от кавалерия, към Джуранли бяха изпратени Астраханският драгунски и Киевският хусарски полк с 16-а кавалерийска батарея.

Междувременно битката станала все по-ожесточена. На левия фланг турците се приближили до позициите на българското опълчение на 300 крачки. По време на сражението опълченците няколко пъти преминават в контраатаки, влизайки в ръкопашен бой с врага. По време на сражението българските опълченци проявили изключителна храброст и масов героизъм. По време на това сражение е убит командирът на 3-та дружина на българското опълчение подполковник Калитин.

Сюлейман-паша е принуден да вкара в действие почти половината от всички налични сили. Заобиколени от две страни, руснаците и българите се оттеглят в града, където продължават да удържат турското нападение, опитвайки се да дадат възможност на мирното население да напусне града. В града се развихрили ожесточени улични боеве. Силите обаче били неравни и остатъците от отряда и бежанците под прикритието на Казанския драгунски полк се оттеглили по пътя за Казанлък. Турците не преследват отстъпващите войски, а започват да грабят, палят и избиват останалите жители на града.

Междувременно генерал Гурко, в резултат на атаката при Джуранли, отблъснал войските на Реуфа-паша и се приближил към Стара Загора с 16-и стрелкови батальон, Астраханския и Киевския полк и 16-а кавалерийска батарея и спрял на четири версти от града. До вечерта към него се присъединили останалите батальони от 4-та стрелкова бригада и 1-ва бригада от 9-та пехотна дивизия. Убеден в значителното числено превъзходство на противника и невъзможността да помогне на Стара Загора, през нощта Гурко заповядал изтегляне на войските на север, отвъд Балкана.

След неуспеха при Стара Загора и успеха при Джуранли руският преден отряд заема отбранителна позиция на прохода Шипка.

Битката при Стара Загора е бойното кръщение на българското опълчение.

Загубите на руската императорска армия (като се вземе предвид и българското опълчение, което влиза в състава ѝ) са 11 офицери и 471 нижни чинове убити и 21 офицери и 514 нижни чинове ранени. Турските загуби възлизат (по непотвърдени данни) на около 1500 души убити и ранени. Град Стара Загора е почти напълно опожарен, по-голямата част от цивилното население което не е успяло да напусне заедно с руските войски, е унищожено.

След като влизат в Стара Загора, войниците на Сюлейман паша избиват 14 500 българи от града и селата на юг от него, а други 10 000, предимно млади мъже, момичета и жени, са отвлечени и продадени на пазарите за роби в Османската империя.

Градът е опожарен до основи и е обезлюден. Малцината оцелели избягали в Северна България, където останали до пролетта на 1878 г.

На лицевата страна на паметника е изписано:
„При царуването на руския император Александър II под командването на Негово Височество княз Николай Максимилианович, херцог на Лейхтенберг, на 19 юли 1877 г. в битката при Джуранлий и Ески Загра“.

На обратната страна на паметника е изписано:
„Участвали в битката: Половината от почетния конвой на Негово Величество. Полкове: Елецки и Севски пехотни полкове. 4-та стрелкова бригада. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 дружини на българското опълчение. 2 сотни от 7-и Пластунски батальон на Кубанското казашко войнство. Астрахански и Казански драгунски полкове и Киевски хусарски полк. Донски казашки полкове № 21 и 26. Уралска казашка сотня, 16-а кавалерийско-артилерийска батарея, донски казашки батареи № 10 и 15. 1 и 2 планински батареи. Комбинирана кавалерийска и пионерна команда“.

В Стара Загора има много паметници, посветени на тези далечни събития, които местното население помни и ежегодно почита паметта на жертвите. Ще се спрем на някои от тях.

Паметник на мястото на наблюдателния пункт на щаба на генерал Йосиф Гурко след битката при Джуранли (Калитиново) на 19 юли 1877 г.

Надписът на паметника гласи:
„На 19 юли 1877 г., след битката при Калитиново, отрядът на генерал Гурко нощува в с. Дълбоки и оттук се отправя към с. Гурково по така наречения Руски път“.

Надгробна плоча на лейтенант Николай Алексеевич Албовски от 9-и драгунски Казански полк, убит на 18 юли 1877 г.

“Тук почива тялото на лейтенант Николай Алексеевич Албовски от 9-и драгунски Казански полк, роден на 11 септември 1847 г. в Харковска губерния, убит на 18 юли 1877 г. край Ески Загра”.

Павел Петрович Калитин

Паметник на подполковник Павел Калитин, 12 офицери и 359 руски войници и български опълченци, загинали при отбраната на Стара Загора на 19 юли 1877 г. Паметникът е проектиран от архитект Атанас Донков и издигнат от каменоделеца Злати Амзов с помощта на орнаментатора Тено Ибушев, скулптора Стоян Стоянов и художника Петър Ципоранов. По форма тя представлява саркофаг, охраняван от стоящ върху него бронзов лъв. Текстовете са: „Свобода или смърт” и „Освободена благодарна България”. Паметникът е издигнат по повод 50-годишнината от битката при Стара Загора през 1927 г., а две години по-късно, през 1929 г., е монтиран лъвът, който символизира силата на българите. През 2012 г. в основата на паметника са монтирани плочи с имената на загиналите герои.

5 (2)

На Чадър Курган (днес парк на „Българската милиция”) има паметник, висок 50 метра, който изобразява Самарското знаме. Той е дело на скулпторите Крум Дамянов и Божидар Козарев, както и на архитектите Богомил Давидков и Благовест Вълков и инженера-проектант Антон Малеев. Строителният екип на Генадий Милованов сбъдва мечтата на старозагорци за мемориален комплекс в чест на героичните и трагични събития, случили се в града по време на Руско-турската война (1877-1878 г.).

Паметникът е с оригинална структура. Три мощни колони държат конструкция, наподобяваща развиващо се знаме, в чиято основа са погребани останките на войниците. Тя винаги ще напомня за кървавите дни на голямата битка от 19/31 юли 1877 г. В горната част на саркофага са изписани думите на поета М. Берберов „Стара Загора, Стара Загора, жив град с темели, в кости забити…”.

Шест фигури на опълченци и руски офицер стоят на вечна стража пред знамето. Те символизират непреодолимата преграда, която спира вражеските орди на Сюлейман.

Оформлението на вечния огън изглежда като алегория на преклонение пред героизма на онези, които са дали живота си за свободата.

Мемориалът разказва историята на пътя на Самарското знаме от момента на представянето му в Плоещ на 6/18 май 1877 г. до героичната и епична битка по време на защитата на Стара Загора на 19/31 юли 1877 г.

Мемориалният комплекс е открит на 30 юли 1977 г.

Поредицата от 11 есета, посветени на Паметниците на Победата в България, е продължение на големия проект „Хора и паметници“, част от който е и изложбата с идентично заглавие.

автори:Светлана и Герман Шакарбиевы

Сдружение „Памет 1877-1878“, Пловдив

Източник:https://www.brodbg.com/news-7-1571-VEChNA_PAMET!.html