„Сделката с дявола“, която ЕС сключи с Реджеп Ердоган в опит да озапти потока от мигранти към блока, може да се окаже с много висока цена, пише The Guardian, цитиран от „Руски дневник“.
Авторитарният президент на Турция доказа, че е ненадежден и проблематичен партньор, откакто преди пет години избухна сирийската криза, отбелязва изданието. В същото време обаче спешната нужда на Брюксел от помощта му в момента е по-голяма от дълбоките му опасения. Но както е разбрал Фауст, разплатата идва по-късно.
Срещата на върха между ЕС и Турция в понеделник в Брюксел, на която се обсъждаше мигрантският проблем, проследи отблизо обстановката около турския опозиционен вестник „Заман“, където бе назначено външно управление. Това бе поредната демонстрация на кампанията на Ердоган, целяща да заглуши опозиционните гласове. Но моментът, в който се случи, бе значим, като се има предвид критиките на ЕС срещу отношението на Ердоган към медиите. На практика, турският президент показа на Брюксел среден пръст в навечерието на срещата на върха, пише „Гардиън“.
Нападенията на Ердоган срещу свободата на словото отразяват подобно отношение и към съдебната власт, неправителствените организации, армията и службите за сигурност, за които до голяма степен се смята, че са загубили независимостта си от правителствения диктат, отбелязва изданието. Частните фирми, които предизвикват недоволството на Ердоган, като например промишлената компания „Бойдак“ (Boydak), също са строени в редица.
Много турци гледат на опита на Ердоган да преработи турската конституция, за да създаде една мощна изпълнителна президентска администрация, като на безсрамно завземане на властта. Но ЕК промени отношението си и по този и други въпроси.
Миналата есен Брюксел отложи публикацията на годишния доклад за напредъка на Турция по пътя към ЕС, тъй като в него имаше остри критики към спазването на правата на човека и дефицита на демокрация в страната, припомня „Гардиън“. Необявената цел бе Ердоган да бъде доволен преди посещението на Меркел в Анкара, за да обсъди възможностите за сделка за мигрантите.
Обновената война на Ердоган срещу етническите кюрди в Североизточна Турция също е оставена до голяма степен без съпротива.
Ненадеждността на турския лидер се простира и в Сирия, където политиките му, според мнозина, влошиха обстановката. Въпреки че няма неоспорими доказателства, елементи от турските служби за сигурност отдавна са обект на подозрения, че най-малкото се правят, че не забелязват дейностите на джихадистите от „Ислямска държава“, които, също като Турция, са против сирийския президент Башар Асад и кюрдските бойци в Северен Ирак и Сирия.
Агресивното поведение на Ердоган за малко не превърна сирийската война в конфронтация между суперсилите миналата есен, когато той нареди да бъде свален руски бомбардировач. Суматохата, която последва, засмука и НАТО, след като Турция поиска подкрепа.
Типично, разривът между Турция и Русия остана непоправен. Ердоган – майстор на политическото и лично недоволство, не заравя лесно томахавката. Той рядко признава грешките си. И може бързо да кипне. А всичко това го превръща в изключително непредвидим партньор на един отчаян ЕС, посочва авторът на статията.