Българите масово не са съгласни с почти всички действия досега на Европейският съюз след руската агресия срещу Украйна, доверието им към правителството и парламента в София е рухнало до под 15%, но пък доста от тях искат да има единна външна политика на ЕС и по-добра координация в покупката на военно оборудване, което иначе се решава и ръководи в България именно от тези две институции.
Те не искат ЕС да финансира купуването и доставката на военно оборудване за Украйна и са на предпоследно място в ЕС по одобрение за налагането на икономически санкции за Русия. Скептични са и за това Украйна да получава финансова помощ просто за да функционират държавата и обществото ѝ, както и не вярват, че тя трябва да получи статут на държава – кандидат за еврочленство.
В същото време българите поставят международното положение на трето място по важност сред проблемите пред страната (15%), след покачващите се цени, инфлацията и разходите за живот (60%) и икономическата ситуация (31%).
Това показва проучване на Евробарометър, което в България е проведено сред 1028 души между 31 май и 18 юни от Kantar TNS BBSS. Интервютата в страната са проведени между служебния кабинет и новото правителство, което положи клетва на 6 юни.
Подкрепа за обща политика за сигурност и отбрана
От анализа на данните се вижда, че мнозинството от хората във всяка държава членка подкрепят общата политика за отбрана и сигурност между страните от ЕС, като подкрепата варира от 92% в Люксембург, 89% в Литва и 85% в Белгия и Кипър до 56% в Австрия, 65% в Малта и 66% в България.
В сравнение със зимата на 2022-2023 г. одобрението по този въпрос се е увеличило в 16 държави (в сравнение с десет през зимата), включително Люксембург (92%, +9 процентни пункта), Португалия (78%, + 6 п.п.), Швеция (72%, +6 п.п.) и Румъния (68%, +6 п.п.).
Намаляло е в осем страни, сред които Малта (65%, -10 процентни пункта), Кипър (85%, -5 процентни пункта) и Полша (76%, -5 процентни пункта).
Няма промяна в мнението на анкетираните в Унгария, Естония и България.
Отбрана и сигурност в контекста на руската инвазия
Осем от всеки десет европейци (80%, -2 п.п. спрямо зимата на 2022-2023 г.) са на мнение, че сътрудничеството по въпросите на отбраната на ниво ЕС трябва да се засили, и почти толкова (77%, -3 п.п.) мислят, че покупката на военно оборудване от държавите членки трябва да бъде по-добре координирана.
Повече от две трети (69%, без промяна) подкрепят идеята, че ЕС трябва да засили капацитета си за производство на военно оборудване, докато две трети са съгласни, че трябва да се изразходват повече пари за отбрана в ЕС (66%, -2 процентни пункта).
В България:
- 68% смятат, че сътрудничеството по въпросите на отбраната на ниво ЕС трябва да се засили;
- 66% са на мнение, че покупката на военно оборудване от държавите членки трябва да бъде по-добре координирана;
- 57% са съгласни, че ЕС трябва да засили капацитета си за производство на военно оборудване;
- 52% мислят, че трябва да се изразходват повече пари за отбрана в ЕС.
Задоволство от отговора на инвазията
Повече от половината граждани на ЕС са доволни от отговора на съюза и националните правителства на руското нахлуване в Украйна.
Одобрението за редица действия, предприети в отговор на нахлуването на Русия в Украйна, остава много високо, въпреки лекия спад спрямо зимата на 2022-2023 г.
Почти девет от десет (88%, -3 п.п.) са съгласни с предоставянето на хуманитарна подкрепа на хората, засегнати от войната. Почти толкова (86%, -2 п.п.) одобряват приемането в ЕС на хора, бягащи от войната.
Три четвърти от анкетираните подкрепят предоставянето на финансова подкрепа на Украйна (75%, -2 п.п.).
Повече от седем на десет европейци (72%, -2 п.п.) са съгласни с налагането на икономически санкции на руското правителство, компании и физически лица.
Две трети (66%, -1 п.п.) одобряват забраната на руски държавни медии като „Спутник“ и „Русия днес“ да излъчват в ЕС.
Почти две трети (64%, -1 п.п.) са съгласни с финансирането на покупката и доставката на военно оборудване за Украйна.
