Романът е пълен с психологически и религиозни размисли, но съдържа и невероятно интригуваща детективска история!
Фьодор Карамазов има трима синове, но те никога не са се разбирали. Един от тях е заподозрян, че е убил бащата заради една жена и пари… Кой може да е той ?
Дмитрий, Иван и Алексей са тримата синове на бащата Фьодор Карамазов – сластен и циничен провинциален земевладелец. Те са с напълно различни характери и разбирания за живота.
Най-малкият – Алексей, е около 20-те и вече се готви да стане монах. Той е вярващ и прекарва цялото си време в близкия манастир със стария и мъдър монах Зосима. Средният син Иван е човек на науката, философ и скептик с хладен ум. Той непрекъснато се съмнява и се опитва да разбере дали има Бог и дали има такова нещо като душа… И непрекъснато спори с Алексей по религиозни теми.
И Алексей, и Иван се тревожат за отношенията на баща им с най-големия син – Дмитрий, от първия брак на Фьодор. Той никога не е бил глезен с внимание от баща си,с любов, а да не говорим за пари. Още като много малък се мести в къща на роднина и оттогава не са се срещали често. Дмитрий е емоционален и се пали лесно (всъщност, той най-много прилича на баща си по темперамент). Романът започва с това как Дмитрий моли баща си за пари и за част от наследството му и го обвинява, че не е участвал в отглеждането му. Но Фьодор не иска да му даде нищо. Ужасните им отношения се усложняват още повече от факта, че и двамата обичат една и съща жена на име Грушенка… А тя ухажва и двамата.
Дмитрий отчаяно следи Грушенка и се опитва да я хване с баща си. Иван дори се страхува, че Дмитрий е способен да убие баща им заради пари и заради въпросната жена. Една вечер, когато Дмитрий излиза да пие с Грушенка, пристига полиция и им казва, че баща им е бил убит… Дмитрий е основният заподозрян и го арестуват.
Истинският убиец обаче се разкрива пред Иван. Това е Смердяков, слугата и готвачът на бащата, който е и негов таен син от крепостна селянка. Той, признава, че бил вдъхновен от размислите на Иван – щом няма Бог и няма морал, значи всичко е разрешено. В същото време, Смердяков има алиби, защото се преструва, че е получил епилептичен пристъп. Смердяков обаче не може да си прости стореното и се самоубива.
На процеса срещу Дмитрий Иван разказва историята за Смердяков, но изпада в истерия, затова никой не му вярва и всички си мислят, че просто иска да спаси брат си.Достоевски говори за качествата на прокурора, които може би са определили обвинителното му пристрастие към невинния Дмитрий Карамазов.
„Изглежда, че цялата беда на характера му се криеше във факта, че той се смяташе за малко по-висок, отколкото позволяваха истинските му заслуги … В този смисъл той се смяташе за малко обиден и заобиколен в службата и винаги беше сигурен, че там, във висшите сфери не успяха да го оценят и че той има врагове …“
С други думи, Достоевски посочва до какви трагични последици може да доведе прекомерната амбиция на властна личност.
Достоевски заема идеята за сюжета от истинска криминална история, която прочел във вестника. Тя обаче е само детективската част от романа – смисълът му е далеч по-дълбок. Последната творба на Достоевски е размисъл за любовта, греха, Бог и морала. Романът е изключително психологически. Той прави опит да разбере руската душа и да направи дисекция на мислите и поведението на героите. Защо действат така? Какво ги кара да извършват всички тези грехове? Това всъщност вълнува писателя.
Източник:
https://bg.russiabeyond.com/culture/338519-bratya-karamazovi-obzor