The American Conservative: Западът умира заедно с боговете си

Наскоро в един от коментарите си Денис Прагър направи едно изключително проницателно наблюдение: „Голяма част от водещите консервативни журналисти имат светски разбирания за света… Те нямат ни най-малка представа за катастрофата, до която доведе безбожието на Запад“.

Според тези светски консерватори „Америка е способна да преживее смъртта на Бог и религията“, отбелязва Прагър и заявява, че тези хора са в сериозна заблуда. Действително изглежда сякаш последният половин век потвърждава мнението му. Религията и вярата на народите създават културата им, а културата им създава цивилизацията им. Когато умре вярата, умира и културата, умира и цивилизацията, и народите започват да умират. Нима това не е най-новата история на Запада?

Днес нито една западна нация няма коефициент на раждаемост, който да е достатъчен, за да предотврати изчезването на местното население. До края на века в голяма степен други култури и народи ще населяват Стария континент.

Европейският човек най-вероятно го чака същата съдба, стоварила се върху 10-те изгубени израилски колена, които били победени, асимилирани и в последствие са изчезнали. Докато населението на европейските народи – руснаци, немци, британци, балтийци намалява, а това в Африка, според оценките на ООН, ще се удвои през следващите 34 години и ще превиши 2 милиарда.

Какво се случи със Запада? Както каза Гилбърт Честертън, когато хората престават да вярват в Бог, те не престават да вярват въобще, а вярват в това, което им е угодно.

Когато представителите на европейските елити престанаха да вярват в християнството, те започнаха да се обръщат към онези идеологии, които доктор Ръсел Кирк нарече „светски религии“. В продължение на известно време въпросните секуларни религии – марксизъм, фашизъм, нацизъм – завладяваха сърцата и умовете на милиони. Всички те обаче претърпяха поражение през 20 век. Сега западният човек се е насочил към по-новите религии – егалитаризъм, демократизъм, капитализъм, феминизъм, едносветство (One Worldism – идеята, че всички държави са еднакви и биха могли да се слеят), енвайронментализъм. Тези нови религии също придават смисъл на живота на милиони, но и те са неадекватен заместител на онази вяра, която изгради Запада.

Това е така защото тези нови религии не дават на човека това, което му дава християнството – не само причина за живот и смърт, но и морален кодекс с обещание, че ако прекараш живота си спазвайки кодекса, ще живееш вечно. Ислямът също съдържа подобно обещание. Секуларизмът обаче не може да предложи нищо, което да се доближава до тези надежди.

Когато гледаме към изминалите столетия разбираме какво значи вяра. След рухването на Римската империя Западът е приел християнството като вяра, която превъзхожда всички останали, като вяра, чийто основател е бил Синът Божи. Западът е започнал изграждането на съвременната цивилизация, а след това е излязъл извън пределите си и е превзел по-голямата част от познатия свят.

Онази истина, която Америка поднесе на света, истината за неотменимото човешко достойнство и ценности, а също и за неприкосновеността на човешките права – всичко това може да бъде открито в християнството, чието учение разказва, че всички хора са Божии деца. Днес обаче християнството е почти мъртво в Европа и бавно умира в Америка. Западната култура е унижена и разлагаща се, а западната цивилизация минава през период на виден упадък.

Ръдиард Киплинг е предрекъл всичко това в стихотворението си „Последно песнопение“:

Флотът ни загива там далеч;
Край дюните и в полето потрепва огън
Погледнете – цялата ни вчерашна гордост
Прилича на Ниневия и Тира!

Всички западни империи са престанали да съществуват, а децата на някога подчинените народи сега пресичат Средиземно море, за да заселят наново метрополисите, чието коренно население започва да старее, намалява и измира. От 1975 г. само две европейски страни, мюсюлманска Албания и Исландия, имат необходимото ниво на раждаемост, за да поддържат народите си в живо състояние. Като се вземе предвид спада в броя на населението в Европа и миграционните вълни, които идват от Близкия изток и Африка, по всичко личи, че ислямска Европа ще е реалност до края на века.

Владимир Путин, който от непосредствено разстояние наблюдаваше гибелта на марксизма, изглежда е разбрал принципното значение на християнството за Майка Русия и се опитва да възроди Православната църква, а също и да върне нейния морален кодекс в руските закони.

Ами Америка, „страната на Бог“?

Християнството в Америка е изключено от образователната система и обществения живот вече две поколения. Учението на Стария и Новия завет се отхвърля като основа на законите и в резултат на това ние ставаме свидетели на поразително рязък упадък.

От 60-те години насам Америка постави нови рекорди по брой аборти, престъпления, брой осъдени и употреба на наркотици. Макар и спинът да се появи едва през 80-те, вече стотици хиляди са умрели от тази болест и още милиони днес страдат от нея.

40% от децата в САЩ са извънбрачни. При испаноезичното население са дори повече – 50%, а при афроамериканците са над 70%. Изпитните резултати на учениците от американските средни училища се понижават всяка година и се доближават до нивото на страните от третия свят. Увеличава се броят на самоубийствата при белите на средна възраст.

Секуларизмът сякаш няма отговор на тези въпрос. А защо няма отговор?. „Колко малко са страданията, поносими за човешкото сърце, които законите и кралете са способни да причинят или облекчат“, е написал Самюъл Джонсън. Светските консерватори може и да знаят лекарствата за някои от американските болести, но както е забелязал Джонсън, никоя светска политика не е способна да излекува душевната болест на Запада – загубата на вярата, която, по всичко личи, е незаменима.

Автор: Патрик Бюканън,The American Conservative

Патрик Бюкенън е основател и редактор на списанието The American Conservative, а също и автор на новата книга „Най-великият обрат: Как Ричард Никсън се изправи след поражението си и създаде Новото мнозинство“. (The Greatest Comeback: How Richard Nixon Rose From Defeat to Create the New Majority).