България заема последна или предпоследна позиция по всички тези показатели, както може да се види от графиките.
Предоставяне на хуманитарна подкрепа:
ЕС предприе серия от мерки в отговор на руската инвазия в Украйна. До каква степен сте съгласни или не с всяко от предприетите действия?
Предоставяне на хуманитарна подкрепа на засегнатите от войната хора.
Приемане в ЕС на хора, бягащи от войната:
Приемане в ЕС на хора, бягащи от войната.
Налагане на икономически санкции на руското правителство, компании и индивиди:
Налагане на икономически санкции на руското правителство, компании и индивиди.
Предоставяне на финансова подкрепа за Украйна:
Предоставяне на финансова подкрепа за Украйна.
Забрана на държавни медии като „Спутник“ и „Русия днес“ да излъчват в ЕС:
Забрана на държавни медии като „Спутник“ и „Русия днес“ да излъчват в ЕС.
Финансиране от ЕС на покупката и доставката на военно оборудване за Украйна:
Финансиране на покупката и доставката на военно оборудване за Украйна.
Подкрепа за евроинтеграцията на Украйна
Почти две трети (64%) изразяват одобрение за това ЕС да предостави на Украйна статут на кандидат за членство, като 27% казват, че са „напълно съгласни“. Повече от една четвърт (28%) не са съгласни, а 8% заявяват, че не знаят.
Мнозинството в 25 страни одобряват това, въпреки че съотношението варира от 90% в Португалия, 85% в Швеция и 84% в Литва до 42% в България (срещу 37% несъгласни), 47% в Австрия ( срещу 46% несъгласни) и 47% в Кипър (срещу 39% несъгласни).
България е последна по одобрение за тази идея и първа по процент на далите отговор „Не знам“ – 21 на сто.
До каква степен сте съгласни или не с предоставянето на статут на кандидат за потенциален член на ЕС на Украйна?
Енергийна сигурност
Анкетираните са питани и до каква степен са съгласни или не с няколко потенциални насоки за енергийните политики на ЕС. Във всеки случай повече от три четвърти са съгласни и повече от една трета са напълно съгласни.
Повече от осем на всеки десет (85%, -1 процентен пункт спрямо зимата 2022-2023 г.) мислят, че ЕС трябва да инвестира силно във възобновяеми енергийни източници като вятърна и слънчева енергия. В България 72% споделят това мнение.
До каква степен сте съгласни или не със следното твърдение? ЕС трябва да инвестира силно във възобновяеми енергийни източници като вятърна и слънчева енергия.
Почти толкова (82%, -3 п.п.) споделят идеята, че повишаването на енергийната ефективност на сградите, транспорта и стоките ще ни направи по-малко зависими от производителите на енергия извън ЕС (77% в България).
Същият процент (82%, -2 п.п.) мислят, че ЕС трябва да намали зависимостта си от руски енергийни източници възможно най-скоро (62% в България, която е на предпоследно място).
До каква степен сте съгласни или не със следното твърдение? ЕС трябва да намали зависимостта си от руски енергийни източници възможно най-скоро.
Малко над осем от десет (81%, -3 п.п.) се съгласяват, че намаляването на вноса на нефт и газ и инвестирането във възобновяема енергия е важно за цялостната сигурност. В България по този начин мислят 63% от интервюираните.
Осем от десет (80%, -2 п.п.) подкрепят твърдението, че държавите – членки на ЕС, трябва съвместно да купуват енергия от други страни, за да получат по-добра цена (66% в България).
Почти осем от всеки десет анкетирани (79%, -1 п.п.) мислят, че в дългосрочен план възобновяемата енергия може да ограничи цената, която плащат за потреблението на енергия (68% в България).
И накрая, повече от три четвърти от респондентите наскоро са предприели действия за намаляване на собственото си потребление на енергия или планират да го направят в близко бъдеще (78%, -3 п.п. от зимата на 2022-2023 г.). В България това заявяват 56 на сто и страната е на последно място по този показател.
До каква степен сте съгласни или не със следното твърдение? Наскоро сте предприели действия за намаляване на собственото си потребление на енергия или планирате да го направите в близко бъдеще.
Източник: