-
Ангелът на върха е с чертите на император Александър I
Колоната е увенчана с фигура на ангел. В ръцете си той държи латински кръст – символ на християнството и мира, които Русия е дала на Европа. Скулпторът Борис Орловски придава на лицето на бронзовия ангел чертите на Александър I. При него Русия печели Отечествената война от 1812 г. над наполеонската армия.
Паметникът е посветен и на светия благороден княз Александър Невски, небесният покровител на Санкт Петербург. Колоната е издигната на пиедестал на годишнината от пренасянето на мощите на светия княз в града – 30 август 1832 г., и тържествено открита точно две години по-късно.
Според градската легенда ангелът на Александровската колона е един от трите пазителя на Санкт Петербург, заедно със златен ангел на кулата на Петропавловската крепост и сребърен на купола на църквата „Св. Екатерина“.
-
Става най-високият масивен гранитен паметник в света
Според проекта колоната трябва да бъде по-висока от парижката „Колона на победата“, поставена в Париж в чест на успешната кампания на Наполеон от 1805 година. Височината на френския паметник е 44,3 м и е излят от австрийски и руски оръдия, взети в битката при Аустерлиц.
Височината на Александровската колона, заедно с пиедестала и върха, е 47,5 м. Това е най-високият паметник в света, изработен от масивен гранит.
Тялото на колоната е изработено от скалата, която авторът на проекта, скулпторът Огюст Монферан, си набелязва по време на строителството на Исакиевския събор: за него също са изсечени монолитни гранитни колони.
Интересното е, че първоначалният проект на Монферан включва изграждането не на колона, а на обелиск в египетски стил, украсен с барелефи. Но концепцията е променена по нареждане на император Николай I.
Работата по грубото изсичане на колоната е извършена в кариерата Пютерлак в провинция Виборг. От Санкт Петербург я делят 250 км по море. Теглото на монолита е 650 тона. Транспортирането му до столицата за малко да се провали.
-
Колоната е почти потопена при товаренето на кораба
Само 93 м отделят кариерата от брега на Финския залив, но пътят е каменист. Трябва да взривяват неравностите и да настилат път от греди, за да спуснат колоната до кея. Привеждат я в движение с помощта на капстани – лебедки, както и с клин и дъски, натрити със свинска мас и сапун.
За транспортирането е построен кораб с плоско дъно, способен да превозва 1100 тона. За да се натовари колоната на борда, на брега на Финския залив е построен кей с дължина 63 метра, който завършва с 32-метрова дига. Гранитният цилиндър е търкалян до ръба на конструкцията, но стълбата, по която трябва да бъде натоварен на кораба, се счупва. В продължение на два дни строители и войници влачат монолита на кораба.
На 13 юли 1832 г. влекачи доставят кораба на кея близо до Зимния дворец. На 25 юли колоната е благополучно разтоварена на брега под наблюдението на императорското семейство и огромна тълпа от зрители.
-
Колоната не е закрепена върху пиедестала.
При полагането на фундамента в центъра на площада са забити 1250 борови пилона. Когато върху него е монтирана гранитна основа, целият Зимен дворец потръпва, сякаш по време на земетресение: бъдещият пиедестал е хвърлен от четири метра височина. Но в сравнение с монтажа на самата колона, тази операция е много проста.
Скелето е проектирано от архитекта Августин Бетанкур. Конструкцията преставлява пирамида, в центъра ѝ има участък с ширина 6,4 м – място за колоната. Горните греди на скелето се извисяват над земята на височина 47 метра. Колоната е издигната с помощта на 60 стоманени капстана.
След монтажа ежедневно 200 души я лъскат в продължение на още 5 месеца. А цяла година редят скелето и основата.
Колоната не е фиксирана върху пиедестал: тя се държи върху него поради собственото си тегло. Отначало, след откриването на паметника, жителите на Петербург се страхуват, че огромният стълб ще падне поради възможни грешки в изчисленията, и заобикалят колоната. Монтеран специално демонстративно се разхожда покрай съоръжението си.
-
Комунистите искат да заменят скулптурата на ангела със статуя на Ленин
В първите години след революцията от 1917 г. ангелът на колоната за празниците е покриван с червен похлупак или маскиран с балони. През 1924 г., след смъртта на идеолога и водача на революцията Владимир Ленин, комунистите искат да заменят статуята с паметник на вожда.
Опонентите им възразяват, че статуята на Ленин не само идеологически, но и стилово ще противоречи на ампирното съоръжение. Оттук възникват абсурдни идеи Ленин да се „облече“ в римска тога или да се „сменят“ барелефите в основата на колоната. Обмислят и идеи на върха на колоната да бъде поставен работник или червеноармеец – и то в „ампирни дрехи“.
Сред ленинградските служители, за щастие, има противници на увреждането на архитектурното наследство. За да предотвратят демонтирането на ангела, те прибягват до най-очевидния метод – документацията. Около проекта за смяна на колоните се раждат комисии. И тогава идеята е напълно изоставена, защото един от нейните инициатори – председателят на Ленинградския градски съвет (висшата власт в града) Григорий Зиновиев, преминава към борба за лидерство в партията и по-късно се премества в Москва.
Източник:
https://bg.russiabeyond.com/travel/339383-aleksandrovskata-kolona-5-fakta