NI: Двойните стандарти на НАТО могат да доведат до война с Русия

Северноатлантическият алианс следва по-малко да притиска Русия и да се отнася с уважение към нейните интереси и сфери на влияние, пише The National Interest.

Западните лидери демонстрират безразличие към мнението на Москва, разполагайки допълнително четири батальона на НАТО в близост до западните граници на Русия, посочва изданието.

В алианса са убедени, че демонстративната решителност може да повлияе на Москва, но малко са хората в Европа и САЩ, които разбират, че придвижването на НАТО на изток се възприема от Русия като пряка заплаха за националната й сигурност.

Авторът на публикацията Тед Карпентър счита, че основните западни държави трябва да променят позицията си по отношение на Русия, в противен случай охладнелите отношения с Москва рискуват да прераснат в широкомащабна Студена война, а ескалацията на конфликта  ще доведе до реални бойни действия.

Американските власти отказват да признаят на Москва дори най-малката сфера на влияние около границите на Русия, уточнява изданието. По този въпрос републиканците и демократите са в единен фронт, класифицирайки естествената реакция на Москва като „агресия“.

Карпентър обръща внимание на читателите върху това, че днешна Русия е далеч от месианството на СССР, който се опитваше да разпространи влиянието си върху максимален брой страни. Приоритетите на днешна Русия са съсредоточени около Източна Европа, Централна Азия и Черно море — зоната на нейните исторически стратегически интереси. А уж твърдите действия на Русия спрямо Южно Осетия, Абхазия и Крим имат повече основания, отколкото насилственото отделяне на Косово от Сърбия с подкрепата на НАТО, отбелязва авторът.

Американците трябва да си зададат въпроса, по каква причина Украйна, Грузия и страните от Прибалтика се превърнаха в жизнено важни интереси за САЩ. Струва ли си да се рискува с военен конфликт с Русия заради гарантирането на сигурността им? Мъдростта на великите държави се състои в уважаването към сферите на влияние на другите велики държави, завършва авторът.